Давали $ 1 милион на Сергей Антонов да натопи България за атентата срещу папата (Цялата истина за процеса)

0

Западните тайни служби предложили колосалната за времето си сума от 1 милион долара, за да се опитат да купят Сергей Антонов в италианския арест и да го накарат да натопи собствената си страна по време на процеса за атентата срещу папа Йоан Павел II през 1985-86 г. Наши разузнавачи по онова време също са получавали апетитни парични оферти от порядъка на 5 милиона долара, за да „признаят“, че българските тайни служби са организирали и извършили покушението срещу Светия отец на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър“ в Рим.

Сензационните твърдения за времето на Студената война са на бившия полковник от разузнаването Атанас Кременлиев, който е автор на книгата „Сергей Антонов – страдалецът от Рим”, както и на председателя на Асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов – някогашен ръководител на една от основните резидентури на българското разузнаване преди 1989 г. Преводачът на процеса, който е бил преводач и в българското посолство в Рим Асен Марчевски, пък твърдеше приживе, че също са му предлагали $ 1 милион, за да свидетелства срещу родината си.


Месец май се оказа съдбоносен за първия папа славянин. Пролетният месец е наситен и с особено напрежение, но и с много положителни емоции в отношенията между България от една страна и Ватикана и Италия от друга. Самият Карол Войтила е роден точно преди 100 години – на 18 май 1920 г. в полския град Вадовице. На 16 октомври 1978 г. белият дим над Ватикана възвестява избора на първия папа след Адриан VI, който не е италианец. Светият отец се отърва на косъм от смъртта през май 1981 г., когато турският терорист и активист на турската националистическа организация „Сивите вълци“ Мехмет Али Агджа стреля срещу него и първоначално хвърли вината за пъкленото дето върху социалистическа България. Процесът срещу Сергей Антонов, набеден за организатор на атентата, започна на 27 май 1985 г. и завърши през март 1986 г., като българинът е оправдан поради липса на доказателства. Служителят на представителството на БГА „Балкан“ в Рим обаче лежа невинен 1222 дни в италианския затвор „Ребибия”.


Пак през май – от 23-ти до 26-ти 2002 г. първият папа славянин в историята на Римокатолическата църква стъпи на българска земя и осъществи своята мечта да покаже своето уважение към великото дело на Светите братя Кирил и Методий. На наша земя полякът Карол Войтила най-накрая официално обяви, че не вярва в т.нар. българска следа в атентата срещу него. Тези дълго чакани думи папата заяви по време на срещата си в София с президента Георги Първанов на най-светлия български празник – 24 май. Йоан Павел II си отиде от този свят на 2 април 2005 г., а Сергей Антонов издъхна две години по-късно – на 1 август 2007 г.


„Двамата никога не се видяха, но Сергей потреперваше всеки път, когато чуеше името на папата,“ разказа приживе пред „Уикенд“ полковникът от българското разузнаване Марин Петков – човекът, който е вербувал Антонов за родните тайни служби и който става един от най-близките приятели на Сергей Антонов. Самият Петков работи под прикритие като консул в Рим от 1976 до 1980 г. Едва малко преди смъртта на Антонов офицери от ДС официално признават нещо, което беше подозирано дълги години – че служителят на „Балкан“ е бил сътрудник на разузнаването – нещо напълно нормално за времето си. Веднага обаче бе направено уточнението от същите офицери, че ДС няма нищо общо с атентата срещу Йоан Павел II.


„Привличането на Сергей Антонов по линия на Първо главно управление (ПГУ) стана преди заминаването му за Рим през 1976 г.
Привлякохме го, тъй като получихме данни, че му предстои да замине като втори човек в представителството на БГА „Балкан”, като т. нар. „капо скало.“ Това е човекът, обслужващ пристигането и заминаването на самолетите и пътниците. Преведено, означава „началник на стълбичката на самолета”. Сергей имаше право на денонощен допуск до летище „Фиумичино“, разкри пред „Уикенд“ месеци преди кончината си полк. Марин Петков. ДС поставя следните задачи на Сергей Антонов, свързани със сигурността на НРБ: да наблюдава за съмнителни пътници, пакети и багажи, да обслужва български граждани, изпаднали в беда, както и да осигурява в известна степен сигурността и защитата на представителството на БГА „Балкан” в Рим.


„Държа да се знае, че Сергей не беше доносник. Не са му поставяни задачи да пише доноси, а и той нямаше такава нагласа. Имаше задача да приема контакти с италиански служители на летището с цел тяхното изучаване, защото някои от тях, по наши данни, бяха и служители на италианските спецслужби. Сергей прие сътрудничеството с нас с желание и чистосърдечно. Той бе патриот и вярваше в родината. Сергей Антонов сам прие агентурния си псевдоним „Крум“ в памет на чичо си, който бе оказал голямо влияние върху неговото възпитание. Сергей произхождаше от обикновено работническо семейство – майка му бе медицинска сестра, баща му – строител. Живееха скромно, но Сергей бе развил заложбите, които притежаваше. У него имаше святи неща като родината, семейството, приятелството и работата в БГА“, разказа вербовчикът на Антонов.


„Сергей бе чист и сърдечен човек. Външно бе тих, скромен, отстрани изглеждаше неуверен, но имаше много твърд характер. Трудно можеше да му се внушава или да му се повлияе, когато не е убеден в нещо“, разкри приживе топ разведката. Полк. Петков до края на живота си бе убеден, че в атентата срещу папата има двама страдалци – Йоан Павел II и Сергей Антонов. Единият беше ранен, а другият – несправедливо оклеветен.
„Личното ми мнение е, че Сергей никога нямаше да приеме среща с папата. Много хора продължават да мислят, че Йоан-Павел II би трябвало да прости на Сергей или на България за извършения атентат срещу него. Прошка обаче се дава на хора, които са извършили даден акт или престъпление. А България нищо не е извършила. Т.нар. българска следа беше изфабрикувана от западните тайни служби начело с ЦРУ. Такава прошка получи от папата Али Агджа на 28 декември 1983 г., когато Светият отец го посети в затвора“, коментира приживе вербовчикът на Антонов.


„Чуеше ли името на папата или на Агджа, Сергей пребледняваше и започваше да трепери. Чувстваше се наранен и след завръщането си в България избягваше да коментира каквото и да било за процеса“, разказа още Марин Петков. „Сергей беше човек с изключително богата душевност, много добър и благ – на мравката път правеше. Пишеше стихове, рисуваше, пееше. Силите, които го замесиха в атентата, са отчитали тези му качества, мислейки, че лесно биха могли да го пречупят, да го убедят да предаде България и себе си. Но той не го направи, защото не е предател“, разказа полковникът от бг разузнаването.
В интервю за БНТ преди време адвокат Джузепе Консоло, защитавал Сергей Антонов по време на процеса срещу него, заяви, че българската следа е явна клевета. „Мисля, че всичко идва от Мехмет Али Агджа. Смятам, че той и приятелите му от „Сивите вълци“ са изфабрикували идеята да хвърлят вината върху Антонов, който нямаше нищо общо“, каза италианският юрист. Той си спомни сблъсъците с Агджа, когото определя като високо интелигентен и брутален лъжец. Веднъж в 4 сутринта били на оглед. „Нещо не ми се връзваше. Агджа сякаш търсеше нещо, сякаш чакаше някакъв знак от две лица отсреща. Тогава аз застанах между него и тях. Агджа се усети, доближи се и ме наруга. Ако трябва да го преведем, каза: „Аз съм турчин и ще ти вкарам голям…”. А аз му отговорих „А аз пък съм сицилианец! Ще ти вкарам още по-голям…”, разкри Джузепе Консоло.
Във фаталния 13 май папата прави публична аудиенция пред катедралата „Свети Петър“, на която присъстват десетки хиляди от цял свят. Докато се движи с папомобила сред множеството, внезапно е прострелян тежко. Уцелен е с 4 куршума, но въпреки загубата на много кръв, оцелява и се възстановява. По-късно Йоан Павел казва, че Света Богородица го е спасила.


Веднага след покушението извършителят е задържан – младият турчин Мехмет Али Агджа, свързан с ултранационалистическата организация „Сивите вълци“. По-късно той е осъден на доживотен затвор от италианския съд. Заключението е, че Агджа няма съучастници, няма връзки с други държави, организации и тайни служби. Според различни информации половин година след присъдата Агджа е навестен от двама представители на италианските тайни служби. Обещават му преразглеждане на присъдата, помилване и освобождаване до 2 години, ако сътрудничи на италианското правосъдие и ако замеси България в атентата. И така Агджа „изненадващо“ дава нови показания, като обвинява Сергей Антонов и още двама българи в съучастничество в подготовката на атентата срещу Йоан Павел II.


Служителят на „Балкан“ е арестуван в Рим на 25 ноември 1982 г. Другите обвинени са Тодор Айвазов и подп. Желю Василев – служители на посолството на България в Италия, които обаче успяват да се върнат в София преди да ги задържат. Антонов не се ползва с дипломатически имунитет и това е една от причините да стане лесна мишена. Само следствието продължава 2 години и половина. През цялото време българинът отрича дори да е познавал Агджа, камо ли да е организирал атентат срещу папата. Антонов мълчи по време на процеса. Единственото изречение, което повтаря многократно, е: „Невинен съм!”.


Нa 28 мaрт 1984 г. в пиcмo дo пaпa Йoaн Пaвeл II пaтриaрх Мaкcим oтбeлязвa, чe нeвиннocттa нa Ceргeй Aнтoнoв e бeзcпoрнa нe caмo зa бългaрcкия нaрoд, нo и зa вcички нeпрeдубeдeни хoрa. Oт имeтo нa Cвeтия cинoд нa Бългaрcкaтa прaвocлaвнa църквa пaтриaрх Мaкcим мoли пaпaтa „дa изяви дълбoкaтa cи убeдeнocт в нeвиннocттa нa Aнтoнoв“. Нa 30 aприл 1984 г. в oтгoвoрa cи дo бългaрcкия пaтриaрх главата на Римокатолическата църква инфoрмирa, чe нa нaпрaвeнитe oт Cвeтия прecтoл пocтъпки, итaлиaнcкoтo прaвитeлcтвo прeдприeмa дeйcтвия зa уcкoрявaнe нa прoцeдурaтa, зacягaщa Ceргeй Aнтoнoв. В крайна сметка правдата възтържествува и макар върху България и до днес да съществува клеймо, Антонов е оправдан и се завръща в София на 1 април 1986 г.


На летището няма държавни и партийни ръководители, посрещналите го журналисти помнят, че той слиза по стълбата много бавно, блед е и е много слаб. Прави впечатление и студеното и неглижирано държание на съпругата му Росица към него. Скоро след това двамата се развеждат. Сергей Антонов не се жени втори път. Прекарва живота си в пълна самота и изолация от външния свят. Известно време продължава да работи като куриер в „Балкан“, но по-късно е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г. парламентът отпусна на Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно. Пет години по-късно на 1 август 2007 г. Антонов бе намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани.
„Антонов почина самотен, без признание, без внимание, измъчен от психичните си травми, които беше получил през годините на затвора си. Докато Агджа в крайна сметка показва една жизнености устойчивост, и гъвкавост, завидни, от които той ще се възползва в момента и дори ще получи това, което много хора желаят да получат – да станат богати“, коментира криминалният психолог Росен Йорданов.


Терористът излежава 19 години в италински затвор, но по молба на Светия отец Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г. Не излиза обаче на свобода, репатриран е в турски затвор, където да излежи присъда за извършеното от него убийство на турски журналист, за което е осъден в родината си. Този път лежи 10 години. Когато излиза на свобода в началото на 2010 г., вече 52-годишният Мехмет Али Агджа заявява: „Обявявам края на света. Този век целият свят ще бъде унищожен и всяко човешко същество ще загине. Аз съм Безсмъртният Христос!“. От затвора той е закаран на психо-медицински прегледи, но не заради думите му, които поставят под съмнение психичното му здраве, а за да се провери годността му за задължителната в Турция военна служба. Бившият затворник не е служил в армията. Заключението е – „напълно негоден”.


Всяка вечер в полунощ
слушал прав химна

Атентатът срещу папата е извършен 13 май 1981 г. в 17,17 ч. По това Сергей Антонов е в бюрото на „Балкан” в Рим. С него са били Цветана Биаджони, която също работи в представителството на българския авиопревозвач, както и още една служителка. „Сергей не е мърдал от работното си място по това време. Нямаше как в един и същи ден, в един и същи час, по едно и също време да бъде на площад „Свети Петър“ и в Бюрото на „Балкан“. Това беше невъзможно! Той просто чу и разбра от радиото за атентата срещу папата“, казва един от основните свидетели по делото срещу Антонов – Цветана Биаджони, която е майка на световноизвестния диригент Любка Биаджони. По това време тя работи като секретар и преводач в търговския отдел на българското посолство и на половин щат като служител в представителството на БГА „Балкан“ в Рим.
Веднага след ареста на Антонов тя също е привикана на разпит в италианското следствие. „И аз тогава казах, че Сергей Антонов не може да е бил извършител на този атентат, тъй като Сергей е бил в „Балкан“ с мен“, категорична е Биаджони. „Той беше работохолик. Денем и нощем беше в офиса. И като го нямаше семейството му, какво да прави. Накрая на живота си остана съвсем самичък. Сестра му живееше в Драгалевци. Най-напред беше при нея, но после и на нея й беше трудно да се занимава. Оставиха го сам-самичък да си живее на ул. „Сердика“ в апартамента, който беше на последния етаж. Бяха протекли тавани, улуци. Бяха намокрени мебели, паркет. Ние събрахме пари – приятелите му от Италия. Направихме една сбирка и постегнахме малко апартамента. Марин Петков – близък негов приятел, намери майстори, та му стегнахме малко жилището, нови електродомакински уреди му взехме. Бяла техника – всичко беше остаряло и изпочупено и изпокъсано. Стегнахме го малко, та поне като е сам, да има приятна обстановка около себе си. Той винаги изчакваше и когато започваше да свири химна на България по БНТ, както беше преди години, ставаше прав, заставаше мирно, слушаше химна и след това си лягаше. Такъв беше Сергей“, спомня си Цветана Биаджони, която почина миналата година.


„Той беше голям човек. Издържа на изпитанията. Издържа на всичките лишения и на всичко, на което беше подлаган в затвора, на всичките мъки, защото му вкарваха и предатели, и хора – специално да го подслушват и да го подпитват дали като не иска да говори пред следствените органи на Италия, дали да няма да се отпусне и да каже нещо повече на съкилийника си. Но Сергей остана твърд. Искаха да бъде като Георги Димитров, да произнесе такава защитна реч и такова слово като него, но за жалост Сергей не беше Георги Димитров. Георги Димитров е единствен, но Сергей се държа достойно, почтено и защити интересите на България“, категорична бе Биаджони.

Агенти в расо му трият паметта с опиати

Сергей Антонов имаше страхова невроза от медикаменти и доктори, която разви в италианския затвор, твърдеше приятелят му полк. Марин Петков. Неврозата е получена в резултат от обработката в италианските спецслужби и следствието в затвора. Здравето му е напълно съсипано. Антонов е подложен не само на психически тормоз по време на многобройните разпити, но са му давани и психотропни вещества. Към него са насочени затворници мафиоти, католически свещеници, Антонов е подложен на обработка с опиати, на mind control – контрол на съзнанието, ползван от ЦРУ, с който се изтрива паметта и се насажда нова информация.
„При Сергей бе постигнат първият етап. Имаше моменти, в които не можеше да си спомни имената на най-близките, започна да заеква. Бяха му предлагани всякакви съблазни, но той не предаде България“, твърдеше Марин Петков.
За известно време в килията на бългрина са настанени двама католически свещеници – под предлог, че са задържани за връзки с италианската мафия. Тези двама католици са упражнили известен натиск или обработка на Сергей за „съпричастността му към атентата“.
„Антонов е бил изучаван много подробно. Той е интересна и трудно разгадаема личност, на която външността не съвпада с вътрешното състояние. Те са го проучвали по формални признаци и са стигнали до извода, че лесно ще го пречупят да направи признания. Оказва се обаче костелив орех и за щастие на България той жертва себе си, но спасява името на страната ни“, казва Атанас Кременлиев.

Кой стои зад атентата –
КГБ, ДС, ЦРУ, Иран?

Агджа лансира 100 версии за атентата

Досега Агджа е разказвал над 30 различни версии за атентата, а по време на следствените разпити и на съдебния процес променя показанията си поне 100 пъти. След като самият Мехмет Али Агджа е осъден на доживотен затвор, той започва да твърди, че българската Държавна сигурност е организатор на покушението и че самият той нееднократно е пътувал в София за срещи с ДС.
Факт е, че Агджа е бил в България, но не бяха открити доказателства за негова съпричастност към българските тайни служби. Той твърдеше и че е бил в римския апартамент на Антонов, в който имало плъзгаща се врата, която го разделяла. Това обаче е категорично опровергано – оказва се, че такава врата имат всички жилища във входа, без това на българина. И той трябвало да си сложи, но ползвал завеса. По този начин става ясно, че Агджа е получил в затвора грешни указания от хората, които са го инструктирали. Те познавали долния апартамент, в който живеел чужд свещеник, работил за тайните служби, и мислел, че домът на Антонов е същият.
Още едно пропукване в обвинението описва адвокатът на Антонов – Джузепе Консоло – на какъв език са общували. По времето, за което турчинът твърди, че се е срещал с Антонов, твърдейки, че са си говорили на английски, турчинът не знае нито италиански, нито български, а Антонов не владее английски, а само малко френски и италиански. Съдът прави опити да намери потвърждение и свидетели, че българинът все пак говори английски, но такива така и не се намират. Много от служителите на различни авиокомпании потвърждават, че никога не са общували с него на този език. Накрая и летищен шеф потвърждава, че от 1977 г. винаги е говорел само на италиански с Антонов. Ако българинът не разбирал нещо, той го казвал на английски, но Антонов винаги молел: „Не, не, италиански“.
Турчинът е опроверган и за това, че на срещите българинът идвал с „Фиат 124“. Оказва се, че Антонов е карал „Лада“. Съдът обаче не приема това, с аргументиа, че това е руският еквивалент на „Фиат 124“.
От средата на 80-те години до 2002 г., когато папата официално сваля клеймото от България световната общност говори непрекъснато за „българската следа в атентата срещу Йоан Павел II“. В редица западни издания по онова време се твърди, че ДС е изпълнявала поръчката на КГБ да бъде ликвидиран папата поляк, който даде тласък на антикомунистическата съпротива на „Солидарност“ в Полша. България става жертва на световния двубой между двете системи, в който тя бе най-верният сателит на Съветския съюз. Висши служители на ЦРУ и конкретно проф. Мелвин Гудман признават, че ЦРУ се възползва от покушението срещу папата, за да проведе мощна пропагандна акция срещу СССР и социализма.
Последната му засега версия, е, че върховният лидер на Иран вече покойният аятолах Рухолах Хомейни лично е наредил на турския терорист да застреля папа Йоан Павел II. Всички замесени от Агджа страни категорично отричат своята съпричастност в атентата. В пълна мистерия обаче е облечен фактът какво точно прошепна терористът на ухото на Светия отец, когато Карол Войтила го посети в римския затвор.

Прегледана:

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече