Проф. Славчо Томов, д.м.н., ректор на Медицинския университет – Плевен, пред в. „Аз-буки“: Достъпът на студентите до пациента е предимство

Проф. Томов, още с встъп­ването си на ректорския пост правите заявка да утвърдите Университета като център за иновации, за следдипломно и продължаващо обучение. Успяхте ли? Преди месеци бяхте и домакини на европейски конгрес по роботизирана хирургия…

– Няма как в съвременното образование, още повече медицинското, да не заложите на иновации в учебния процес, в научноизследователската дейност, и то на най-модерно, високотехнологично ниво. Разбира се, ако сте си поставили за цел да давате висококачествен краен продукт, който да се конкурира на пазара в България и в Европа.

Продължаваме да надграждаме направлението минимално инвазивна хирургия, както и роботизираната хирургия, започнато от екипа на проф. Горчев.

Венецът на нашите усилия е, когато през септември м.г. Медицинският университет на Плевен стана домакин на най-високия форум в нашата област – Европейския конгрес по роботизирана гинекологична хирургия. В работата на Конгреса участваха световно известни учени далеч не само от Европа. На форума демонстрирахме ниво и технологични постижения с предаване на хирургия на живо от университетска болница в Плевен до конгресните зали в София. Направихме го в 3D формат и в реално време, което историята на Европейската асоциация по роботизирана гинекологична хирургия не познаваше до момента, не беше осъществявано.

Благодарение на екипните усилия на колегите Университетът спечели проект по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Повече от година го изпълняваме. Той е за изграждането на Център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инванзивна хирургия. Говоря за лаборатории, които подготвяме, а някои от тях вече са факт. Факт е лабораторията за виртуална реалност VR OR 360°, която позволява студентите да наблюдават от разстояние от няколко километра чрез очила за виртуална реалност на живо случващото се в операционната зала на една от университетските болници. Така те присъстват реално, без да пречат на операционния екип. Изградена е вече и още една  лаборатория за телепатология.

До два месеца ще започне да функционира и нова, оригинална лаборатория, единствена в страната, по 3D  принтиране и биопринтиране на тъкани.
В по-далечно бъдеще предвиждаме и биопринтиране на органи. В световната практика все още то не е постигнато, но ще стане факт до няколко години. Така че ще влезем с летящ старт в биопринтирането. Надявам се, че след 4 – 5 години с лаборатория по биопринтиране ще започ­нем и ние принтиране на органи. Това е една от целите, която сме си поставили.

Практически готова е и лабораторията, за която са закупени ген-секвенатори. Единият е уникален за България, защото позволява секвенирането на целия човешки геном. Така правим сериозна крачка в областта на генетиката, наследствените заболявания и на онкологичната патология.

– Може ли да говорим за Университета като космополитен център – с мобилност на студенти и преподаватели, участие в международни екипи, в съвместни изследователски проекти…?

– Работим изключително интензивно по европрограмата „Еразъм+“. Отделно имаме сключени договори за двустранни отношения с над 40 университета. Осъществяваме мобилности на студенти и в двете посоки. А с Асоциацията на студентите медици в България – клон Плевен, ежегодно реализираме входящи мобилности за чуждестранни студенти за практическо обучение.

Осъществяваме и мобилности за преподаватели. Само за година те са 30, като по-голямата част са за обучение на самите преподаватели. 

Като асоцииран партньор, сме в тесни взаимоотношения с Американската асоциация по лапароендоскопска хирургия. През 2019 г. 10 преподаватели от Асоциацията проведоха при нас специален курс за студенти и млади лекари. През септември отново очакваме тези 10 американски топ хирурзи, гинеколози и уролози. Да стане курсът ежегоден, е идея на американските ни партньори и това вече е оценка за нас.

– Част ли е Университетът от европейски и други академични мрежи?

– На национално ниво участваме в една от академичните мрежи – Националната академична мрежа, изградена от БАН. В Плевенския медицински университет е един от регионалните академични центрове на БАН. С университетската болница във Флорида, САЩ – Florida Hospital, имаме своеобразни договорни отношения, които са свързани с Центъра за компетентност, за който говорих. Така изграждаме и една извън^­европейска академична мрежа.

Работим, за да станем и част от европейска академична мрежа. Това ще е по-бавен процес. Ако трябва да бъда откровен, ще кажа, че практиката показва, че по-лесно създаваме презокеански академични контакти. По една или друга причина Европа като че ли показва повече консерватизъм. Западна Европа гледа на Източна с известни резерви. От наша страна ще трябват повече усилия, за да спечелим доверие.

– Самият Вие имате пет специализации по роботизирана, лапароскопска и гинекологична хирургия зад граница. Достъпни ли са за студентите Ви научните постижения на съвремието?

– Смело казвам „Да“ и ще обясня защо. Стремим се да въвеждаме нови технологии за обучение. Следим и тенденциите във всяка област на медицината. Даваме си сметка, че когато студентите завършат, те трябва да са подготвени за работа с новите методи за диагностика и за лечение на пациентите си.
А за да са готови, Университетът трябва да ги е въвел като практика и теория за обучение.

Преди няколко години въведохме нова свободно избираема дисциплина –  минимално инвазивна хирургия. От студентската скамейка ги обучаваме да работят лапароскопии, хистероскопии, да работят и с роботизираната система. Ще отворя скоба, за да кажа, че първата роботизирана система, която е закупена 2008 г. и бе в една от университетските болници в Плевен, фирмата вече не я поддържа, но системата функционира. Преместихме я в Телекомуникационния ендоскопски център, където се използва за обучение. На Запад това е практика, защото достъпът до пациента е твърде лимитиран. В България едно от предимствата на системата на здравеопазване и на медицинското образование е, че студентите могат да контактуват с пациентите много повече, отколкото в западните страни. 

– Въпреки това въвеждате обучението със симулатори?

– Да, разширяваме цяла зала със симулатори за минимално инвазивна хирургия. За нашите студенти ще закупим и високотехнологични симулатори за оборудване и на център по ресусцитация. Това е раздел от медицината за оказване на първа помощ на пациент с риск за спиране на сърдечната или дихателната дейност.

– Ще акредитирате ли нови магистърски програми?

– Въпросът ме провокира. Институционалната гледна точка за развитие на висшето училище предполага то да открива нови и нови програми и те, магистърски или бакалавърски, да отговарят на търсенето. Но не търсенето към момента, а с предвиждане след 5 – 10 години. Разбира се, това е много трудно, защото технологичните процеси са изключително динамични.

Навлизат нови роботизирани системи не само в хирургията, а въобще в живота. Изкуственият интелект създава предпоставки да изчезнат много професии, дори специалности в медицината. Трябва да прогнозираме какво и как да развиваме. Университетът например още не е развил дентална и ветеринарна медицина.

Но извън институционалната гледна точка, системата на висшето образование е стигнала границата си на екстензивно развитие. С пос­ледните изменения на Закона за висше образование се направиха стъпки за спиране на екстензивното разрастване на системата и се предвидиха мерки за стимулиране на качественото развитие на академичното образование. Така че към момента няма да откриваме споменатите магистърски програми. Но като перспектива ще го направим.

– Младите медици вече не плащат големи суми за специализация, станаха ли повече специализантите?

– За съжаление, не са. Да, вече държавата поема издръжката на специализантите, които са държавна поръчка. Това до голяма степен мотивира хората, но ще трябва време. Има специалности, към които интересът традиционно е висок, но и други, към които е нисък – например патологоанатомията. А тя е ключова за развитието на всяка здравна система.

– Медицинският на Плевен е първият университет с пълен курс англоезично обучение. Какъв е делът на чуждестранните студенти?

– Такъв курс започнахме още през 1997 г. Днес обучаваме близо 1100 чуждестранни студенти по магистърската програма „Медицина“. Те са от над 45 държави. Броят им е повече от студентите от България специално в тази програма. През април ще дипломираме най-големия ни випуск до момента с чуждестранни студенти – над 90 души.