- Advertisement -
За изграждането на 22 сензорни станции Столичната община получи европейско финансиране в размер на 401 хил. лева. Така една станция излиза над 18 хил. лева. Гражданската платформа „AirBG“ е разположила над 350 станции в София, които измерват същите показатели и дават подобни отклонения при мъгла и струват по около 200 лева
Могат ли жителите на София в реално време да разберат от официален източник какво е замърсяването на въздуха? За поредна зима – отговорът е отрицателен. Макар че данни вече предлагат две измервателни системи – на държавната Изпълнителна агенция „Околна среда“ (ИАОС) и 22-те сензорни станции за следене качеството на въздуха на Столичната община. И двете обаче са безполезни, ако човек преди да излезе навън, иска да разбере дали има повишено съдържание на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха и какви са рисковете за него, пише „Дневник“.
Година след като бяха монтирани (на 27 декември 2019 г.), данните от общинската сензорна мрежа не се използват за вземане на решения от общината. От обсъждания за тях се разбра също, че често отчитаните стойности са спорни, тъй като при мъгла и висока влажност технологията, по която измерват ФПЧ, дава отклонения.
И ако в момента те не вършат никаква работа, това ще продължи и през 2021 г. Според публикация в „Сега“ от отговори на въпроси на общинския съветник от БСП Калоян Паргов се разбира, че и през следващата година общината ще използва за официални само данните от петте станции на ИАОС (има и една шеста в района на Копитото).
Мъгла, грешка, голяма грешка
Гъстата мъгла тези дни се оказа с различно съдържание на ФПЧ с размер 10 микрона според двете системи – държавната и общинската. При допустима норма до 50 микрограма/куб.м във въздуха на кв. „Надежда“ имаше 30 мкг/куб.м според станцията на ИАОС на 18 декември в 22.30 ч. По същото време, в същия квартал сензорната станция на общината отчита шест пъти повече – 190 мкг/куб.м.
За датата и часа на проверката и двата резултата се оказват безполезни за гражданите. Причината е, че публикуваните данни от станцията на ИАОС се приемат за точни, но те показват какво е било замърсяването на въздуха предния ден, когато не е имало мъгла и са осреднената величина за 24 часа на ФПЧ във въздуха – в случая – в кв. „Надежда“.
„При висока влажност, 80-90%, може да има завишаване на стойностите. Това се случва при мъгли, защото при тях във въздуха има капки и те като минат заедно с въздуха през сензора, който работи с лазер и огледало, той може да се обърка и да ги отчете като (фина) прахова частица“, обясни Мирослав Гечев, ръководител на „Develiot“, фирмата – производител на сензорните станции, пред „Дневник“.
Това явно е причината и за резултата от 829 мкг/куб.м, отчетен от сензорната станция на общината в кв. „Разсадника“ по същото време на 18 декември, което е 16 пъти над допустимата норма от 50 мкг/куб.м за ФПЧ-10.
За мярката „Зелен билет“ на общината не се ползват данни от общинските станции
Стойностите, отчитани от петте станции на ИАОС, се смятат за достоверни, тъй като те са референтни и се ползват за изготвяне на Европейския индекс за качеството на въздуха в София. На тяхна база Столичната община налага и мерките за намаляване на замърсяването на въздуха. При стойности на ФПЧ-10 между 50 и 100 мкг/куб.м буферните паркинги стават безплатни, а при надвишаване на 150 мкг/куб.м се прилага мярката „Зелен билет“. Тогава за 1 лев всеки може да си купи дневна карта за цялата градска мрежа, която иначе е 4 лева.
Данните от общинските станции са „само индикативни“ (бел.ред. – насочващи), обясни зам.-кметът по екологията Десислава Билева на въпрос на „Дневник“. „Те показват състоянието на въздуха само за определената локация, като те не следва да бъдат сравнявани с референтната апаратура“, посочи тя. За референтна се приема тази на петте станции на ИАОС в София.
- Advertisement -
За изграждането на въпросните 22 сензорни станции Столичната община участва в системата AirThings, за което получи европейско финансиране по програма „Балкани-Средиземно море“ в размер на 401 хил. лева. Така една станция излиза над 18 хил. лева. За сведение гражданската платформа AirBG е разположила над 350 станции в София, които измерват същите показатели и дават подобни отклонения при мъгла и струват по около 200 лева.
За проблем с новите станции на общината съобщи още на 28 март Стефан Димитров от гражданската платформа AirBG. Нейните станции, както и държавните на ИАОС бяха засекли тогава замърсяването на въздуха в София, причинено от буря, идваща от Туркменистан и Казахстан. На моменти ФПЧ-10 са били със стойности над 200 мкг/куб.м. Но станциите на Столична община не бяха отчели нищо.
Къде са разположени сензорните станции на общината
Сензорните станции, освен ФПЧ, измерват и вредните газове във въздуха – азотен диоксид, серен диоксид, озон и въглероден окис. Затова е важно те да са монтирани близо до натоварени с автомобилно движение улици в София.
За проучването на местата, където ще се инсталират 22-те станции, миналата година Столичната община плати 45 хил. лева, което значи, че всяка локация е била проучена срещу 2040 лева, обяви тогава Борис Бонев от „Спаси София“. Повечето от тях бяха монтирани в по-отдалечени от центъра квартали, но не и на най-натовареното кръстовище в София – Орлов мост, и на други ключови места.
На сайта на общината е обяснено, че „за идентифициране на тези места е използван „овърлей геопространствен мултикритериен анализ“. С него са били взети под внимание различни фактори като релефа на града, температурните инверсии, локалните климатични зони, транспортната инфраструктура, застрояването и демографските данни.
За какво са тези станции – не е ясно
„Част от тези станции не са трафик станции, което значи да са разположени близо до уличното платно, за да мерят замърсяването на въздуха от автомобилния трафик. Това е важно, защото там е азотният диоксид. Напротив, повечето са разположени като фонови – по-далеч от натоварените улици“, каза пред „Дневник“ Ивайло Хлебаров от природозащитната организация „За Земята“.
„В момента имаме една система за измерване на въздуха, за която са дадени немалко пари и не е много ясно как я ползваме. Да информираме гражданите ли, да анализираме данните и да ги ползваме при вземането на решения за мерки ли – няма отговор“, коментира още Хлебаров.
На въпрос на „Дневник“ дали Столичната община е знаела, че технологично сензорните станции дават отклонения в данните за ФПЧ при мъгла и висока влажност Гечев от фирмата, която ги произвежда обясни: „Сигурно е знаела, не знам. Това го има в процедурата, то е стандартно за тази технология и е описано колко процента е (отклонението) при ФПЧ“.
„София не трябва да вижда въздуха, който диша“ – мръсен въздух на бюрото на кмета
Преспапие, в което вместо сняг върху София пада мръсотия, специално събрана от въздуха на София, подариха активисти на „Грийнпийс“ на кмета Йорданка Фандъкова във вторник (22 декември). Те го представиха като „коледен подарък“, който да напомня за нерешените проблеми с мръсния въздух. С него бяха връчени и искания за мерки срещу замърсяването на въздуха, подкрепени от почти 5000 граждани. Акцията идва в края на обществените обсъждания за нова програма за въздуха в столицата и кметът излезе пред общината, за да получи подаръка и да чуе исканията. Според активистите от „Грийнпийс“ Фандъкова е изразила „готовност за въвеждане на повече възобновяема енергия за общински сгради, както и даде пример с конкретни проучвания за инсталиране на соларни панели на зоопарка и за „голямата инсталация за отпадъци.“
