Лицемерието на Захариева и Каракачанов е обида за историята (Две малки държавици се хванаха за гушите в исторически спорове)

0

- Advertisement -

„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират“ е една от многото гениални мисли на Уинстън Чърчил. Тя много точно се отнася за сегашната ситуация в отношенията между България и Северна Македония. Двете малки държави са се хванали за гушите, заради исторически спорове и в резултат едната пречи на другата да влезе в Европа.

Проблемът на Балканите е, че историята не само е твърде много, но и че ражда лицемерие. В спора между двете страни политиците се правят все едно, че миналото не е съществувало, нямало го е Тито, нямало ги е Сталин и Георги Димитров. Откровеното лицемерие на Скопие е толкова видимо, че дори ни става неудобно. Вие ни вкарайте в Европейския съюз, ама магистрали и железни пътища ще правим със Сърбия и Гърция. Вие сте татари, ама ни дайте ваши паспорти да пътуваме свободно. Нещо такова представлява политиката на Северна Македония в момента. Тя е такава не от вчера и в близките 50 години ще е все така. Да свикваме.

- Advertisement -

По-големият проблем е, че и българската политика спрямо Скопие в момента е свръхлицемерна. Излиза външният министър Екатерина Захариева и сравнява Тито с Хитлер. Вероятно вече си е дала сметка каква чудовищна глупост е изтърсила. Да, Йосип Броз Тито е диктатор, никой не отрича. Да, избил е стотици хиляди врагове на системата, включително и българи. Но това да го казва министър на държава, в която има град, кръстен на Георги Димитров, е изключително нелепо. Та нали същият този Георги Димитров искаше да ни направи част от държавата на Йосип Броз Тито? Да, ужасно е да се признае, но през втората половина на 40-те години само заплахата на Сталин, че ще срине Белград и София, ако това се случи, ни е запазило като самостоятелна държава. Иначе сега щяхме да говорим на измисления пак в Белград сърбо-хърватски език, както искаха Тито и Димитров. Да не говорим за ролята на Тито в борбата срещу фашистката армия. Ако Захариева не знае, да й припомним, че Югославия дава близо 2 милиона жертви по време на Втората световна война. Начело на партизанското движение срещу Вермахта беше Йосип Броз Тито. Докато по същото време Георги Димитров хапваше черен хайвер и пиеше водка край Москва, в дачите на Сталин.

И да беше само Захариева, с мед да я намажеш. Военният министър Красимир Каракачанов през вечер ни задушава с клетви по адрес на сърби и македонци, и какъв сатрап бил Тито. Много е лицемерно да кажеш това за хърватина Тито, който все пак направи от Югославия много добре развита европейска държава, в която хората имаха блага, абсолютно недостижими за българите. А в същото време Каракачанов каканиже какъв разкош е бил режимът на Тодор Живков, как тук имало ред, дисциплина, храна и други подобни радости, характерни най-вече за затворите. Истината е, че нито Живков, нито Димитров, да не говорим за останалите комунистически лидери, не можеха да стъпят на малкия пръст на Тито.

На политиците в България и Северна Македония преди всичко им липсва честност. Едните трябва да признаят, че до 1944 са били българи, а след това са станали жертва на просръбската и просъветската пропаганда, която откровено беше насочена срещу нас. А тези в София могат да започнат да премахват символите на отдавна отминалата епоха. Например като за начало да измислят друго име на Димитровград.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече