Даниела Йорданова e учила психология и астропсихология, занимаваща се професионално повече от 15 години с тази материя. Особен акцент и приоритет е персоналната астрология и работата й с деца. Потърсихме я във връзка с епидемията от коронавирус, който драстично промени живота на цялото човечество.
– Даниела, още през януари казахте, че светът ще „има големи проблеми“ с коронавируса и познахте. Сега много астролози твърдят, че през май проблемите ще отшумят, но се очакват нови през септември. Това така ли е?
– Логично беше това да се случи, защото се намираме в период, който предполага необходимостта от задължителна трансформация и категорична промяна, както в глобален, така и в индивидуален аспект. А повечето хора трудно разчупват стереотипните си модели на поведение, затова единственият начин да се предизвика промяна е чрез външния натиск, водещ до сериозни лични и социални последствия. Това е принудителният механизъм, чрез който животът ни помага да направим сериозна крачка напред и нагоре в личното си развитие. Друг е въпросът, дали сме готови и дали искаме го направим.
А относно проблемите, които се предполага, че ще се активизират през есента, да, ще има увеличение на напрежението. Имаме си хубава поговорка: „Пилците се броят наесен“. Което означава, че от нас зависи дали ще сме доволни от случващото се през есента и зимата. Разбира се, че то ще е следствие от събитията в момента и най-вече от ролята, която изберем да следваме – дали ще се припознаем в ролята на зависимия човек, движен от страха и съобразяващ се изцяло с външните авторитети (родител, партньор, ръководител, институция и пр.) или ще изберем ролята на самостоятелния човек, осъзнато справящ се със слабостите и страховете си, поемащ лична отговорност за живота си.
Именно този избор ще определи посоката на случващото се в периода от август до средата на януари следващата година, когато динамиката на събитията ще е много по-категорична, по-бърза, крайна и в определени ситуации направо агресивна, до силно деструктивна.
Искам да подчертая, че в индивидуален аспект това може да бъде много пълноценно време за стартиране на категорично ново начало в живота. Но понеже въпросът ви е свързан със ситуацията в държавата, а не с конкретната личност, то тя ще е коренно различна. Отчитайки, че по-голямата част от народа ни се чувства зависим и несигурен в най-различни аспекти от живота си, съответно е блокиран от личните си страхове и слабости, вероятността основните проблеми да бъдат още по-силно проблематизирани е много голяма. Колкото по-големи са страховете, толкова по-голям е контролът и рестриктивните мерки, от които едно общество се нуждае, за да се излезе от тази фаза на пасивно и напрегнато съществуване. Много се надявам да не съм права в тази си преценка.
Реално до 13 май, би трябвало, ограниченията да бъдат сведени до възможният минимум и животът на хората, постепенно, до първите дни на юни, да се върне в обичайния си ритъм. А това, което е важно да направи всеки в периода 04.06 – 11.08, е свързано с необходимостта да поеме лична отговорност за излизане от собствената си криза, там където я има. Това е времето за „рестарт“ на живота на всеки – време за приключване на старото и започване на новото. Решенията, взети през този период – съзнателно или принудително – ще определят посоката на живота ни чак до края на следващата година, когато ще се видят и финалните резултати.
– Какво означава да рестартираме живота си?
– Означава, че взетите решения и конкретните действия през летните месеци ще провокират по-динамичната ситуация, които ще се разният в периода 12.08 – 21.10. Този период ще окаже влияние в личния, обществения, социалния, образователния и политическия сектор, както и във всеки друг, чиято функция е да се грижи за обществото.
Динамиката ще е в две посоки – от създаване на продуктивни коалиции и партньорства, до категорично приключване на определени отношения. По-силно застъпена ще бъде негативната тенденция. Напрежението, недоволството, агресията във всичките й форми и дори жестокостта, могат да изригнат неконтролируемо, като това ще се отрази на всички видове контакти. Много е вероятно да има внезапни и бързи раздели, окончателно разпадане на съюзи, партньорства, коалиции и прочие.
Идеята е всяка форма на партниране, която не е изградена на взаимно уважение, да доведе до конфронтация с цел категорична промяна или в посока намиране на баланс, или в посока на окончателна раздяла. Възможни са прояви на най-различни форми на социално, политическо и икономическо недоволство.
Поради тази причина, не смятам, че през септември основната тема ще е коронавирусът. По-скоро на преден план ще излязат финансовите проблеми, както и тези, активизирани в началото на годината, но останали на заден план заради вируса. Тези теми са назрявали и създавали стрес и напрежение през последните две години и половина, както в глобален, така и в индивидуален аспект и предполагат поемането на лична отговорност и понасянето на съответните санкции, там където е необходимо.
Най-предизвикателният период ще бъде от края на октомври до средата на 2021 година. Тогава ще се усетят всички последствия от случващото се сега.
– Кога се очаква да излезем напълно от пандемията?
– Не мисля, че пандемията е основният ни проблем, поне не и в нашата държава. Пандемията е както симптом, така и средство, чрез което можем да разберем, че обществото е болно. Дори и да се намери ваксина, ако ние хората не се променим, то ще се появи следващо предизвикателство, което би трябвало да е по-сериозно от този вирус.
Животът се опитва да ни излекува от нас самите и през този коронавирус всичко в живота ни ще се увеличи максимално – и хубавото, и лошото. Това е една от идеите. Да се наблюдава силна поляризация на мнения, житейски концепции, цели и стремежи, последващи от сериозно противопоставяне и отстояване на лични позиции. Това е част от процеса на всяка еволюция.
– Все още има някаква мистерия около този вирус, въпреки че учените по цял свят са впрегнали усилия в неговото изследване. Какво казват планетите за тази зараза и последвалата социална изолация и икономическа криза?
– Основната тема е нивото и качеството на мисленето ни. То определя начина, по който комуникираме – вербално или невербално. Не умеем да общуваме, да водим диалог. Комуникацията е като дишането – вдишване и издишване. Нужно е да се научим да виждаме същественото, да чуваме себе си и другите, да разбираме смисъла, да действаме, а не да говорим. Хубаво е да се научим да мълчим и да говорим само тогава, когато с думите си благославяме, лекуваме и даваме вяра, светлина, надежда и перспектива на хората. Това е една от задачите ни.
– Всички казват, че светът вече няма да е същият. Какви общочовешки изводи можем да си направим от тази криза? Какво трябва да променим в себе си като хора?
– Идваме в този свят не просто, за да бъдем физически потребители на сетивни преживявания, а като непрекъснато търсещи и обособяващи се самостоятелни личности, творци на собствения си свят. Творци, които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат, автономни, смели и вярващи в себе си, вървящи уверено по Пътя. Но понякога се губим, обезверяваме и не знаем как и накъде да продължим. Тогава идва кризата, натискът, контролът, конфликтът, дори агресията. Те ни помагат, или поне това е целта, защото когато почувстваме, че светът около нас се разпада, всъщност се разпада или се поставя под въпрос увереността ни, че разбираме реалността, себе си и света, по правилния начин. Тогава идва промяната – индивидуалната, социалната или обществената, но за да се стигне до нея, на всеки ще му се наложи да достигне собственото си дъно, да предизвика собствените си граници, страхове, вярвания и убеждения, за да намери истината и пътя в живота си. Единствено бързото падане до дъното може да ни даде възможност за бързо движение в обратна посока, нагоре към въздуха и светлината. И всеки може успешно да премине през това. Само да си повярва.
– Ще се окажат ли верни анализите, че светът ще изпадне в тежка икономическа рецесия?
– Да, така смятам – рецесия и рестарт. И „подготовката“ за този труден и предизвикателен период за хората стартира точно сега, в месеците от март до края на юни. Последствията ще ги виждаме в следващите седем години
– Как ще се отрази това на България?
– Държавата ни, както всяка една личност, е добре да върви в посока на развиване на неусвоения си ресурс и блокиран потенциал. Да се работи много и упорито, за да започнем да се „движим“ самостоятелно, осъзнато поемащи отговорност за качеството си на живот. А за да се случи това, е много вероятно да останем без подкрепата, на която сме разчитали отвън до момента. Паралелно с това много хора ще трябва професионално да се преориентират