Прочистването на обществото от метастазите на псевдопрехода, който ние 30 години мъчим, блъскаме и не се получава, е единствено възможно със служебни кабинети, заяви в интервю за БГНЕС първата жена министър-председател на България Ренета Инджова.
На 13 октомври се навършват 26 години от указа на президента Жельо Желев, с който тя през 1994 г. оглавява първото служебно правителството в новата история на страната.
„В рамките на 30 години успяхме да дискредитираме и тази конституционна форма, която не бива да се забравя, че е единственият начин за излизане от политическа, институционална, а и морална криза, в каквато се намираме в момента. Признаците на попадане в дълбока морална криза ги видях още по времето на първия кабинет, с всичко натрупано от „дълбоката държава“ през времето на проф. Любен Беров, които предшестваха този кабинет“, спомня си Ренета Инджова.
България обаче отново се намира в политическа криза, изходът от който отново е възможно да бъде служебно правителство. „Нека да не продължаваме с мантрите, че един служебен кабинет трябва да прави само избори. Избори по сегашния модел, със сегашните законови промени, със сегашните ръководители на ЦИК и органите, които ще ги осъществят, не гарантират никакви честни избори. Ако се проведат по този начин, много е вероятно изборите да бъдат оспорени. Един служебен кабинет трябва да извърши всичко, което е необходимо, за да прочисти пътя за честни и свободни избори“, категорична е Ренета Инджова.
Според нея обаче днешните политически сили не желаят да отстъпят тази необходимост на президентската институция.
„За първи път служебен кабинет се привижда от хората като кабинет, който ще проведе операция „чисти ръце“ и въвеждане на правов ред, върховенство на закона и санкциониране на досега извършилите престъпления. Когато чуха тези неща, властници се хванаха за властта като удавници за сламка. Независимо от кризата, която предизвикват с продължаването да стоят на власт, не съзнават поражения, които нанасят върху обществото“, коментира още бившият служебен премиер.
За нея обаче това има и положителен елемент, защото именно така пороците на българската управленска класа са станали видими за целия свят.
„Може би, в момента, България е единствената точка на света, в която 95 дни хората всеки ден искат оставката на проваленото, корумпирано и престъпно управление на кликата на Борисов. Всички международни фактори и най-вече ЕС, видяха какви проблеми има в страната, възникнали в страната не без тяхното участие“, допълни още тя.
Във връзка с констатациите, че протестът в България едва ли не „дърпа страната назад в развитието“, Ренета Инджова мисли така: „Къде по-назад? България е на последно място по всички възможни показатели. Значи протестът я дърпа назад, а не 11-те години, в които никой не знаеше по какви правила, по какви критерии, с какви експертизи и с какъв акъл управляват управляващите“.
Раздаването на пари на калпак пък далеч не намира за нещо ново. „Разпределението на ресурсите се извършва абсолютно волунтаристично, своеволно и несъобразено с необходимостта на икономическото развитие критерий. На всички фирми се раздават обществени поръчки не по необходимостта и конкурентоспособността, не по ефекта за стопанството, а по приближеността до властващите. Сегашното разпределение на парите вече е върхът на арогантността, защото се прави не, за да се задоволят приближението, а да се отдалечи падането властта“, смята първата жена премиер.