- Advertisement -
От „застаряващ мъж, който прилича на тийнейджър“ за Слави до „разпокъсана опозиция, която изостави улиците, за да печели избиратели“ за коалирането му с новоизлюпената формация на Маями и ДБ, до „квадратура на кръга“ – за съставянето на ново правителство. Така най общо чуждите медии видяха изборните резултати у нас. Най-много материали, разбира се, нищят Бойко: „Премиерът със златните кюлчета, при който България затъна в корупция”,йко: „майстор на оцеляването”, „тефлоновият мъж от София”, „бивш бодигард, който очарова със селските си хитрини”, „Плесница за премиера“, „Кръстникът на България”, „бори се за собственото оцеляване”- това сачо малка част от изказаните заглавия и мнения в чждоезичните издания за него.
Корупция, пандемия и Борисов бяха най-често повтаряните думи в статии, в които отвъд техническата информация за изборите се използваха познати от години клишета за България. За съжаление в повечето случаи – основателно.
Но имаше и важни публикации, включително тази в турския в. „Сабах“ с критики към ДПС, а казват, че в този проправителствен вестник рядко се появява нещо, което да е в разрез с линията на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
„Кръстникът“, който не хапе ръката, която го храни
Равносметката от управлението на Борисов е катастрофална – не само заради пандемията, написа германският „Зюддойче цайтунг“ по повод на изборите. „Монд“ разказа в репортаж за купуването на гласове, превърнало се в проклятие за българската демокрация, и представи премиера като дон Корлеоне, държащ се като настойник на пенсионерите и „добре вкоренена „Тиква“, както го наричат критиците му“. Френското списание „Експрес„ под заглавие „Борисов, кръстникът на България“ разказа на читателите си: „Като гледаш видеата му във „Фейсбук“, можеш да го вземеш за строител на държавен обект, а не за лидер на страна от Европейския съюз“.
За „един от най-големите оцеляващи в ЕС“ написа и „Файненшъл таймс“, който изтъкна, че Борисов не е направил и едно предизборно събитие, обаче не спря да обикаля обут в джинси с джипа си по строежи и да избягва срещи с медиите. Но изданието цитира и съвсем пресните заключения на Държавния департамент за вкоренената корупция, ролята на медиите на Делян Пеевски, сриналите се преки чуждестранни инвестиции и как любимата му инфраструктура се е превърнала в мрежа за изграждане на вярност.
Както и за дипломат от ЕС, обясняващ, че „Борисов разбра това, което Виктор Орбан забрави – не хапеш ръката, която те храни“, т.е. заради еврофондовете не си създаваш пролеми в Брюксел. Както и че злоупотребите с тези средства не се разследват, защото „правораздавателната система функционира като чадър за приятелите на правителството и бухалка за враговете му“. Както и че в евроструктурите и ЕНП няма да разследват, „защото никога не искаш да воюваш на твърде много фронтове“, след като вече си започнал битки с Полша и Унгария.
За българския читател и това се превръща в клишета след непрекъснато повтаряне години наред. Заглавия като „Тефлоновият мъж от София, който 10 години не реформира страната си“ („Ди Пресе“, Австрия), „Премиерът със златните кюлчета в нощното шкафче“ („Шпигел“, Германия) и „Избори под сянката на корупцията“ („Монд“, Франция, който беше изпратил в България базирания във Виена регионален кореспондент) са колоритно четиво за уикенда, в който България гласува.
Опозиция без лице. С едно изключение
Но практически всички автори бяха единодушни, че корупция, протести и избори в пандемията не могат да отслабят хватката на Борисов над властта, както написа в аванс и „Блумбърг“. За опозицията се разказваше, че не е намерила общи идеи, лидери или програма и че в нея има „съмнителни лица“ като Мая Манолова, но всъщност единственият, на когото бе отделено малко по-специално внимание, бе Слави Трифонов. Обаче думите за него не бяха особено ласкави и определено не даваха идея как си представя той да управлява.
„Застаряващият мъж прилича на тийнейджър, който се опитва да привлече внимание насред село.“ Хиляди хора го смятат за спасител, защото той ги измъква от всекидневието и ги отвежда в друг свят, написа за него „Нойе цюрихер цайтунг“ „Особено хората от провинцията харесват Слави (както го наричат навсякъде), понеже той им предлага тъкмо онези обяснения за окаяното им положение, в които вярват и те самите.“
Показателно е, че БСП почти не бе припозната като опозиционна партия освен формалната ѝ позиция в парламента да не е управляваща партия. На това какво говори БСП или президентът Румен Радев обръщаха повече внимание в руските медии. (Но като цяло българските избори изобщо не бяха интересни за изданията и телевизиите в Русия.)
- Advertisement -
След гласуването темата за гласуването по време на пандемия изчезна от репортажите от София. „Вашингтон пост“ публикува анализ, в който в заглавието се казва, че изборите са били за корупцията, а не за това как правителството на Борисов се справя с COVID-19.
Последваха обяснения и прогнози, че намирането на успешна формула за управление ще е трудно, може да отнеме месеци и в най-добрия случай този парламент ще изкара не повече от една година – до предсрочни избори в началото на 2022 г. За това какво може да стане със системата на олигарсите, подкрепяни от Борисов (както описа не едно издание), включително с Делян Пеевски, засега не пише никой.
ДПС сбърка с Пеевски
Но в споменатата статия в турския „Сабах“ от миналата седмица името му присъства като пример за груба политическа грешка на ДПС:
„Макар сформиране на правителство с ДПС да е една от най-добрите възможности за водещите партии, влиятелният бизнесмен и медиен магнат Делян Пеевски, член на ДПС, има негативен имидж в обществото. Нещо повече, протестите се завъртяха основно около дейността му, свързвана с корупция. Поради тази причина ГЕРБ и БСП имаха известни резерви в сътрудничеството с ДПС, тъй като Пеевски е в центъра на политически обвинения от Борисов, Радев и опозиционните партии.“
Партията е изправена пред голяма криза в очите на българската общественост, продължава изданието. „Тесните връзки между Ахмед Доган и бизнесмена Пеевски накърняват ДПС, тъй като много българи и турци са ядосани, че спорна фигура като Пеевски беше поставена в сърцето на важни за страната политики“.
След което „Сабах“ обяснява и защо това е чак такъв проблем за етническите турци – защитата на правата им е минала на заден план.
Районите, в които живеят, са доминирани от земеделие, поради което увеличаването на заетостта зависело от чуждестранни инвестиции и особено такива от Турция.
Единствената партия, представляваща интересите на етническите турци в България, не правела достатъчно и за изучаването на турски език – „темел на турската култура и история“ – и обучаването на добри учители за него. Изданието посочва, че много турци намират работа чрез ДПС, но казва, че интересът към турския език намалява непрекъснато, защото владеенето на западни езици увеличава шансовете човек да си намери работа в ЕС.
„Изборите показват, че ДПС е безспорният победител като партията на етническите тури, но тя няма да донесе промяна, а турците биха искали повече права, богатство и равенство в България. Вероятно търсенето на алтернатива не отговаря на предлагането. Но, от друга страна, те не могат да разчитат на алтернативи да ги представляват в политиката, което ги кара да се нуждаят от ДПС.“
Това, на което „Сабах“ не обърна внимание и не предвиди, е, че ДПС може да бъде изместено от съвсем нова партия от дългогодишната роля на играча, който да определи кой ще управлява.
Автор: Петър Карабоев
Източник: „ДНЕВНИК“
