- Advertisement -
През годините десетки певци са направили своя дебют в Мет именно с „Кармен“, но за нас, разбира се, най-голям интерес представляват българските участия.
Тенорът Димитър Узунов (р. 1922, Стара Загора – 1985, Виена) дебютира на престижната сцена на 10 декември 1958 г. като Дон Хозе. Той има общо 29 спектакъла в Мет, като последният е на 26 май 1965 г. – Отело в едноименната опера на Верди. Тогава в ролята на Дездемона е Рената Тебалди.
Няколко месеца по-рано (7.11.1964 г.) Узунов пее в „Отело“, като Дездемона се изпълнява от Райна Кабаиванска. Ето какво пише за този спектакъл Harriett Johnson в Post (заглавието на материала е Uzunov Scores as Met Otello):
„Димитър Узунов не показа онази безумна лудост, каквато демонстрира американският тенор James McCracken, но все пак бе изключително впечатляващ по свой собствен начин и се открои сред всички солисти. Прекрасният му глас резонираше свободно (His excellent voice was freely resonant), той беше представителен и убедително мургав. В хода на действието разви много добре напрежението, в което изпада, докато Яго му промива мозъка. Сцената със смъртта му бе блестяща (superb). Това бе най-вече актьорско, не толкова певческо постижение, което е рядкост за един тенор.“
Не толкова ласкава е оценката за Райна Кабаиванска:
„Сопраното Райна Кабаиванска изпя своята първа Дездемона тук. Тя изглеждаше прекрасно (lovely) и игра добре, но тази роля не е за нея. С глас, който има прекалено лека текстура (too light in texture), тя трябваше постоянно да го форсира, а това я изваждаше от строя (put her off pitch).“
- Advertisement -
Райна Кабаиванска има само още един спектакъл на „Отело“ в Мет – на 28.11.1964 г.
Друг български тенор също прави своя дебют в Мет като Дон Хозе – Никола Николов (1925 – 2007). Това става на 7 ноември 1960 г. Тереза Стратас тогава е в ролята на Фраскита.
Jay S. Harrison пише в New York Herald Tribune:
„Никола Николов, тенор от София, България, направи своя дебют тук. Съжалявам да го кажа, но мистър Николов бе толкова парализиран от дебютната треска, че не успя да впечатли с нещо. Ако неговото пеене не е резултат от напрежението, че пее за първи път в Ню Йорк, то тогава той няма работа в Мет. В хода на вечерта той не изпя нито една нота в по-малко от форте, дори когато партитурата изисква друго. Често пъти той по-скоро ревеше вместо да пее. Като цяло, трябва да се изчака известно време, преди да се предложат други ангажименти на мистър Николов, за да разберем дали този провал се дължи на нервност от дебюта или е резултат от неправилно обучение.“
За жалост, Никола Николов не получава втори шанс в Мет и вторият спектакъл на „Кармен“ (15.11.1960 г.) е последен за него в Ню Йорк. Тогава Тереза Стратас е в ролята на Микаела, а Paul Henry Lang пише в Herald Tribune:
„Тереза Стратас е млада певица с привлекателен и чист глас. Тя игра с очарователна простота, интонацията й бе отлична и като цяло се представи като ветеран, въпреки че е в началото на обещаваща кариера… Никола Николов има глас, но той не е полиран и е напълно неподходящ за лиричния финес, който ролята изисква.“
