Евродепутатът Елена Йончева обяви преди дни, че записа, разпространен на 12 юни, с глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, е автентичен. Йончева се позова на анализа на американската лаборатория Beryl Audio Forensics Laboratory (BAFL). От лабораторията заявиха за БНР, че заради естеството им на работата не могат да коментират и че всеки коментар за техен клиент е въпрос между клиента и съответните правни органи. Оттам допълниха, че ако техен анализ попадне в съда или в други правни органи, този анализ може бъде поискан по местния закон за достъпа на информация.
Скандалите със записи не са нещо ново. Може би най-яркият пример е аферата „Уотъргейт“, която води до оставката на американския президент Ричард Никсън. През 1972 г. свързани с комитета по преизбиране на Никсън влизат в щаба на демократите в комплекса „Уотъргейт“ в опит да намерят очерняща информация за политическите съперници на президента. По време на разследването ключови стават записи между Никсън и служители в неговата администрация. В един от записите, гледани под лупа, има дупка от 18 минути.
Еди Би Бриксен е консултант към И Би Би Консълт (EBB CONSULT) в Смьорум, Дания, в близост до Копенхаген. Бриксен e и заместник-председател на техническия комитет по анализ на аудио за нуждите на съда към базираната в Ню Йорк Общност на аудио инженерите. Toй е автор на няколко изследвания, включително за доказване автентичност на записи.
„Работя с аудио в много различни аспекти и един от тях е изследването на аудио за нуждите на съда. Повече от 35 години се занимавам с това“, каза Еди Би Бриксен за „Хоризонт“.
Записите на Никсън веднага изникнаха в съзнанието му като пример т.нар. audio forensics. Tогава експертите са установили, че и имало изтриване.
„Ако имате магнетофонна лента, може да използвате много техники. Записът на магнетофонна лента съществува вече повече от 100 години. Задачата е да се открие кое се случило – наличен ли е първоначалният запис, или е имало триене след записа. В случая с магнетофонните ленти можете да видите ширината на всяка аудиописта. Гледат се и следите, оставени от записващата и триещата глава, които оставят различни отпечатъци на лентата“, подчерта Бриксен.
Сега обаче дигиталните устройства изместват магнетофоните и създават нови предизвикателства.
„То е като виц, че при записите в дигиталната ера много важна част е аналоговата пътека – много важен фактор при доказването автентичността на записите. Един от похватите, който може да се използва от време на време, е по метода за изследване на електромагнитната честота. Това е честотата, която е в контакта, откъдето идва електричеството. В САЩ честотата е 60 херца, а в Европа е 50 херца. Може да проследите това на дигиталните записи“, изтъкна Еди Би Бриксен.
При използването на този похват се взема предвид, че цифровите записващи устройства могат да прихващат електромагнитната честота около нас, като я добавят под формата на допълнителен повтарящ се компонент към аудиофайла. При анализа се изолира именно този компонент, който е уникален във време и пространство и служи за сверяване.
Изготвянето на анализа е само една от стъпките в процеса. Докладът се предава на властите и съдът решава дали приема експертизата или не, дали има нужда от допълнителна експертиза. Бриксен каза, че по негово мнение при големи разследвания с намесени политици е необходимо повече от една експертиза.
„Преди 20 години се говореше за „гласови отпечатъци“ и други подобни. Имаше експерти, които казваха, че могат да разчитат всичко от тези „гласови отпечатъци“. Тези експерти са били безмилостни и съм убеден, че много хора са били осъдени на базата на слаби анализи“.
Как всъщност може да сме сигурни, като чуем глас, че това е гласът на определена личност?
„Много е трудно да се направи коректно. Дори разстоянието от микрофона може да промени гласа. В същото време имаме различен алгоритъм при различните телефони. Сравняването на гласове общо взето идва от телефонни записи по един или друг начин. Трябва да знаеш какво правиш. Един от методите включва анализ на езика, не само гласа. Сега има част от населението, което се използва за справка за определен диалект или език, за да може да сравните и след това да направите съотношението за вероятността – също както при ДНК-тестовете. Не може да се даде отговор с „да“ и „не“ на въпроса дали това е човекът, защото подобна констатация е много трудно да се даде“, каза Еди Би Бриксен и подчерта, че има много информация в речта, която невинаги се разбира.
На въпрос – възможно ли е да има фалшиви записи много близки до оригинала, експертът отговори:
„Чувал съм за много такива. Например, записи на (бившия американски президент Барак Обама), които не са с неговия глас. Създателите са взели неговите параметри и са ги прибавили към гласа на някой друг. На първо слушане звучи като Обама. Тук, както и при останалите записи, които съм чул, ако се задълбочите, можете да кажете, че не са реални. Това е все едно при имитаторите на гласове – чувате само някакви характеристики на имитирания. Техниката се усъвършенства постоянно и става все по-трудно да се справяме с тези случаи. В много от примерите е въпрос на метаданни във файловете – как са създадени тези данни и дали може да намерите нещо уникално“.
Експертите разполагат с похвати за доказване на автентичност. Десетилетия наред те усъвършенстват своите умения и уверяват, че въпреки предизвикателствата на дигитализацията все още е възможно да кажат съотношението реалност – измислица. Топката е в ръцете на правораздавателните институции, които имат последната дума.