Лорд Евгени Минчев: За новото дередже на Под игото!

0

Специално за вестник Труд


Азър стана тема за Под игото, даврандисани от хабери за миски и други ашкоолсун мурафети, нека и аз се изкажа. Виждате, санким, как българският език е просмукан от чуждици, да не кажа турцизми, изобщо обогатени сме като уран с всякаква словесна богатост .

Аферим, ще каже някой за такъв език, мигар англичаните нямат огромен процент французки  думи, чунким, не са ли и те били повече от триста години под езиковото иго на Франция. Идва обаче някаква депеша отнякъде и предлага, направо наставлява да се куртулисаме от всички архаизми в книгата на Вазов и да я осъвременим по купешкому, както би казал Чудомир. След като стерилизирахте най-българският роман, защо не се пренесете господа словесни хирурзи и не се заемете с томовете на Чудомир. Предполагам първо, че ще имате много работа, второ- ще предизвикате нов двигателен процес, като накарате автора да се превърти много пъти в гроба си.

И Вазов и Чудомир и всички, раждани по онова време и отразили го с цветистия букет на ума и познанията си, не случайно са се превърнали в класици на словото и портретите им висяха в класните стаи а книгите им изпълваха лавиците на почти всяка семейна библиотека.

Ако при дяда Вазова тези промени са истински и останат за поколението, защо направо не добавите текстове, допишете Под игото, направете му съвременна телевизионна версия и пъхнете в ръцете на Рада Госпожина и Бойчо Огнянов по един лаптоп а Мунчо направете образователен министър… Далеч по-трудна ще е работата ако се тръгне натам де, с Чудомир. Ах, какъв Лъжлив Съби ще излезе от това и какъв наш Пондьо, сещате ли се…И ще стане работата, уверявам ви, като при Лальо Пърликачулят в разказа  на  роденият като Димитър Чорбаджиев-  Номенклатура.  „ Но-мен-кла-ту-ра… Дълго нещо! Европейска дума. Неизвестност! Гатанка цяла!, коментирали чудомировите герои Духтито и Коста Вълнарят. А отчето, помните ли… „Дъвкал я попът, премятал я из устата си като корав залък, скубал си брадата, па измърморил:  „Не е славянска дума тая, синко, няма я в черковните книги! И не ми се вижда да е хубава. Протестантска трябва да е, а аз на протестантите и ерголемите им не искам да ги чуя. Не ме питай за такива нечестиви неща. Не зная.”  Как мили хора си представяте цялата тази колоритност в тогавашната българска литература, как да вникнем все по-дълбоко в смисъла и без нюансите, които авторите предлагат. Как да изпълнят предназначението си тези книги, да бъдат паметник на българската словесност…

Как, Кой, Защо, променя авторското начало и историческата памет в тези трудове?

Ще стане нещо като в хранителната промишленост- ще пием мляко от прах, ще мажем палмово масло, ще нагъваме сто процентови сокове от стопроцентови лъжи, ще пише био на всичко, което знаеш или не знаеш дали е така. Само след пет години всички ще сме под игото на подобни заблуди. За Любовта, за историята, за идентичността ни.

И накрая:

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече