Защо има контроли, като няма откъде да си купя билетче?

Има контролоьри, които глобяват, но няма откъде да си купиш билетче. Това е поредният абсурд, който с общи усилия институциите създадоха като стопроцентов факт в обществения транспорт на столицата. Доскоро като бонус от пандемията бяха изчезнали хората с жилетките по рейсовете и трамваите. Сега обаче те са се завърнали със страшна сила, по-гладни от всякога, увълчени до загуба на всякаква човечност. По традиция първият урок, който научаваш в София е:

    Не се спори с контрола.

Вторият е същият като първия: „НЕ СЕ СПОРИ С КОНТРОЛА!“. Даже нормален човек да започне работа в тези особени сили на реда, той гарантирано забравя всякаква логика в процеса на адаптация. И напълно нормално – ако се впечатляваш от обяснения защо някой няма валидно доказателство за заплатено пътуване, може би това не е правилна посока в кариерното ти развитие.

    Хора със слаби, раними сърца не стават за контроли.

Даже сегашните представители на тази професия са възпитани, толерантни и безкрайно ерудирани. Аз никога няма да забравя как се сблъсках за първи път с представител на тази работна прослойка – той взе очилата от главата ми и в прав текст ми каза: „Кое струва повече – глобата или тия цайси?“. Беше с още няколко здрави момчета, така че си платих без хън-мън. Преди това естествено бях опитал да мина метър с всички възможни методи на обясняване (ватманът нямаше, на будката не продаваха, кучето ми изяде билетчето).

В сегашната ситуация обаче вече неминуемо сме поставени в ролята на лъжливото овчарче: водачът не е опция за билетче не само защото не си с прилежно готова в ръчичка точна сума и заход в правилния отрязък от 3 микросекунди между спиране/потегляне от спирката.

    Просто човекът е ограден с полицейски ленти и спазва социална дистанция.

Има квартали, в които будките и прочие прояви на цивилизация са разградени до ръждива арматура, за да се използват като нарко-социални клубове. В новото строителство пък такива никога не са съществували. Бленуваната от всички модерни градски хора електронна система за плащане се оказа прекалено голяма лъжица за устата на общината и вече безброй години нещо не може и не може да се материализира извън гръмки презентации и проекти. Даже и спорадичните автомати в някои от трамваите бяха триумфално премахнати за ъпгрейд, който си остана на ниво обещания за светло бъдеще.

В момента ситуацията е като от скеч на Monty Python – 57 души се редят на опашка да си купят билетче, за да могат да се качат в тролея без риск да ги накацат лешоядите. Приятели звънят на разни хора да им купуват „от Центъра“. Сериозно ли дотам стигнахме – билетчето да е най-търсената суровина за човека без кола? Безумно е.

Въпросът, който се надига в мен, а може би и във всички хора, които са принудени да ползват градския, е

    така и така не получаваме никаква помощ от държавата по случай пандемията, не може ли поне транспортът да е безплатен?

Или пък, ако няма как да стане официално, да го направим тихомълком, по български: гъзарите с карта за месеца да си плащат, а останалите, които от кризата сме скъсани и докарани до просешка тояга, да си мишкуваме кротичко по седалките? Толкова ли е необходимо някакви хора да обикалят и да разнасят вируси от рейс на рейс със заветната цел да се изкарат едни 50 лева? И това при липси в бюджета в стил трицифрени суми в милиони?

Ако е толкова необходимо на всяка цена да ми вземете изкараните с пот на челото 1,60, поне ми дайте опция да си купя билетче. Стига сте размахвали пред лицето ми заплашително сопата на глобите.Защо има контроли, като няма откъде да си купя билетче?