Истанбулската конвенция и фалшивият плач за жените

0

Българските защитници на Истанбулската конвенция правят и невъзможното, за да ни убедят колко много държат на женското щастие. Готови са на всичко, само и само да повярваме в тяхната абсолютна загриженост за правата на жените. „Всичко“-то според тях е незабавното приемане на Истанбулската конвенция. Таза започва коментарът на Петър Волгин публикувана в „Ретро“.

Гласуването в Европарламента на резолюция, настояваща всички държави в ЕС незабавно да ратифицират този документ, доведе до радостна възбуда феновете му у нас. Факт е, че след миналогодишното решение на Конституционния съд  за това, че членове на конвенцията противоречат на основния ни закон, адептите на документа бяха силно оклюмали. Сега отново придобиха самочувствие. И станаха особено речовити. А колкото повече приказват, толкова повече лъсва тоталното лицемерие на аргументите им.


Първият въпрос, който всеки нормален човек би си задал, слушайки почитателите на Истанбулската конвенция, е следният – нима действително нейното приемане би подобрило положението на жените у нас, нима ще спре насилието върху тях? Отговорът е отрицателен, разбира се. Насилието, без значение срещу кого е насочено – жени, мъже, деца, старци, – не се бори с конвенции.  Бори се с промени в законодателството. И тук идва един факт,  за който защитниците на Истанбулската конвенция никак не обичат да говорят.  В България, първо, има необходимите закони за подкрепа на борбата срещу домашното насилие и второ, в тях вече бяха направени необходимите корекции по посока на справедливото наказание на насилниците. Някой ще каже, че не са достатъчни тези промени. Възможно е. Нека тогава бъдат положени допълнителни усилия в тази насока. Нека се направят още промени. Защото само така може да бъде намалено насилието. С декларация и конвенции нищо не става.


По всичко изглежда, че  вдъхновителите на Истанбулската конвенция изобщо не се интересуват от това как да спрат насилието върху жените. Това е само благовидният предлог, зад който се крият съвсем други цели. Една приветлива маска, покриваща грозното лице на истинските причини за създаването и неистовите усилия за прокарване на конвенцията. В нейния текст присъстват пасажи, които нямат нищо общо със защитата на жените, но пък позволяват прокарването на една твърде опасна идеология. Обърнете внимание на член 12 в Истанбулската конвенция, където пише:

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете”. Да, хубаво е предразсъдъците да бъдат изкоренявани. Но защо същото трябва да се прави и с традициите и обичаите? Именно традициите и обичаите оформят идентичността на един народ и го правят различен от останалите народи. Ако тръгнем да изкореняваме традициите си, няма ли да заприличаме на всички останали? И къде тогава остава многообразието? Няма ли всички да се превърнем в маса от еднакви същества? И дали това не е истинската цел на авторите на Истанбулската конвенция?



Особено неприятно звучи призивът за изкореняването на „стереотипните роли на мъжете и жените“. Какво конкретно означава това? Написано е толкова общо, че може да означава всичко. И това е направено съвсем съзнателно. Смисълът е да се прокарат неясни точки, в които после може да бъде сложено всякакво значение. В крайна сметка ще стигнем дотам, че определенията „мъж“ и „жена“ ще загубят всякакъв смисъл и ще се превърнат в безкрайно субективно понятие. А най-опасното в този стремеж е, че авторите му искат да го наложат в главите на хората от най-ранна детска възраст. Вижте член 14 на Истанбулската конвенция: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

2. Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в Параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите”. Значи ще обучаваме децата и тийнейджърите на „нестереотипни роли“ на пола и ще задължаваме медиите също да работят в тази посока. Съответно всеки, който не е съгласен с пропагандирането на предимствата на „нестереотипните роли на пола“, ще бъде санкциониран.

Извинете, а кой ще решава кое е „стереотипна роля на пола“, кой ще следи за стриктното спазване на тези текстове от конвенцията? О, не се притеснявайте. В България е пълно с либерални НПО-та, които с огромна радост ще се нагърбят с подобна цензорска дейност. Те обичат това. И особено много обичат да получават пари за това. А за борба със „стереотипните роли на пола“ са отделени достатъчно пари. И нашите неправителствени организации с радост ще ги усвоят.

Крайно време е да бъде казано едно нещо. Истинската цел на документи от рода на Истанбулската конвенция нямат нищо общо с публично прокламираните им цели. Истинската цел на подобни писания е прокарването на една хиперлиберална идеология, която се стреми да заличи всички разлики между хората, да ги превърне в маса от едноизмерни индивиди. Защото е много по-лесно да управляваш такава хомогенна маса, отколкото хора с различен начин на мислене и поведение. Пълно уеднаквяване и наказване на всички, които си позволяват да мислят извън догмите на либералния мейнстрийм – ето го истинския смисъл на документи като Истанбулската конвенция.  От тази гледна точка е тъжно, че огромното мнозинство от депутатите в Европарламента подкрепиха резолюцията в подкрепа на конвенцията. Тези депутати или не са я чели, или са я чели, без да мислят или подкрепят скритите мотиви за създаването ѝ.

Какъвто и да е случаят, много зле говори за тях въпросното гласуване. Хубавото е, че сред българските евродепутати само двама – от квотата на ДПС – подкрепиха документа.  Обясним е този вот. Те са либерали и гласуват така, както разпореди ръководството на либералите.  Добре е, че други български евродепутати си позволиха различно мнение от това на европейското си ръководство. Петър Витанов, Иво Христов и Цветелина Пенкова гласуваха срещу резолюцията. А тяхното политическо семейство – Партията на европейските социалисти – е сред най-активните привърженици на конвенцията. От тази гледна точка е разбираемо и гласуването с „въздържал се“ на лидера на ПЕС Сергей Станишев. Както и защитата му на конвенцията е разбираема. Ако си позволи друго поведение по темата, екстремистите в ПЕС ще използват това, за да го махнат от лидерското място. А кой лидер доброволно би си сложил главата на дръвника?

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече