3 милиарда лева имане на БГ богаташите запорирани! Запорираха милионите на Гебрев, Арабаджиеви и Баневи…

0

- Advertisement -

Близо 3 млрд. лева на подсъдими и обвиняеми български олигарси са запорирани от държавата към момента, пише „Монитор“. Сред знаковите фигури, на които са открити незаконни пари, са подсъдимият за източването на КТБ банкер Цветан Василев, разградският бос, прикриващ се като издател, Иво Прокопиев, пионката на Василев, чрез която той държи военния завод „Дунарит“, Емилиян Гебрев, както и двете фамилии Ветко и Маринела Арабаджиеви и Николай и Евгения Баневи.

Двете семейства се оказаха зад решетките заради разследвания за финансови афери и пране на пари. В килията е и алкохолният бос Миню Стайков, който също е със запорирано имане заради разследванията срещу него. Това показват официалните данни на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). В сумата от близо 3 млрд. лева не влизат останалите дела, по които комисията е внесла искове за конфискация или запор. Само за изминаващата 2019 г. КПКОНПИ наложи 4 запора за милиони на сочени доскоро за недосегаеми олигарси – всички до един отгледани под крилото на бившата ДС и с благословията на тъмносиния задкулисен ментор Иван Костов.

Пръв в редицата се нареди оръжейникът Емилиян Гебрев. На 10 май КПКОНПИ внесе иск за конфискация на имоти и пари на обща стойност 13 млн. лв. от авера на Цветан Василев и сина му Христо в Софийския градски съд. Проверката на имуществото на Гебрев и сина му е стартирала, след като двамата се сдобиха с обвинения за организирана престъпна група за пране на пари. Част от нея е и адвокатът на подсъдимия за фалита на КТБ Цветан Василев – Лазар Карадалиев, както и друг доверен човек на банкера беглец – бившият директор на „Дунарит“ Кръстьо Кръстев. Гебрев е обвиняем за пране на пари заради купуването на русенския оръжеен завод, като според разследващите бизнесменът е знаел, че Василев е придобил предприятието с престъпни пари.

Самият Гебрев в продължение на години се опитва буквално да открадне русенския военен завод с поредица от схеми, работещи в негов интерес и на партньора му Цветан Василев. Именно банкерът беглец стои в основата на схемите, прилагани от собственика на ЕМКО, който пък от своя страна дълго време осигуряваше тлъсти финансови инжекции за Василев, източвайки предприятието. Макар юридически да няма права върху „Дунарит“, благодарение на посочен от него самия борд на дружеството вече повече от 2 години Гебрев го източва, като осигуряваше доскоро солидни финансови инжекции към банкера беглец Цветан Василев и покровителите му в Русия, в лицето на олигарха Константин Малофеев и обкръжението му. Именно заради тези врътки собственикът на ЕМКО Емилиан Гебрев се сдоби с обвинение за пране на пари заедно с неколцина други пионки на Василев.

Благодарение на откраднатите от военния завод пари Василев поддържа вече години охолния си начин на живот в Белград и плаща хонорари на адвокати, журналисти на повикване и говорители, за да го бранят от възмездието за престъпленията му. Самият подсъдим банкер пък също е с блокирано имане, като стойността на запора е рекордна – 2,2 млрд. лв. За тези пари се води и дело за конфискация в Софийския градски съд, което обаче преди почти 2 години беше блокирано от адвокатите на мустакатия аферист с ловък юридически маньовър – питане до съда в Люксембург. През октомври обаче Василев получи звучен шамар след като генералният адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) Елинор Шарпстън даде становище, че гражданската конфискация не е обвързана с резултата от наказателното производство.

- Advertisement -

Така на практика бяха попарени мераците на Василев, който се надяваше чрез Съда в Люксембург да спре запора над имането си у нас. По същото време бяха наложени и обезпечителни мерки на имущество на стойност над 310 милиона лева на Вълчо и Маринела Арабаджиеви и на 9 юридически лица отново по искане на КПКОНПИ. Причината за запора е проверка на имането им, след като срещу фамилията стартира разследване за участие в организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления и изпиране на пари. През декември заради тези обвинения Арабаджиеви бяха предадени на съд. Арабаджиеви бяха задържани в Барселона през март 2019 г. с европейска заповед за арест. Два месеца по-късно те бяха екстрадирани в България и им бяха предявени обвиненията.

Три дни по-късно Антикорупционната комисия запорира имущество за 134 млн. лв. на Миню Стайков и на 9 души, свързани с него. Стайков е в ареста по обвинение за участие в организирана престъпна група и данъчни престъпления. Наскоро срещу него започна и друго разследване – за злоупотреби с пари от Държавен фонд „Земеделие“. Бизнесменът е в ареста повече от година заедно с шурея си Белун Хазърбасанов. Обвиняем е и синът на Миню Стайков, който е под домашен арест. В края на ноември пък съдът запорира имущество на фамилия Баневи като обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ за 141 820 225,19 лв. Обезпечителната заповед бе издадена от апелативния съд в Бургас. С нея се допуска обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Николай, Евгения и Мария Баневи. С решението си съдът наложи запор на поименни акции и дружествени дялове от капитала на търговски дружества на Баневи, на движими вещи, иззети от Специализираната прокуратура (златни кюлчета и накити, часовници, монети и др.), на средства в банкови сметки, както и на моторна яхта. Николай, Евгения и Мария Баневи са обвинени от Специализираната прокуратура за участие в организирана престъпна група (ръководена от Николай Банев), създадена с цел данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни присвоявания. За повдигнатите обвинения прокуратурата уведоми КПКОНПИ, която от своя страна предприе действия по обезпечаване на незаконно придобито имущество.

Николай и Евгения Баневи попаднаха в ареста от 6 декември 2018 г., след като бяха екстрадирани от Франция. През 2019 г. стана ясно, че и друг от олигархичната групичка – прикриващият се зад маската на издател разградски бос, се пробва да спаси от конфискация 199 млн. лв. Парите бяха запорирани в края на декември 2017 г., а малко по-късно беше внесен и иск в съда за конфискацията му. Комисията „Антимафия“ започна проверка срещу Прокопиев още в началото на 2017 г. заради обвинението му по делото „ЕВН“. По него той вече е подсъдим заедно с бившите министри на енергетиката Трайчо Трайков и на финансите Симеон Дянков. При ревизията на дружествата от групата „Алфа финанс холдинг“ КОНПИ е установила редица нарушения при приватизационната процедура на предприятието „Каолин“. Запорът е бил наложен, след като комисията е установила несъответствие с около 200 млн. лв. между доходите и имуществото на Прокопиев. На пресконференция пред медиите тогава от комисия „Антимафия“ оповестиха, че КПКОНПИ има претенции към 30% от имот в Созопол, в който освен къща има и 2 басейна. Това е и най-скъпият имот на бизнесмена, който е поставен под запор. От края на 2017 година до сега Прокопиев и неговите адвокати са се опитали три пъти да оспорят наложения запор, но безуспешно.

През 2019 г. пък той дори обяви, че е готов да съди държавата в Страсбург, за да опази незаконните си милиони. Отнеха 360 бона от Пешо Сумиста и бившата му Спестявания и имоти на обща стойност 361 888 лв. да бъдат отнети от изтърпяващия доживотна присъда във варненския затвор за организиране и ръководене на престъпна група бивш шеф на Българската федерация по сумо Петър Стоянов. Това реши в средата на 2019 година състав на Старозагорския окръжен съд. Конфискацията на крупната сума е по искане на КПКОНПИ. В списъка на незаконното имане са акции в 6 търговски дружества със седалища в София и Варна, 12 000 евро, отнети при задържането на Стоянов през далечната 2009 година в Шумен, други суми по различни банкови сметки с титуляр затворника, 21 бона от продажба на дружествени дялове в различни фирми, 35 000 лв. от продажба на право на строеж на апартамент, както и бивш овчарник в павелбанското село Манолово. Производството за конфискация на имуществото е стартирало още през 2010 година, когато Пешо Сумиста е бил привлечен като обвиняем за организирането и ръководенето на известната „Група на килърите“. От КПКОНПИ са поискали да бъдат конфискувани и 13 бона от сметките на бившата вече съпруга на атлета Емилия Попова.

Чолата и Ирена Милянкова олекнаха с 500 бона Бившият мъж на манекенката Ирена Милянкова – Росен Чолов, се раздели с имущество за над 500 бона, след като Софийският апелативен съд (САС) уважи иска на КПКОНПИ срещу Чолата. Процедурата срещу Росен Чолов е по реда на новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Той има повдигнато обвинение от Специализираната прокуратура за организиране на престъпна група и за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Чолата беше арестуван два пъти в последните години. Той бе уличен от проститутки, работили за него. Моделите заработвали пребогато и отчитали печалбата на Росен Чолов. След ареста му КПКОНПИ започна проверка на доходите му. В крайна сметка бяха открити изключително сериозни несъответствия между приходите на Чолов и разходите за 6-членното му семейство. Според справките за последните 10 години той е похарчил над 330 000 лева за семейството си, като най-сериозно перо на разходите са почивките извън страната. Решението на магистратите вече е влязло в сила и това означава, че от бившия мъж на Милянкова ще бъдат отнети 503 000 лв. – паричната равностойност на къщата му в Горна баня, 5000 лева от продажбата на акции във фирма „Еф Ес Инс“, 23 000 лева от две разплащателни сметки и 6000 лева депозит в банка. Освен това Росен Чолов ще бръкне в джоба си за още 1000 лева за експертизи по делото, 16 бона за разходите на КОНПИ за адвокати и държавна такса от 22 хиляди по сметката на съда. Така общата сума набъбва до 576 000 лева.

Прегледана: 547

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече