- Advertisement -
Статията е от блога на журналиста Иво Инджев ivo.bg
Мога да предположа и да се обоснова, че “юнашката” изява на нашия премиер в Брюксел, където ( според меродавния “Файненшъл таймс” ) е обвинил пред всички лидери на ЕС нидерландския премиер Марк Рюте, че иска да е полицаят на Европа, не е импровизация.
Най-малката причина за това предположение, макар и да не е за пренебрегване, е добре известното на интересуващите се хора обстоятелство, че двамата отдавна се намират в недекларирана “студена война”. Така че обектът на Борисовия изблик не е подбран случайно, за да изглежда за ( почти ) всички достоверно мишената на възмущението на нашия премиер.
Нидерландия не веднъж е била в челото на европейските скептици относно интегрирането на България в ЕС. Рюте го смята за преждевременно, макар и да е осъществено през 2007 година с неизбежния за приемането на всеки нов член консенсус, включващ и съгласието на Нидерландия.
Няма нищо радостно и за критиците на Борисов у нас във факта, че той е меко казано недолюбван в Нидерлания по причини, по които бива критикуван и в България. Рюте в това отношение се отличава от онези свои европейски колеги, които предпочитат да не показват своето истинско отношение към него.
НА СНИМКАТА: В поза, която не говори за изразяване на симпатия, нидерландският премиер Рюте наблюдава как българският му съсед Борисов се занимава с телефона си, вместо да следи церемонията по връчването на Нобеловите награди за мир в Осло на 10 декември 2012 година
Както пише вчера германското списание “Шпигел”, Борисов се старае да не дразни европейските си колеги по външни теми ( и Путин относно енергийната му експанзия, превръщайки се в негов съучастник в опитите му чрез нея да задуши Украйна , бих добавил ). Намекът е, че европейските лидери оставят Борисов за “награда” да прави каквото си иска в България.
Това мнение на “Шпигел” не е уникално “прозрение” за западните медии. Преди три дни с подобна теза се ангажира и списанието “Политико”. Още в първите редове на статия, посветена на протестите в България, списанието отбеляза тактиката на Борисов да се държи за полата на Меркел ( метафората за полата е моя, но смисълът на написаното в “Политико” е този ).
Двете снимки от срещата в Брюксел, на една от които Меркел сочи с пръст неправилно сложената от Борисов маска на лицето му, а на другата той закачливо й козирува с оправена вече маска, отлично илюстрират тази “игривост” на нашия премиер в контактуването с ръководителката на най-мощната европейска държава.
Но фактът си е факт. Нидерландия е твърде въздържана от години спрямо опитите на България да се присъедини към шенгенската зона и се противопоставяше също страната ни да бъде допусната в чакалнята на еврозоната.
Няма да обяснявам нидерланската позиция. И без това ще бъда заподозрян, че се чувствам повече нидерландец, отколкото българин, след като не защитавам нашия премиер. А у нас, по критериите на “културния” Вежди Рашидов, това си е нещо като национално предателство.
- Advertisement -
Сега Борисов се ядосва театрално на изтичането на информация за казаното от него по адрес на Рюте по време на заседанието на европейските лидери във връзка с рамката на следващия бюджет на организацията. И още по-артистично си пусна снимка с усмихнатия Рюте, с когото палаво си докосва лакътя, за да не се ръкува, спазвайки предписанията за избягване на контакт във връзка с китайския грип.
Обслужващите Борисов нашенски медии се възхитиха от “опровержението” срещу твърдението на “Файненшъл таймс” за лошите отношение между двамата, което, според тях, се доказвало като лъжа от тази снимка. А “лъжата”, всъщност си е истина от доста години.
Както вече казах, обаче , не вярвам Борисов просто да се е “изпуснал” на закритото за медиите заседание, но не защото не е способен да си изпуска нервите и да отправя груби квалификации, както знаем. Прилича ми повече на “контролирано изпускане” с цел изпъкване.
Борисов е наясно, че не е всеобщ любимец в Брюксел, но поне може за пред част от европейските лидери и най-вече за пред българските граждани да се открои като борец за справедливост от името на по-малките и по-слабите държави в ЕС срещу стиснатите нидерландци, които искат строг контрол над фондовете, отпускани на пострадалите от пандемията държави.
Европейското легитимиране на Борисов в контекста на протестите срещу него в България му е нужно в момента повече от всякога преди – като слънцето и въздуха за всеки народ , както би казал др. Георги Димитров! Ето защо нашият премиер, който обикновено е комплексарски по-тих от водата и по-нисък от тревата сред богатите и космополитни европейци, с които не може да си говори без преводач и ползва езика на тялото за пред камерите с цел да демонстрира близост с тях, сега изведнъж изригва като Боримечката срещу вразите на българите.
Не само не се съмнявам, че “Файненшъл таймс” го е цитирал достоверно, но и съм убеден, че Борисов е доволен от този факт – ако не и да го е организирал. Как иначе ще разберат в София протестиращите срещу него, че той ни защитава и се бори лъвски със заможните ни съюзници, на които им се свиди някой милион евро повече за нуждите на оцеляването ни в задаващите се трудни икономически условия след пандемията, които нашият премиер предпоставя в своите изяви като “ужасни”.
Той не за пръв път ни плаши със задаващи се ужаси. Спомнете си вълната от 10 милиона мигранти, която се задавала през Турция към, според него. Каза го преди последните парламентарни избори. После се оказа, че нищо подобно не се случи и премиерът си приписа заслугата за това. Сега пророкува икономически апокалипсис през следващите месеци ( особено ако неблагодарните българи го отстранят от власт и осиротеем без неговото управление).
“Пророчеството” му отново му гарантира калкулирана политическа печалба. Ако тежкият срив се състои, с или без него на върха на управлението, той ще има възможността да натяква, че ни е предупредил. Само че ние, които сега сме виновни за завръщането на епидемията, която той е овладял, но с лошата си дисциплина сме опорочили постижението му, не сме му повярвали, а някои дори разрушително са продължили да чупят държавата му чрез своите протести.
Ако ли пък се състои по-малко вероятният вариант и българският кораб по някакво чудо избегне острите подводни скали на икономическата криза, великият ни кормчия ще изисква аплодисменти от всички и смирение от критиците си.
Тази негова тактика нито е нова, както вече отбелязах, нито е трудна за разгадаване. Новото е, че той я прилага сега на брюкселска сцена. За първи път.
Това е признак за отчаянието му, което го кара да изостави досегашната си поза на лоялен борец за единството на ЕС на всяка цена. Но едва ли ще омилостиви недоволните от управлението му в България, а още по-малко ще го превърне в лидер на “щедрите” срещу “пестеливите” държави в ЕС.
