Антон Радичев в най-личното си интервю: Стоянка Мутафова наговори глупости за мен, но исках да отида на поклонението й

„Пепи, к’ва е тая бира, ма? Не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем у главата. Защо ще ме прави на идиот бе, Велко? Защо ще ме прави на идиот мене?! Абе мен никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!”

Как да забравим тези реплики от „Оркестър без име”? Та те са кинокласика и техни вариации нон стоп се употребяват в ежедневието. Заслугата за популярността им е на сценариста Станислав Стратиев, но и на Антон Радичев, чието изпълнение заслужава „Оскар” за второстепенна роля. Актьорът има зад гърба си участия в над 40 киноленти и десетки театрални постановки. Популярен е и от малкия екран. Дълги години той беше част от екипа на комедийното предаване „Клуб НЛО”, а в по-ново време се подвизаваше в хитовия сериал на Нова „Етажна собственост”.
През декември Радичев имаше възлово участие в концерта „Спомен НЛО”, който напълни до краен предел зала 1 на НДК, а през януари е именният му ден. Това са двата повода, заради които го поканихме за интервю в първия ни брой за 2020 година. Пред репортерския ни диктофон артистът с прякор Баба Тонка изкоментира най-актуалните си професионални ангажименти, а сподели и своя страх да не изгуби дома си по вина на бившия си зет, водещия на Нова Богомил Грозев. В момента жилището е ипотекирано в банка, а новинарят се крие упорито от гаранта си и не прехвърля кредита на свое име.    

– Г-н Радичев, разкажете за концерта „Спомен НЛО”, който се състоя на 20 декември в зала 1 на НДК. Доволен ли сте?
– Беше наистина един невероятен концерт. Много съм благодарен на Стефан Димитров, който предложи да направим спектакъла. Маестрото е написал 70 песни за „Клуб НЛО”. В НДК изпълнихме обичани от няколко поколения хитове, имаше и скечове. Песните са по текстове на Живко Колев и Недялко Йорданов. Идеята за концерта ми хареса, това беше и прекрасна възможността да споменем нашите приятели Велко Кънев и Чочо Попйорданов, които не са вече сред живите. Върнаха се много спомени в нас, а и в публиката, която присъства в зала 1. Установих, че творчеството ни не е забравено – хората помнят и пеят песните ни още.

– На 11 декември се навършиха 8 г. от смъртта на Велко. Бяхте ли близки?
– Много близки! Той беше в Сливенския театър и идвайки в София, задължително оставаше да спи вкъщи. След това дойде в Сатирата, а оттам пък го поканиха в Народния театър „Иван Вазов” да играе в постановката „Опит за летене”. Станахме неразделни. Заедно с Велко сме играли в много пиеси и филми, в „Клуб НЛО”, във великолепната комедия „Оркестър без име”… Много спомени имаме заедно.

– А с вдовицата му Дора в какви отношения сте?
– В нормални, в приятелски. Дори след като чух, че е направен паметник на Велко в Елхово, й звъннах и казах: „Дорче, защо не се обади, защо не ни уведоми? Щяхме да дойдем и ние на откриването, а да сме помогнали и със средства…”. Тя ми отвърна: „И на мен ми съобщиха в последния момент.”. Пишат се разни глупости в пресата – че, видите ли, не сме искали да участваме финансово и не сме присъствали на церемонията за паметника. А ние просто не знаехме, не бяхме информирани, че ще се прави нещо такова за Велко в Елхово.

– Имате ли се с Павел Поппандов, който също е основател на „НЛО”?
– Да, като се видим, се поздравяваме. Павел участваше в две пиеси на Камен Донев в Народния театър, след като Кирил Кавадарков се разболя, заместваше в „Почивен ден” и „Работно време”. Помагах му за всичко, майтапехме се, минавахме заедно текстовете. Беше много добре настроен към мен. В добри отношения сме. Още като студенти си викахме един на друг баджанак. Така си и остана – до днес си казваме „баджо”. От едно известно време насам го виждам рядко. Живеехме близо един до друг, но той отиде да живее на друго място.

– В нормални отношения сте, но няма как да сте на едно мнение с Поппандов, че концертът „Спомен НЛО” е халтура и подигравка с паметта на Велко и Чочо, и че Георги Мамалев е много меркантилен…
– Не съм гледал по телевизията и не съм чел по вестниците изказванията на Павел. Знам, че Стефан Димитров го е канил и него да участва в концерта „Спомен НЛО”, но не съм наясно защо е отказал. А смятам, че трябваше и той да се включи, та заедно да споменем нашите приятели Велко Кънев и Чочо Поппйорданов. Просто ми е много странно, че реагира така. Публиката винаги е приемала Павел като неразривна част от НЛО, не би следвало да се отдръпва. Каквито и дрязги да имаме ние, актьорите, публиката е над всичко.

– Ако Велко беше жив, щеше ли да се зарадва на концерта „Спомен НЛО”?
– Естествено, щеше да е щастлив и доволен. Този концерт е едно много приятно завръщане назад във времето. С радост щеше да участва Велко, убеден съм.

– От 1996-а сте в „Клуб НЛО”. Кой ви покани в предаването?
– Мен ме покани г-н Добромир Гущеров. Първо ми звънна той, след това и Велко и Жоро Мамалев. Тогава се присъединиха към „Клуб НЛО” и Чочо Попйорданов и Мария Сапунджиева. Редовно се срещахме с авторите на текстовете, които бяха 8-9 човека. Разговаряхме, давахме им теми, по които да пишат. Случвало се е дори да им връщаме материали, които не са ни допадали. Имаше хубава симбиоза, страхотен контакт между нас и текстописците. „Клуб НЛО” беше чудесно забавление с песни и клипове. Боряна Пунчева режисираше.

– Имали ли сте спорове за пари в „Клуб НЛО”?
– Никога не сме имали спорове за пари. Г-н Гущеров ни даваше по 5% на мен, Мария и Чочо. Това ни беше достатъчно. Велко Кънев, Жоро Мамалев и Павел Поппандов бяха основните действащи лица, хората, които направиха „Клуб НЛО”. Те взимаха други проценти, имаха си техни уговорки. Знам, че г-н Гущеров е дал името „НЛО”. На събиране е обявил нещо от рода на: „Това са извънземни хора – НЛО”. Така е тръгнало, така си остана. Много весело ни беше, работата вървеше добре. Гущеров ни беше спонсор и не сме имали никакви проблеми. В някакъв момент Павката Поппандов напусна, след това се върна, после отново си тръгна… И до днес не мога да разбера защо постъпи така.

– Разкажете някой ваш смешен спомен от онова време…
– Всички в „Клуб НЛО” знаеха, че когато ме питаше някой коя зодия съм, винаги отговарях „раченце сладко”. Велко и Мамалев често караха момичета, които идваха след концерти за автограф, да се интересуват за зодията ми. Голям смях падаше. Отношенията ни бяха много добри. Имаше закачки и веселие.

– Концертът „Спомен НЛО” мина. Сега къде могат да ви гледат хората?
– Играя в спектаклите „Почивен ден” и „Колко е важно да бъдеш сериозен” в Народен театър „Иван Вазов”. Редовно пътувам и до Пловдив, където участвам в „Работно време” на Камен Донев. Гастролирам много и с театър „Искри и сезони”. Работим и с Шкумбата върху наше представление. През лятото пък се снимах във филма „Като за последно”, който ще излезе в 2020-а.

– Като пътувате толкова, катастрофирал ли сте?
– Катастрофи за мой късмет не съм имал. Но се е случвало да закъсаме. Така стана веднъж в Съединение, Пловдивско. Идваха да ни прибират с друга кола.

– Ходихте ли на поклонението пред тленните останки на Стефан Данаилов?
– Да. Как няма да отида на поклонението на Ламбо?! Голям човек и артист! Бяхме приятели. Участвали сме заедно във филма „Маневри на петия етаж” и в много други. И в Народния театър сме играли рамо до рамо в доста пиеси.

– А присъствахте ли на поклонението на Стоянка Мутафова?
– Не, щеше ми се, но не успях да присъствам. Пътувах, бях в провинцията. Не можах да се върна в София за поклонението, иначе задължително щях да отида.

– Значи сте й простили за скандала, който имахте с нея преди време…
– Чак скандал е доста пресилено да се каже, че сме имали. Тя просто се беше изтървала, каза някакви глупости по телевизията. Няма смисъл да се рови повече по тази тема. Каквото било-било, минало е и заминало. Стоянка беше много голяма актриса.

– Да поговорим и за личния ви живот. Очаквам сега да се похвалите, че бившият ви зет – водещият на Нова Богомил Грозев най-сетне е прехвърлил ипотечния си кредит на свое име и вече не сте му гарант…
– Как да се похваля?! Все още нищо не е оправил по ипотеката Богомил. Щеше ми се да беше, но не е. Не ми дава покой цялата тази сага…

– И бремето на ипотеката все още е върху вас, така ли? Въпреки, че Богомил вече не ви е никакъв, продължавате да сте му гарант?
– През януари 2019-а мина бракоразводното им дело с дъщеря ми. Тогава Богомил каза, че още следващата седмица ще ми звънне да се разберем, да оправим ипотеката. Да, ама не! Непрекъснато се крие, не ми вдига дори телефона. Какво да правя с този човек? Кажете ми какво да правя? Мисля да отида до Нова телевизия и да говоря с някой от шефовете. Дано да получа съдействие. След празниците ще предприема мерки. Това, неговото, вече мина всякакви граници!

– Плаща ли си бившият ви зет редовно вноските по кредита?
– Щом все още банката не е взела апартамента ми, явно си плаща дължимите месечни вноски по кредита. Дано да продължава да е редовен, защото иначе ще си остана без жилище за заем, който не съм теглил аз. Безумие е да съм му гарант и до днес. Изтърколи се вече цяла година след развода, а този човек така и не прехвърля ипотеката върху свой имот. С дъщеря ми се разделиха по взаимно съгласие. Не е имало разправии и скандали.

– Дъщеря ви и внуците как са?
– Добре са. Редовно се чуваме и виждаме. Дъщеря ми си работи, а децата са много будни и умни. Голяма радост са ми те, късметлия съм с тях.

– Знае се, че сте отличен готвач. Остава ли ви обаче време за кулинария?
– Винаги когато мога, готвя. Много го обичам това! Близките ми харесват манджите ми. Често помагам и на приятелката ми Еми, когато тя приготвя храната – режа лук и правя необходимите заготовки, подреждам масата… Кулинарията и цветята са ми голяма страст. Грижа се и за котето на Еми Оскар.

– Спазвате ли диета? Спортувате ли?
– Съобразявам се какво ям. Все пак съм действащ актьор и трябва да внимавам как изглеждам. За съжаление време за спорт почти не ми остава. Много обичам да ходя обаче на Витоша, където си уча текстовете за нула време. До квартал „Бояна” отивам с колата и след това тръгвам пеш. Предпочитам да съм в планината в делничен ден, когато има по-малко хора и мога да разчитам на спокойствие.

– Здравословно как сте?
– Засега всичко е наред, добре съм, да чукна на дърво. Господ ме пази. Вярващ съм, въпреки, че ме кръстиха чак на 30-годишна възраст. Бойко Станкушев – известният телевизионен водещ, ми е кръстникът. Имам три икони вкъщи. Приятели ми ги подариха преди време и веднага отидох да ми ги осветят в църквата. В дома си държа и кандило, с което от време на време си кадя.

– На Антоновден ще празнувате ли?
– При всички случаи ще почерпя. Но има още време до Антоновден (17 януари – б. р.) и не съм правил конкретни планове кога, как и къде ще празнувам.

– Вдигнаха ли ви пенсията?
– Да, има корекция нагоре. Пенсията ми беше 366 лева, а с увеличението стана близо 500. Трудно е, доникъде не стига. Добре, че имам участия. В Народния театър и в Пловдив съм на хонорар. Подадох документи за персонална пожизнена пенсия още когато Вежди Рашидов беше министър, но засега няма развитие. На 19 август 2019-а направих 45 г. стаж в първата ни трупа, допринесъл съм много за изкуството.

– Не съжалявате ли, че в младостта си не станахте радист на кораб? Сигурно пенсията на бившите моряци е по-голяма от вашата…
– Не съжалявам. Станало е, каквото е трябвало. Като актьор ме знаят в цяла България. Радват ми се хората, искат да ме пипнат за късмет като Черен Петър.

– Брат ви как е? Държи ли се?
– Брат ми беше по-голям от мен с 4 години. Не съм го споделял публично, но през лятото на 2019-а си отиде от този свят. Почина от левкемия – рак на кръвта. Първо се занимавах с баща ми, след това с мама, накрая с брат ми. Водих го къде ли не по болници, какво ли не сторих, за да му помогна… Но какво да се прави? Такъв е животът…

– Родителите ви откога са покойници?
– Бях в 3-то отделение, когато нашите се разведоха. Така се случи, че останахме и двамата с брат ми да живеем при баща ми. Майка ми се омъжи за друг човек, но поддържах връзка с нея през годините. През 2010-а почина тя на 98. Аз я обгрижвах в старините й, непрекъснато гледах да съм й в помощ. Татко не се ожени след развода с мама. В един момент той получи тежък инсулт и едва ходеше, беше наполовина парализиран. Грижех се много за него. През 1979 г. почина на 71. След това започнах да помагам на майка ми, която се разболя, след като умря съпругът й. Ако не бяха грижите ми, мама много по-отдавна отдавна щеше да си е отишла от този свят. Редовно я виждах, наех жена да й асистира, правех така, че да е редовно по санаториуми. Къде ли не съм я водил! Счупи си, уви, шийката на единия крак, след това на другия, залежа се и…

Интервю за Уикенд.