Дъщерята на Стоянка Мутафова Муки: Ако срещна Латинка на улицата, не знам какво ще стане…

Измиваха 40 дни от кончината на Стоянка Мутафова, а България продължава да скърби за великата актриса, чието изкуство радваше и млади, и стари. Най-опечалена от кончината на мегазвездата, разбира се, е дъщеря й Мария Грубешлиева. За нея Госпожа Стихийно бедствие бе всичко – и родител, и приятелка, и идол, и даже човек, за когото се грижеше като за дете.

Муки страда неутешимо за майка си и е разбираемо, че е ядосана от интервюто с Латинка Петрова, което Уикенд публикува. Навръх 76-ата си годишнина комедиантката разказа за дружбата и враждата си с Мутафова и дори сподели, че била набедена от нея за агент на ДС. „Не ти ли е неудобно да си в дъното на всички интриги и клюки?!”, обърнала се Лоти към примата на Сатирата в деня, в който сложила край на отношенията им.  

– Муки, на 14 януари се навършиха 40 дни от кончината на Стоянка…
– Да, панахидата по този повод беше отслужена на 14 януари в храм „Въздвижение на Св. кръст Господен” в кв. „Лозенец”. След това отидохме на гроба на Стояна, където имаше опело. Почетохме я, поплакахме си за нея…

– Посъвзехте ли се вече?
– В началото бях много зле. В момента се чувствам малко по-добре. Стоянка почина след изключително тежко боледуване. В последните 6 месеца преди кончината й се борех да я върна към живота. 3 пъти лежа в болница за този период. Претърпя 3 операции, беше интубирана… Първите 2 пъти успяхме да я върнем. Третият беше страшно! По цял ден бях в реанимацията. Влязох в стаята преди хирургичната интервенция и тя се обърна към мен с думите: „Този път ще умра”.  Опитах се да я убедя, че това не е така, но тя клатеше глава… Операцията мина успешно, като излезе от упойката ми каза „Обичам те” и се обърна на другата страна. Това беше. Сърцето и тогава издържа, оказа се много здраво. На 2 февруари майка ми щеше да навърши 98 години.

– Хората винаги ще помнят майка ви, но сигурно и вие ще направите доста неща, за да поддържате жива паметта за нея…
– В момента с Евгени Боянов – мениджъра на майка ми, подготвяме втора част на книгата „Добър вечер, столетие мое”. Добавили сме още интервюта с известни личности. Имаме планове и за филм за Стояна. След като се съвзема, ще направя доста неща за нея. И до днес е пред очите ми как стоеше вкъщи след двата пъти, в които успяха да я върнат към живота. Беше се отказала вече от театъра, знаеше, че повече няма да играе. Единственото заради което се държеше, бях аз. Смъртта я победи, но Стояна беше наистина голям борец!

– Ще влезете ли в ролята на майка ви в „Госпожа Стихийно бедствие”?
– Не, никога! Това е емблематична за Стояна роля, която тя игра 30 години и аз заради паметта й не бих си и помислила да я поема. Затворена страница е вече самата пиеса. Самият й режисьор – Николай Атанасов-Шуши, няма да разреши друг да замести майка ми. Стоянка беше блестяща в този спектакъл.

– Колко домашни любимци имате сега?
– Наскоро си взех мъжко куче – Еди. Купих го за 700 лева. В момента се грижа за две кучета и две котки. Това е, като я няма вече Стоянка… Тя се дразнеше от космите на животните, въпреки че много ги обичаше.

– Поводът да направим с вас това интервю са 40-те дни от кончината на Стоянка Мутафова, но и несъгласието ви с думи на актрисата Латинка Петрова, изречени в предишния ни брой. Двете с майка ви са били близки приятелки, преди да охладнеят една към друга…
– Никога не са били близки! В никакъв случай не мога да ги съпоставя двете. Латинка е простовата, повърхностна жена и няма как да е приятел на Стояна. Имаше нещо такова, но мимолетно. Не знам въобще, какво си въобразява тази… Не й давали роли в Сатирата?! Майка ми не е определяла кой да играе! Латинка да не си мисли, че са щели да й предложат ролите, в които е влизала Стояна?! Режисьорите си решават коя актриса им е нужна. Какви са тези глупости, които е изговорила в интервюто?! Майка ми не може да я е предала, защото изобщо не се е занимавала с нея. Всичко е плод на фантазията й. Стояна беше на съвсем друго ниво…

– Но майка ви е казала, че Латинка е талантлива…
– Ако Стояна е допуснала да се занимава с някой като Латинка, то е защото беше добра и наивна към хората и понякога не можеше да ги преценява правилно. Ако е казала, че Петрова е талантлива, което го отдавам на нейното великодушие винаги да каже добра дума за някой, който даже не го заслужава, тази жена трябва да е само благодарна, а не да говори простотии за покойната ми майка. За отишъл си човек, как може?! И в смъртта на Стояна има злоба от страна на Латинка! Тя просто никога няма да преживее, че не е станала Стоянка Мутафова. Не, никога няма да стане, невъзможно е! Да престане да се мери с нея вече! Ако я срещна на улицата, просо не знам какво ще стане… Няма да я поздравя! Как ще говори така за майка ми, преди дори да са изтекли 40-те дни, преди да е изстинала в гроба?! Недопустимо е да се приказва по този начин за починал човек, който не може да се защити.

– Вие самата имали ли сте някога някакъв конфликт с Латинка?
– Не, тя се измерваше със Стоянка. Как такава „велика актриса” ще се мери с мен?! „Голямата” актриса… Опитваше се през цялото време да се съревновава с майка ми. Те и други се опитваха, но нито една от тях не е Стоянка Мутафова. Не мога да го разбера, това граничи малко с лудост. Майка ми блестеше на сцената, беше страшно надарена. Беше й дадено свише. Дълго няма да се роди втора като нея. След като вече я няма, я оценявам още повече. Виждам я в истинската й светлина, колко талантлива беше и колко много ме обичаше. Имахме силна връзка двете, дори повече, отколкото трябва.

– Стоянка беше ли партиен член? А опитвали ли са се да я вербуват за ДС? Мутафова твърдяла, че Латинка е пристанала на тайните служби…
– Как ще е агент на ДС майка ми? Може Латинка да е била, за да й дават роли. Явно е имало такива съмнения… Колкото до членството в БКП, всички големи артисти бяха в партията. Но няма човек, който да каже, че ролите на мама са заради партийното й членство. Не БКП направи нея, Калоянчев и Парцалев велики актьори, те сами постигнаха това.

– Харесва ли ви Латинка Петрова като баба Гицка в „Големанов”?
– Не съм я гледала и нямам намерение да се занимавам с тази жена. Никой не говори за нейното превъплъщение в баба Гицка. Като не те забелязват хората, има ли значение, че играеш? В интервюто си казва, че била възмутена от „Госпожа Стихийно бедствие”. Как може?! Та Стоянка беше блестяща там! И пиесата е страхотна!

– Имаше напрежението и между майка ви и Цветана Гълъбова, която навремето също е играла в Сатирата? На какво се дължеше то?
– Не мога да разбера. Уж бяха приятелки, а след това и двете се изказваха една срещу друга. Както си бяха близки в театъра, изведнъж всичко приключи.

– След като здравословното състояние на майка ви се влоши през 2019 г., имаше ли хора, които ви разочароваха и предадоха?
– Не съм разчитала на никого, с изключение на Евгени Боянов. Той не ми е обърнал гръб, остана до мен. То аз и не съм изисквала съдействие от никого. Звъннах само на Христо Мутафчиев (шеф на Съюза на артистите – б. р.) и му казах, че Стоянка е много зле, та ако може да ми помогне по някакъв начин. Той отвърна: „Вземи жена да я гледа! Аз сега имам работа”. И ми затвори.

– Разсърдихте ли му се?
– О, не. Не се обидих от поведението му, защото не сме били близки и не съм разчитала на кой знае какво. Дори бях забравила за тази случка. Когато Стояна беше болна, се обади на Златина Дончева, на която е подавала ръка. Помоли да дойде да я види, но за съжаление това не се осъществи. Опора получих от Богдана Карадочева. Непрекъснато се чувахме, държахме връзка, а ме покани и в тях на Бъдни вечер. Тя обичаше Стоянка искрено и доколкото може, ми помага. И майка ми много я ценеше и обичаше. Като се замисля, всичките й приятели бяха качествени хора. Покойната Жана Стоянович също й беше близка.

– Усещате ли духа на Стояна около вас?
– Да, усещам я като присъствие. Вярвам в тези неща… Още е тук Стояна и дори чувствам някакъв вид успокоение от нейна страна. Имахме много силна връзка, която не е прекъсната и сега. На моменти съм с усещането, че ме подкрепя, че ми дава знаци. Първите дни след загубата й бях в ужасно състояние. Стоях и плачех с часове пред снимката й. Отиде си при чичо Нейчо, милата (разридава се – б. р.)… Той си я прибра при него. Сигурна съм, че сега майка ми бди над мен. Никога няма да я забравя и не ще позволя на когото и да било да злослови по неин адрес. Докато съм жива, ще браня паметта й! Тя беше моят най-близък и най-любим човек, тя беше човекът, който ме обичаше истински в този живот.