- Advertisement -
Българските защитници на Истанбулската конвенция правят и невъзможното, за да ни убедят колко много държат на женското щастие. Готови са на всичко, само и само да повярваме в тяхната абсолютна загриженост за правата на жените. „Всичко“-то според тях е незабавното приемане на Истанбулската конвенция. Таза започва коментарът на Петър Волгин публикувана в „Ретро“.
Гласуването в Европарламента на резолюция, настояваща всички държави в ЕС незабавно да ратифицират този документ, доведе до радостна възбуда феновете му у нас. Факт е, че след миналогодишното решение на Конституционния съд за това, че членове на конвенцията противоречат на основния ни закон, адептите на документа бяха силно оклюмали. Сега отново придобиха самочувствие. И станаха особено речовити. А колкото повече приказват, толкова повече лъсва тоталното лицемерие на аргументите им.
Първият въпрос, който всеки нормален човек би си задал, слушайки почитателите на Истанбулската конвенция, е следният – нима действително нейното приемане би подобрило положението на жените у нас, нима ще спре насилието върху тях? Отговорът е отрицателен, разбира се. Насилието, без значение срещу кого е насочено – жени, мъже, деца, старци, – не се бори с конвенции. Бори се с промени в законодателството. И тук идва един факт, за който защитниците на Истанбулската конвенция никак не обичат да говорят. В България, първо, има необходимите закони за подкрепа на борбата срещу домашното насилие и второ, в тях вече бяха направени необходимите корекции по посока на справедливото наказание на насилниците. Някой ще каже, че не са достатъчни тези промени. Възможно е. Нека тогава бъдат положени допълнителни усилия в тази насока. Нека се направят още промени. Защото само така може да бъде намалено насилието. С декларация и конвенции нищо не става.
По всичко изглежда, че вдъхновителите на Истанбулската конвенция изобщо не се интересуват от това как да спрат насилието върху жените. Това е само благовидният предлог, зад който се крият съвсем други цели. Една приветлива маска, покриваща грозното лице на истинските причини за създаването и неистовите усилия за прокарване на конвенцията. В нейния текст присъстват пасажи, които нямат нищо общо със защитата на жените, но пък позволяват прокарването на една твърде опасна идеология. Обърнете внимание на член 12 в Истанбулската конвенция, където пише:
- Advertisement -
„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете”. Да, хубаво е предразсъдъците да бъдат изкоренявани. Но защо същото трябва да се прави и с традициите и обичаите? Именно традициите и обичаите оформят идентичността на един народ и го правят различен от останалите народи. Ако тръгнем да изкореняваме традициите си, няма ли да заприличаме на всички останали? И къде тогава остава многообразието? Няма ли всички да се превърнем в маса от еднакви същества? И дали това не е истинската цел на авторите на Истанбулската конвенция?
Особено неприятно звучи призивът за изкореняването на „стереотипните роли на мъжете и жените“. Какво конкретно означава това? Написано е толкова общо, че може да означава всичко. И това е направено съвсем съзнателно. Смисълът е да се прокарат неясни точки, в които после може да бъде сложено всякакво значение. В крайна сметка ще стигнем дотам, че определенията „мъж“ и „жена“ ще загубят всякакъв смисъл и ще се превърнат в безкрайно субективно понятие. А най-опасното в този стремеж е, че авторите му искат да го наложат в главите на хората от най-ранна детска възраст. Вижте член 14 на Истанбулската конвенция: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.
2. Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в Параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите”. Значи ще обучаваме децата и тийнейджърите на „нестереотипни роли“ на пола и ще задължаваме медиите също да работят в тази посока. Съответно всеки, който не е съгласен с пропагандирането на предимствата на „нестереотипните роли на пола“, ще бъде санкциониран.
Извинете, а кой ще решава кое е „стереотипна роля на пола“, кой ще следи за стриктното спазване на тези текстове от конвенцията? О, не се притеснявайте. В България е пълно с либерални НПО-та, които с огромна радост ще се нагърбят с подобна цензорска дейност. Те обичат това. И особено много обичат да получават пари за това. А за борба със „стереотипните роли на пола“ са отделени достатъчно пари. И нашите неправителствени организации с радост ще ги усвоят.
Крайно време е да бъде казано едно нещо. Истинската цел на документи от рода на Истанбулската конвенция нямат нищо общо с публично прокламираните им цели. Истинската цел на подобни писания е прокарването на една хиперлиберална идеология, която се стреми да заличи всички разлики между хората, да ги превърне в маса от едноизмерни индивиди. Защото е много по-лесно да управляваш такава хомогенна маса, отколкото хора с различен начин на мислене и поведение. Пълно уеднаквяване и наказване на всички, които си позволяват да мислят извън догмите на либералния мейнстрийм – ето го истинския смисъл на документи като Истанбулската конвенция. От тази гледна точка е тъжно, че огромното мнозинство от депутатите в Европарламента подкрепиха резолюцията в подкрепа на конвенцията. Тези депутати или не са я чели, или са я чели, без да мислят или подкрепят скритите мотиви за създаването ѝ.
Какъвто и да е случаят, много зле говори за тях въпросното гласуване. Хубавото е, че сред българските евродепутати само двама – от квотата на ДПС – подкрепиха документа. Обясним е този вот. Те са либерали и гласуват така, както разпореди ръководството на либералите. Добре е, че други български евродепутати си позволиха различно мнение от това на европейското си ръководство. Петър Витанов, Иво Христов и Цветелина Пенкова гласуваха срещу резолюцията. А тяхното политическо семейство – Партията на европейските социалисти – е сред най-активните привърженици на конвенцията. От тази гледна точка е разбираемо и гласуването с „въздържал се“ на лидера на ПЕС Сергей Станишев. Както и защитата му на конвенцията е разбираема. Ако си позволи друго поведение по темата, екстремистите в ПЕС ще използват това, за да го махнат от лидерското място. А кой лидер доброволно би си сложил главата на дръвника?
