Euronews: Има ред причини Европа да се интересува от изборните резултати в България

0

- Advertisement -

Обширен журналистически материал на Euronews за актуалните обществени и политически въпроси в България, излизащ в контекста на предстоящите парламентарни избори на 4 април, посочва, че има редица причини, поради които европейските граждани трябва да се интересуват от изборните резултати в страната ни.

Ето и цялата статия:

Българските граждани ще се стекат към урните в неделя, за да изберат следващия състав на Народното събрание. Това ще се случи на фона на големият брой заразени с коронавирус и продължилите месеци антиправителствени протести. 

Дясноцентристката партия ГЕРБ на действащия премиер Бойко Борисов изпреварва политическите опоненти според повечето социологически проучвания, въпреки обвиненията в широко разпространена корупция. 

Борисов, който управлява вече трети мандат, води с 28.4% от гласовете според проучване от 21 март, проведено от Europe Elect. Опозицията в лицето на БСП и Корнелия Нинова прогнозно ще получи около 22.9 процента.

Няколко по-малки партии за пръв път имат шанса да влязат в парламента. Според сондажите е възможен изненадващ изход от изборите, а няколко опции за коалиция са възможни. Не се изключват и предсрочни избори през есента в случай на политическа задънена улица. 

България е малка балканска държава със 7-милионно население. Това е най-бедната страна в Европейския съюз и рядко привлича вниманието на международните медии. Въпреки това има редица причини, поради които европейските граждани трябва да се интересуват от изборните резултати. От тях зависи върховенството на закона в страната и казуса с членството на Република Северна Македония в Европейския съюз. От това зависи дори развитието на пандемичната обстановка на полуострова, който е ударен сериозно от третата вълна на COVID-19. 

Ето какви са залозите 

Антикорупционния натиск: От протестите към урните 

Неправителствената организация “Трансперънси интернешънъл” определя България като най-корумпираната държава от страните-членки в блока. Миналото лято хиляди българи заляха площадите и се обявиха против широкоразпространената и дълбоко вкоренена в държавата корупция и ерозията на върховенството на правото. 

Гражданите искаха оставката на Борисов, неговото правителство, както и тази на главния прокурор Иван Гешев. Те бяха обвинени във връзка с олигархичната мафия и в това, че са позволили на задкулисието да изземе контрола в страната. Протестиращите показаха, че им е писнало от управленския модел на Борисов, който е на власт от 2009 г. насам. 

Но той отказа да си тръгне от поста. Мотивът му – не иска да има хаос в разгара на здравна и икономическа криза. Поради тази причина изборите в събота са редовни, след като исканията за предсрочната смяна на управляващите не дадоха резултат.

Протестната енергия намаля през последните месеци поради задаващите се избори и пандемията. Три партии обаче водят кампанията си спрямо исканията на протестиращите. Една от тях е “Демократична България”, която според проучванията към момента получава 7% от гласовете. “Изправи се! Мутри вън!” – коалиция оформила се след протестите, получава около 5-6%. Популистката партия “Има такъв народ” не участва в протестите, но подкрепяше демонстрантите, получили широко медийно отразяване в телевизията на лидера и шоумен Слави Трифонов. “Има такъв народ” получава 16% според “Маркет линкс”. 

Но според Петър Банков, докторант в Университета в Глазгоу, ефектите на протестното движение не бива да се подценяват. Експертът посочи пред Euronews, че подкрепата към тези три партии или е в застой, или намалява. 

„Протестната вълна намаля поради липсата на обединен политически субект или фигура“, посочва още Банков.

Мария Матева от инициативата „Правосъдие за всеки“, коят активно участваше в протестите още от първия ден, заяви категорично – залогът на тези избори е голям.

“Статуквото в България управлява от много дълго време. Това е статукво, което държи нивата на корупцията високи. Затова мисля, че е важно този модел да бъде разрушен. Смятам, че арогантното ни и некадърно правителство ще положи всички усилия, за да саботира вота и да остане на власт”, посочва Матева. 

По думите й изборните протоколи са по-сложни от когато и да било. В Централната избирателна комисия липсват квалифицирани лица заради пандемията, а замените са направени от партиите на власт.

Европейските пари са спасителен пояс за правителството

- Advertisement -

Евродепутатите застанаха зад протестиращите миналото лято и гласуваха резолюция през октомври, чието намерение е да защити демократичните принципи на Общността. 

“Европейският парламент гледа с огромно съжаление на събитията в България, които са довели до такъв разрив в уважението на принципите за върховенство на закона, демокрация и основни права. В това число влиза и независимостта на правосъдната система, проблемът с разделението на властите, битката с корупцията и свободата на медиите”, посочва се в резолюцията. 

Но Борисов е с добри връзки в европейските среди и дългогодишен член на най-влиятелното политическо семейство в Брюксел – ЕНП. Деликатна тема за Брюксел е отправянето на остри критики спрямо него. 

Справянето с COVID-19 на Балканите 

България е най-тежко ударената от COVID-19 държава, що се отнася до данните за разпространението на инфекцията и смъртността от последните седмици. Балканската страна към днешна дата има една от най-високата смъртности в ЕС, като пред нея са Чехия и Унгария. 

Влошената здравна ситуация накара правителството да наложи нови ограничения на 18 март, включително затварянето на училища, университети, молове, културни институции и спортни обекти. Борисов обаче отбягваше да наложи по-строги и непопулярни ограничения преди изборите, въпреки нарастващия брой на заразените.

През последната седмица в България са регистрирани средно около 3 670 нови случая на инфекцията за ден. Световната здравна организация определи ситуацията на Балканите по отношение на COVID-19 като притеснителна. 

Кампанията по ваксинация в България върви с бавни темпове. Страната е една от най-изоставащите в Европейския съюз. Само 5% от населението е получило поне една доза. За сравнение – средното за блока е 11%. 

Въпросът с Република Северна Македония 

Изборите в България може да определят какво ще се случи с членството на Република Северна Македония в ЕС. Страната наложи вето на преговорната рамка за присъединяването на Скопие през ноември. София настоява съседката й да признае българските корени на своя език и да спре антибългарската реторика. 

Миналата седмица в Европейския парламент бе гласувана резолюция с която да се окаже натиск върху София да премахне ветото си. 

Един от факторите е дали антимакенодската партия ВМРО ще влезе в парламента или не. Към днешна дата формацията се движи около 4-процентовата бариера.

Русия VS. Запада 

България е един от най-верните съюзници на Москва в периода на Студената война. Страната е член на НАТО, но остава силно зависима от енергийните източници на Кремъл. 

Миналата седмица София експулсира двама руски дипломати. Борисов, който рисува образа си на прозападен човек, призова Москва да спре да шпионира в България. Този призив получи подкрепа от Вашингтон и Лондон. Междувременно социалистическата опозиция е традиционно по-приятелски настроена към Русия. 

Превод и редакция: Джесика Вълчева

Източник: „ФрогНюз“

На снимката: Летните протести на 2020 г. в Триъгълника на властта

Снимка: Стоп кадър/БНТ

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече