Пенсионери надигнаха глас срещу народните хрантутници: Половината чиновници трябва да се уволнят!

 Български пенсионери се осмелиха да потърсят отговорност на властимащите за някои държавно-бюрократични неуредици, които пряко рефлектират върху тях и като цяло върху народа, информира Govoriotkrito.bg. Става въпрос за прекалено големия брой чиновници, които вземат заплати за сметка на прогресивно обедняващия български народ.

Вестник „Минаха години“ събра мнението на двама пенсионери от различни краища на страната.

Първата реакция е на 80-годишната баба Надка Каменарска от врачанското село Търнава, която „засече“ народни хрантутници да си садят доматите на село, докато се водят на работа. Ето и нейният сигнал: „Не знам каква е тази пандемия и кога ще свърши, но безобразията май няма да свършат. Като обявиха мерките и извънредното положение, половината от чиновниците, че май и повече, спряха да ходят на работа. Или ходят ту едната половина, ту другата. Ама не спряха да си получават заплатите. Виждам ги сега, все едно че са в платен отпуск, копаят си в градинките у нас на село, садят си зарзавата, лошо няма: могат – правят го. Но дали пък да не се замислим, че явно чиновниците са два пъти повече, отколкото е необходимо, това искам да попитам държавните мъже. Не само на село, а и за цялата държава? Но не – и те май си пипат носа, където не ги сърби, и си затварят очите.

Не зная накъде вървим, щом и загиналите заради нашето здраве лекари, ги изпращаме с ръкопляскания, като че са изпълнили номер на циркови артисти, а не с дълбок поклон, като заслужава тяхната саможертва пред Бога? Това ви го казвам, аз, болната и стара жена от народа, пък дано ме чуете!“, отсече Надка Каменовска.

В най-голямата София положението е ужким по-различно, но всъщност не е . Ето какво  разказа пък Пламен Тодоров, на 77г, от иначе престижния квартал „Лозенец“ в столицата.

„Имам стар автомобил „Голф“ от 1993 година, когато живеех в Перник и работех като металург. После се преместих след пенсионирането ми в София, където имам апартамент в „Лозенец“. Вече втора година плащам винетен стикер за паркиране пред входа, всеки месец по 10 лева, защото не искам да платя целогодишен – не знам кога автомобилът ще се скапе окончателно и дали да не го дам за скрап. Последните два месеца обаче Центърът за градска мобилност хлопна кепенци заради пандемията и трябваше да плащам само по банков път. Оказа се, че чакането за такова плащане в общинска банка е не повече от 10 минути, а докато Центърът за градска мобилност работеше, ми се е случвало да чакам чиновниците му и по половин час само да вляза в офиса им. Съвсем друг е въпросът, че такова плащане може да се извърши и от  и от домашния компютър през интернет банкиране, ако имате банкова сметка. Питам се, наистина ли е необходимо и след кризата да се държат толкова много чиновници в различните държавни учреждения?“, пита риторично пенсионерът.

Кризата с пандемията ще мине и отмине, но въпросите, които задават гражданите, породени именно от тази криза, действително трябва да стигнат до ушите на управляващите и да намерят адекватен отговор.