- Advertisement -
Кмет на София в продължение на 10 години. Бивш служебен премиер на България. Това са двете най-значими длъжности, които е заемал Стефан Софиянски. Логично е при такава кариера той да бъде интервюиран изцяло на политически теми. „Уикенд” обаче не се съобрази с логиката и помоли бившия министър-председател да коментира не само актуалната ситуация в държавата и водната криза в Перник, а и личния си живот.
– Г-н Софиянски, какви са ангажиментите ви напоследък?
– Ангажиран съм най-вече с ежедневието на семеен човек – имам съпруга, три дъщери, внуци, възрастна майка. Работя и върху два проекта, свързани със земеделието, в които участвам с приятели. Подготвям се за пролетния сезон. Разбира се, действам и по новата конституция на България.
– 2019-а успешна година ли беше за вас?
– Трудна година. В България нещата за съжаление не вървят толкова добре. Това се отразява в ежедневието на всеки от нас. Ако сравним годините след прехода, можем да кажем, че преди непосредственото ни влизане в Европейския съюз за всеки един беше по-добре в личен и обществен план, отколкото е сега, когато сме страна членка в ЕС. Има много трудности, които се проявяват в икономиката и стопанската сфера, в здравеопазването и други сектори. Това се отразява на всяко домакинство. През 2019-а и на мен не ми вървеше много в работата. Строяхме една оранжерия и доста бавно се развиха нещата, закъсняхме със сроковете. Исках да стартирам проекта за нова конституция, но непрекъснато имаше смут в обществения живот. Нямаше подходяща обстановка да се обяви проектът и да се тръгне към един сериозен конституционен дебат. Не мога да се обърна назад и да кажа, че през 2019-а съм свършил добри неща.
– Очаквахте ли г-жа Фандъкова отново да бъде избрана за кмет на София?
– Да, очаквах го. Мая Манолова трудно можеше да се пребори за кметско място в София. Не само срещу г-жа Фандъкова, и срещу друг да беше излязла, пак нямаше да спечели. И в кметската позиция си има някаква логика. Г-жа Фандъкова въпреки всичко я припознават като кмет и голяма част от софиянци са свикнали с нея – и с проблемите, които създава управлението й, и с предимствата. Мая Манолова ако искаше да отдаде време на местното самоуправление, най-логично беше да се кандидатира в Кюстендил. Не може целият ти обществен и личен живот да е свързан с Кюстендил и изведнъж да кажеш, че искаш да си кмет на София. Оставам на позицията, че ръководителят на всеки град трябва да е кореняк, от дете да е ходил по улиците му. И г-жа Фандъкова не е софиянка, но все пак вече се асоциира като такава след толкова мандати като столичен градоначалник.
– Изпитвате ли вина за нещо, което сте направил или сте пропуснал да свършите като кмет на столицата?
– Определено нося вина, че не разреших проблема с битовите отпадъци. Той си беше сериозен, независимо, че сметището продължи да работи дълги години, срещу което се протестираше. Така или иначе не можах да се справя достатъчно добре в това отношение. Не бих казал, че и сега е решен проблемът, но ситуацията не е така кризисна, както онази, в която аз оставих града.
– Минаха 30 години от създаването на СДС. Как ви се струва днес партията?
– Компромисът, който се направи с коалирането с ГЕРБ, не го приемам. Смятам, че това е много радикална крачка вляво. Това е отстъпление от десните идеи. Идентификацията на СДС с посткомунистическата партия ГЕРБ за мен е фатална. Така истинските, европейските десни демократи, към които и аз смятам, че се числя, просто загубиха позиции в България.
– Очаквате ли предсрочни избори през 2020-а?
– Смятам, че в България нещо трябва да се промени. А дали пътят е през предсрочни избори или, както ми се иска на мен, през нова форма на държавно управление – нова конституция и нови принципи… Изборите винаги са една тежест и понякога става излишно противопоставяне. Като гледам, сегашното мнозинство няма никакво настроение за промени и реформи. Доминирано от ГЕРБ, то е без всякакви амбиции. Ние вече 13 години сме член на Европейския съюз, но през цялото това време сме на последно място. Единствената страна сме, имаща вътрешен брутен продукт под 10 хил. евро на глава от населението. Може ли да си 10 години на власт и да нямаш амбицията да надбягаш някого и държавата ти да се развие по-добре от другите?! Влизайки в ЕС, Румъния беше далеч зад нас, а днес ни изпреварва с много. С Хърватия е същото. За тези години ние трябваше да бъдем поне на нивото на Вишеградската четворка. Определено нещо трябва да се промени в страната ни. Част от тази промяна е формата на държавно управление – трябва да се разпределят по-добре правомощията и ангажиментите на институциите, което е предмет на една нова конституция. Крайно време е да се мобилизираме и да си вкараме ред.
– Смятате ли, че ще има смяна на възлови министри в сегашното правителство?
– Правителството е толкова слабо, че трудно ще се намери българин, който да каже колко министри имаме. Министрите в този състав на Министерски съвет се обезцениха напълно. Управлението е хаотично и за съжаление това се вижда. Нещо трябва да се промени радикално, та страната ни да тръгне наред.
– Ако вие бяхте кмет на Перник или премиер на България, как щяхте да разрешите кризата с водата и язовир „Студена”?
– Ще отговоря много просто – нямаше изобщо да я допусна.
– Ако друг я е допуснал, а вие сте я поел след него?
– Ако съм дошъл след някой, както стана, когато поех страната при високата инфлация и големите проблеми? Мисля, че през 1997 г. успях да успокоя нещата. Сега пак щях да постъпя така. Първо, щях да помоля или принудя промишлените предприятия, които нямат собствени водоизточници, да си направят. След това щях при условията на режим да осигуря отвън достатъчно количество питейна вода за хората. Това е, то друг път и няма. Не би могло да се измисли нещо оригинално в случая с вече възникналата криза.
– Виновен ли е арестуваният министър на околната среда Нено Димов за водната криза в Перник?
– Не, не и не! То че има виновни има, но той е най-малко от всички.
– Как са близките ви? Най-малката ви дъщеря – Димана, ще ви зарадва ли скоро с нов зет?
– Работим всеки ден и се оправяме. Не чувам да се говори вкъщи за нов зет. Иска ми се, но Димана сега е далеч и е много ангажирана служебно. Обичам децата ми да са работливи, но това не означава, че не трябва да се женят и да раждат.
- Advertisement -
– Гледате ли редовно тв рубриката „Говори с Ива”, в която дъщеря ви Ива Софиянска интервюира известни личности?
– Харесвам предаванията й. Сега направи изключително силна серия за донорството, от което и аз като неин баща се гордея. Трябва да се има предвид, че в събота сутрин играя футбол и не тичам вкъщи всеки път, за да гледам интервютата на Ива. Понякога си ги пускам на запис, но никога не й правя забележки за работата. Ако критикуваш някого, трябва да си по-голям специалист от него. Как ще поучаваш някой, който разбира повече от теб? Това е стил на днешното държавно управление, но аз категорично не се вписвам в него. Днес когато възникне някакъв проблем, всеки проверява. Кое обаче е сбърканото в това? Сбърканото е, че проверяващият знае много по-малко от проверявания. Не мога да критикувам или наставлявам Ива в професията й, при положение, че в телевизионната сфера тя е много по-голям експерт от мен.
– Каква храна обичате да ви готви съпругата ви Алиса?
– Предпочитам постната храна. Много е добра съпругата ми в приготвянето на такива ястия. Разбира се, имам и няколко любими месни специалитети.
– Помагате ли в домакинството?
– Да, но не мога да готвя – с две леви ръце съм за това. Изцяло аз пазарувам вкъщи – така е при мен още от дете. В чистенето също помагам, когато се налага. Много ме забавлява да пускам миялната и винаги го правя. Първият уред, който си купихме през 80-те, когато се оженихме с Алиса, беше миялна машина – за ужас на родителите ни. Всички ни казваха: „Вие не можете ли да измиете две чинии на ръце, та си взимате техника за целта?!”. Обичам ги тези уреди. И до днес ползваме такъв. Дори на Поручик Чунчево имаме два. Само аз се занимавам с миялната, както и само аз слагам киселото зеле – това е мъжка работа. С консервите Алиса се оправя. Затваря минимум стотина буркана.
– Колко вино и ракия направихте от последната си реколта в Чунчево?
– Много хубаво ми стана виното, около 200 литра направих. Ракията още не съм я сварил, а най-лошото е, че привърших старите запаси. Чувства се недостигът вече (смее се). Трябва в първия удобен хубав ден да отида на Поручик Чунчево, за да си разлея виното по бутилки и да си сваря ракията.
– Кое е екстремното, което правите заедно с жена ви?
– Всяко нещо с времето си. Запалени скиори сме и двамата. Експериментите като скачане с парашут и ходене на курсове за летене ги приключихме и слава Богу.
– На 7 ноември станахте на 69. Страхувате ли се от старостта?
– Не. Дори напротив, чувствам малко повече енергия, което ме прави вреден, защото все се мъча да я вкарам някъде. Като не я употребиш в хубава и добра цел, не можеш да я осмислиш и правиш глупости.
– Доволен ли сте от пенсията си?
– Пенсионер съм от по-миналата година, но работя всеки ден. Взимам максималната пенсия. Трябва да се има предвид, че аз през целия си живот съм работил. За всички тези години имам само един ден болничен. Преядох с люти чушки тогава. Изядох цял буркан и на другата сутрин не можах да стана от болки в корема. Наложи се да отида в поликлиниката да ми бият една инжекция. Това ми е на мен единственият ден, в който не съм бил на работа.
– И днес ли ядете по цял буркан люти чушки?
– Не, на половината от буркана спирам (смее се).
– Ще оперирате ли скоро коляното, което скърца и ви мъчи от доста време?
– Не, не ми е спешна операцията. Не ми е чак толкова зле коляното, щом още играя футбол и карам ски. Скърца малко, но нищо. Търпя на болка.
– Беше тиражирано, че във вашето жилище на ул. „Оборище” е бил сниман сериалът „Седем часа разлика”. Получихте ли наем от продукцията?
– Това не е истина. Никога не се е снимало в жилището на майка ми. Когато почина татко през 1977 г., двамата със сестра ми веднага прехвърлихме всичко на мама. За първи път чувам, че е писано за снимки на филм в наш имот.
– От кога семейството ви притежава въпросната къща?
– В къщата на ул. „Оборище” 51 съм раждан. Майка ми сега живее там. Това впрочем не е къща, а е една хубава кооперация. Апартаментът е строен от майка и татко. И двамата със сестра ми сме раждани там, в домашни условия. Тогава такива бяха времената – идва лекар вкъщи и изражда бременната жена. Бях на 5 години, когато се роди сестра ми – имам спомени от това. Прибрах се у дома и съседката ми каза, че вече имам сестра. Влязох в стаята и видях изтощената ми майка, лекаря, който си миеше ръцете, и едно пищящо бебе.
– Сестра ви какво прави днес?
– Преподава си в щутгартската консерватория, изнася концерти. Живее си в Германия. В средата на 80-те избяга натам. Замина със стипендия и след това остана с дъщеря си. Немски гражданин е. Като дойде Горбачов, малко се поразхлабиха нещата и започнаха да ни пускат да пътуваме на Запад. Вече през 90-те пък се излизаше напълно свободно от страната. Със сестра ми никога не сме късали връзката помежду си, дори напротив – все по-близки сме.
