- Advertisement -
Днес ми се крещи! Не, вие ми се от мъка и безсилие! Душата ми се разкъсва! Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда, дете на почти 6 години. Майката ми отвори, беше коленичила.Не може да стои, защото кракът й е счупен. Счупен от два месеца! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше -кракът зараства накриво. Има някакви психични проблеми, но не за нея искам да разкажа. На вратата до нея стоеше момченце със светла, спластена и рошава коса и едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи. Устните му посинели от студ. Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори. В шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?“ В първия момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента. Още с първите крачки изпаднах в тотален шок! Голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под. В едната стая- легло с толкова мръсни завивки, че и куче не би легнало там. В ъгъла- гърне пълно с урина; една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки. Влязох в кухнята- същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички, пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът- с паяжини вътре. Никъде не се виждаше някаква храна! Троха хляб нямаше. В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб“. Думите избухнаха в главата ми, подкосиха ми се краката! Та то беше гладно! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ! 6- годишно дете… Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила! Попитах го: Гладен ли си?Сведе очички и тихо каза ,,ДА“! ,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз. „ХЛЯБ! – отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ! Ке издържах и се разплаках. Избягах от стаята, не исках да разбира и вижда как го съжалявам. Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв, съжаление, ужас… всичко това изпитвах в този момент.
Напазарувахме и се върнахме при тях. Имаше кремчета, сокчета, шоколад, но не ги погледна. Грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ. В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ! На три хапки изяде филията, озверяло от глад! Шест годишно дете с една мечта – ,,ХЛЯБ“!
Пиша и сълзите ми капят! Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва? Защо и как стигнахме до това? Отговор не намирам. От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума- ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете! ХЛЯБ.
(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)
Ивелина Биковска, Фейсбук
- Advertisement -
Редакция: govoriotkrito.bg
