- Advertisement -
Арменският режисьор Размиг Чакърян отива на Международен кинофестивал в Мадрид с филма „До смърт“, заснет в Родопите.
Лентата е независима продукция и не разчита на държавно финансиране, заснета e изцяло със средства на Размиг. „Предпочетох да не търся съдействие от продуцентска компания, тъй като исках сам да осъществя идеите си, без чужда намеса и промяна“, категоричен е Размиг Чакърян, който от години живее в България.
Той е решил да премине през трудностите на реализирането на независимото кино, разочарован от комерсиализирането на световните продукции. „Исках да докажа, че не е задължително да вложиш много средства, за да направиш нещо качествено. И мисля, че успях, след като съм поканен на такъв престижен форум“, доволен е Чакърян.
В лентата не участват познати актьори, а някои от тях дори нямат завършено актьорско майсторство. Когато имаш талант обаче, образованието не играе ключова роля, допълва режисьорът.
- Advertisement -
Основният засегнат проблем и тук е арменският геноцид, но в една по-различна перспектива, в която водещи са нравственият катарзис и мистичните сили.
Размиг Чакърян има десетки спечели награди от различни фестивали за независимо кино. Участвал е и с чуждестранни продукции, но през годините се е убедил, че най-добре се работи сам, „без някой да ти дърпа конците“. Гордее се с историята на арменското кино, а любимият му режисьор е Сергей Параджанов, чиито „Цветът на нара“ е един от най-големите кино шедьоври на всички времена.
В повечето касови арменски филми е разгърната темата за геноцида, тъй като е най-болезнената не само на местно ниво, но и за цял свят. „Списъкът на Шиндлер“ има 34 отличия именно заради холокоста и начина, по който е представен. Неговият сценарист обаче не е арменец, а американец. Продуциран е от Стивън Спилбърг.
„През 2020-а бяха отбелязани 105 години от този тежък за нашата нация период. През годините много продукции по различен начин са интерпретирали историята и за съжаление в един момент тя започна да става циклична за зрителя. Моята идея е да внеса един нов прочит, базирайки се на реални разкази на мои роднини, които са си водили записки и днес вече не са между живите“, обяснява Размиг Чакърян.
