Марио Трифонов се самоуби от мъка и безпаричие. Журналистът страдал от депресия след като останал без работа

Сърдечна недостатъчност или самоубийство – това са хипотезите, които тези дни обикалят из медийните среди във връзка с озадачаващата кончина на известният моден журналист и бивш тв водещ Марио Трифонов. 52-годишният фин мъж бе намерен от свой приятел в дома си вечерта на 17 декември в безжизнено състояние. Точната дата и час на смъртта му обаче не са ясни, защото роднините на Трифонов чакат да излязат заключенията от аутопсията на патоанатомите, пише Уикенд.

Факт е, че активният в социалните мрежи Марио, не бе публикувал пиперливи снимки и текстове от събота, 14 декември в групата, която създаде това лято – „Чарлз Дарвин никак няма да хареса това” – нещо което не е никак характерно за общителната му душа. Приживе той редовно споделяше душевните си терзания и намекваше, че изпада в депресии, от които понякога едва намира начин да излезе. Голямото разочароване идва тази пролет, когато изненадващо е уволнен от телевизия „In Life” на фамилия Барбукови, където работи. Мъчи се да започне някаква работа, но се оказва, че в десетките медии място за него няма.

Още преди пет години Трифонов споделил пред приятели, след поредното интервю за работа: „В ден като този не мога да не се замисля върху една много стара българска поговорка, в която се твърди, че: „Който се учи, той ще сполучи”. Успоредно с това фактите красноречиво говорят, че в момента у нас е бумът на „образованите безработни”. Не на едно, а на няколко от работните места, на които съм бил – къде шеговито, къде сериозно са ми казвали че пиша „твърде интелектуално”…  И какво излиза сега? Оти ручах жабетата, а? Защо ходя по интервюта. Не се жалвам, а както казах в началото – само разсъждавам по темата за образованието в деня на Студентския празник – 8 декември”.

Въпреки навъртения стаж в медии като телевизиите „Триада“, „Евроком“ и „7 дни“, в радиата „Атлантик“ и „NET“, дамските списания „Бюти”, „За жената“, „На живо“, много врати за работа се хлопвали под носа му. Макар и с много контакти сред журналисти и бизнесмени, той така и не могъл да намери препитание, което да пасне на душата и характера му. Кандидатурата му била отхвърляна на момента, често без обяснения или с нелогични такива, в които ставало въпрос, че се търси по-мобилен човек за длъжността репортер.

С времето Марио Трифонов се отчаял. Последните пет-шест години от живота не били никак добри за него нито в творчески, нито в личен план. Журналистът живеел с възрастните си родители, които обаче напуснали белия свят един подир друг в рамките на няколко лета. Марио се грижел за тях, водил ги по болници, по лекарски кабинети, а те се стопявали пред очите му от заради тежки онкологични заболявания. Смъртта на майка си журналистът преживял изключително тежко. Тя била факторът вкъщи и човекът, който го възпитал в топлота и сърдечност. В лицето на баща си виждал опора, но и тя била временна.

Останал сам и без сериозни работни ангажименти, Марио Трифонов изцяло попаднал в мрежите на депресията. Имало дни, в които не му се излизало от вкъщи, не виждал смисъл в живота, минавали му разни щури мисли през главата и все търсел онази жизнено важна сламка, която да го изведе от мрака, но така и не я намерил. Обещавал на приятели, че ще отиде на поредното интервю за работа, но после се оказвало, че не ходел никъде, а си стоял вкъщи.
Преди повече от месец постъпил в болница, защото имал сериозни сърдечни проблеми. Разбитото му сърце имало нужда от лечение и скъпоструващи лекарства. Няколко човека се свързали с Марио и му предложили помощ, знаейки че бедства финансово, но той отказал под претекст, че всичко си има и нищо не му липсва, защото бил намерил начин да се справи.

След изписването публично чрез фейсбук благодарил на онези, които са му помогнали в този тежък момент, както и в по-тежки от живота му моменти. Имена обаче не споменал, защото те си знаели кои са. Пред повечето си приятели дори не бе признал, че има сърдечни проблеми и временно е бил хоспитализиран.

„Марио беше човек на честта и достойнството. Той изпълняваше всяка обещана дума, за разлика от повечето хора, които са свикнали да говорят вятърничеви приказки. Никога не говореше зад гърба на другите, не ги осъждаше и коментираше. Това качество му беше чуждо. Казваше или хубави и истински неща, или нищо. Много бе привързан към любимото си куче, но и то си отиде – почина броени дни преди него. Може би смъртта на четирилапото същество е наляло „масло в огъня” и го е вкарало в още по-голяма депресия. Голяма част от близките му не вярваме в тезата, че сам е посегнал на живота си. Надяваме се да го е предало сърцето, а той имаше по детски чисто сърце”, разкриват познати на журналиста.

Според тях ще трябва да се изчакат резултатите от аутопсията, за да се разбере какво точно се е случило и кога са настъпили часът и денят на смъртта.
Марио Трифонов няма братя и сестри. Роден е на 18 октомври 1967 г. в София. Автор е на женския роман „Най-добрата в играта”, в който пресъздава своите впечатления от света на списанията и модата. Дълго време колекционира жаби, направени от различна материя и в различни големини. Смята, че те носят късмет, пари и сбъдват желания. Уви, на него не му донесоха късмет…