„С една политика на зиг-заг премиерът Борисов очевидно иска да спечели на своя страна и най-заклетите противници на локдауна. Дебати по същество обаче почти не се водят“, отбелязва в началото на анализа си германският журналист Франк Щир, който живее в България.
В електронното издание „Телеполис“ Щир описва мерките на правителството срещу пандемията през тази година. „През първите два месеца българите сякаш живееха на Острова на блажените – посред морето на европейския локдаун,“ констатира той и разказва как после изведнъж се е стигнало до въвеждането на строги мерки.
„Тактически ход преди изборите на 4 април?“
„Дали внезапната смяна на курса е просто свидетелство за некомпетентност и липса на план или пък е тактически ход преди изборите на 4 април?“ – пита се авторът на статията и отбелязва, че в предизборния дебат почти не се чуват съдържателни аргументи в областта на икономическата, социалната или енергийната политика. Щир изказва предположението, че с непоследователния си курс в борбата срещу пандемията Борисов иска да спечели на своя страна както противниците, така и привържениците на строгите мерки.
„Но може би налагането на нов локдаун за него просто е изпитано средство да се увеличи страхът от пандемията и така да се снижи избирателната активност?“, коментира Франк Щир и обяснява, че ниската избирателна активност би била от полза за ГЕРБ и във вреда на малките партии. По-нататък той припомня за протестите през миналата година и отбелязва, че на този фон изглежда изненадващо колко лишена от вдъхновение и емоции е сегашната предизборна битка.
„По време на многомесечните протести политическата съдба на Борисов на няколко пъти изглеждаше окончателно решена, сега обаче социолозите отново прогнозират, че неговата партия ще бъде най-голямата политическа сила в 45-то Народно събрание,“ отбелязва авторът.
„Човек от народа“
Същата прогноза четем и в статия в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), който между другото пише: „Протестите срещу социалната ситуация и срещу корупцията в цялата страна съпътстваха приключващия трети мандат на консервативния правителствен ръководител Бойко Борисов. Смята се за сигурно обаче, че той ще продължи да управлява и след тези избори.“
Специално за Бойко Борисов Франк Щир пише следното: „Бившият бодигард на бившия цар Симеон Сакскобургготски и на бившия комунистически ръководител Тодор Живков печели всички избори от октомври 2005 година насам – с изключение само на президентските през 2016. Той поляризира българското население с импулсивния си прагматизъм и с очарованието на селските си хитрини. Интелектуалците отляво и отдясно го ругаят като мафиот и автократ, но очевидно все още много българи, най-вече в провинцията, го смятат за човек от народа. По време на почти 12-годишното си управление той сякаш беше вездесъщ, а това силно присъствие на неговата личност задуши в зародиш всички дискусии по принципни политически въпроси,“ коментира Франк Щир.
Авторът отбелязва, че коалицията „Демократична България“ на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, която произхожда от средите на дясно настроените градски хора, както и протестното движение „Изправи се! Мутри вън!“ биха могли да прескочат 4-процентната бариера и така да изместят разцепилите се националисти. Доколкото тъкмо националистите досега бяха коалиционен партньор на Борисов, такова развитие на събитията ще затрудни бъдещото му управление, констатира Щир. Авторът обръща внимание и на новата партия „Има такъв народ“, като пише за лидера й Слави Трифонов, че като поп-звезда и шоумен той в еднаква мяра се радва на популярност и омраза.
„Вентил за гнева на хората“
На Слави Трифонове посветен почти целият анализ в швейцарския НЦЦ, който пише, че шоуменът е „мегафон на недоволните“. В статията се припомня появата на Трифонов на мотоциклет пред многохилядната публика на стадиона преди пет години: „Непрекъснато надува газта, а моторът реве. Застаряващият мъж прилича на тийнейджър, който се опитва да привлече внимание насред село.“ Хиляди хора го смятат за спасител, защото той ги измъква от всекидневието и ги отвежда в друг свят, пише вестникът. „Особено хората от провинцията харесват „Слави“ (както го наричат навсякъде), понеже той им предлага тъкмо онези обяснения за окаяното им положение, в които вярват и те самите.
Той им говори за липсващите левчета в портмонето, за усещането, че в тази най-бедна страна от ЕС нямат шанс да се измъкнат от село и да направят професионална кариера. За чувството, че всичко се направлява от една мафия в държавата, и че на никого не може да се вярва,“ четем още в анализа на НЦЦ. Вестникът пише, че Трифонов призовава към съпротива българите, които се чувстват безпомощни и не виждат никаква перспектива. В края на статията четем: „Изявите на Слави са вентил за гнева на хората. А за неговите фенове това е достатъчно.“
Източник: „Дойче веле“