- Advertisement -
Днес е Ден за размисъл. Мисля. За кого да гласувам утре. Всички политици и кандидат-депутати заявяват с изтърканите общи фрази за кого ще дадат вота си: „За промяната”, „За по-доброто бъдеще”, „За да живеят децата ми в по-подредена държава” и т.н. в този дух.
А моята мисъл връща лентата една декада назад. Какво се случи през това време? В каква държава живея? Как живея? Какво се промени през тези години? Търся отговорите от рационална гледна точка, спазвайки първото правило на Рене Декарт, който е баща на модерния рационализъм във философията: Не приемам за вярно нищо, докато за мен то не се представи като очевидно, защото според философа именно научното знание е истинното.
И стигам до нелицеприятните отговори, посочени като изводи и обобщения в редица международни проучвания и доклади за държавата ни.
Живея в най-бедната страна в ЕС. Съседката баба Пена едвам устисква да изкара месеца с „увеличената” за няколко месеца заради ковид пандемията пенсия – общо към 350 лв месечно, и е на прага на посочения праг за бедност у нас. На фона на галопиращите цени на продуктите от първа необходимост. А моят приятел – инженерът Иван, който е единственият работещ в 4-членно семейство (жена му остана без работа още м.г. по време на първата ковид вълна и увеличи армията на безработните) и взема нетно към 800 лв. като продавач в рибен магази, се чуди как да си бие камшика оттук и да иде берач на ягоди във Великобритания, за да изхранва семейството си. Та тук следва да добавя също, че страната ми е с най-ниски заплати в ЕС, както и с най-ниско почасово заплащане на труда. И оттук е ясно – последни сме и като стандарт на живот.
Живея в най-корумпираната страна в ЕС. Корупцията е пропила всичко. И са прави онези, които твърдят, че тя е висока в бедните държави. От една страна, доходи и корупция са в пряко корелация, а от друга – едни богати се опитват да станат още по-богати, та да извлекат полза от задкулисното си участие във властта.
Живея в страна с най-бързо топящата се нация в ЕС, защото сме сред държавите-членки с най-бързо застаряваща нация (средната възраст в България е 44,5 години при 42,6 средно за Евросъюза) и най-нисък естествен прираст на населението. Демографският срив, за който алармират редица учени от 30 години насам, е вопиющо страшен. Вече сме под 7 милиона, а само след още 30 години населението ни ще се е свило с 39% в сравнение с 1990. Кой ще работи тогава в България?
Живея в страната с най-висока смъртност (с коефициент 15,433%) не само в ЕС, но и в света, според СЗО. Наскоро, благодарение на „успешно управление на ковид кризата” от властта, ударихме рекорда и за първи по смъртност от Ковид-19 – първи в Европа и втори в света. Тук трябва да добавя също, че България е с най-ниска средна продължителност на живота на населението в Европейския съюз. У нас средно живеем по 74,8 години, докато в Испания – по 83,4 години.
- Advertisement -
Живея в страна, която е на едно от последните места в ЕС по качество на здравеопазването и втора по детска смъртност в ЕС.
Живея в страна, която е на 111-о място в света по свобода на словото. Честно казано, мъчно ми е за добри журналисти, които са принудени да работят под политически указания и натиск на медийното им ръководство. Разбирам ги. Донякъде. Защото е трудно да оцелееш физически, без да се пуснеш по течението на статуквото. Иначе току-виж някое ЧСИ и прибере апартамента, придобит на кредит… Или детето ти остане без поредната университетска такса. А случаите на насилие над колеги е повече от недостойно и гнусно – да те арестуват или бият, защото си просто вършиш работата. Или си я свършил добре…
Живея в страна, която е и първа по неграмотност в ЕС. Според ЕК 41% от българските ученици до 16 години не са грамотни, като процентът на хората със затруднения при четене у нас е най-високият сред страните членки (за сравнение – във Финландия този показател е 8,1%). За сведение, по грамотност сме на 53-о място в света, а далеч пред нас по определени критерии са Тринидад и Тобаго, Тонга, Киргизстан, Туркменистан, и др.
Живея в страна, която е на последно място по върховенство на закона в ЕС. В доклада си за България от края на септември м.г. за Еврокомисията констатира, че буди загриженост безконтролността и безотчетността на главния прокурор, а също структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет. Главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия и в редица дейности на ВСС, което е проблем, посочен и от Венецианската комисия. Достъпът до правосъдие също се нуждае от подобрение, посочва докладът, а само 37% от българите смятат, че независимостта на съдебната система е на задоволително ниво.
Този списък може да бъде продължен. И все страната, в която живея ще е на срамни места в различните класации от проучвания. Разбира се, в цифричките от статистическите данни може и да има някаква промяна, но общото състояние на нещата е същото.
Та днес е Ден за размисъл. И аз мисля. Не за да съществувам, не за да живуркам, а за да живея…
Ина Димитрова
*”Мисля, следователно съществувам”, Рене Декарт, “Разсъждение за метода, по който можем точно да направляваме разума си и да откриваме истината в науката”
