Байганьовщина и с ваксините: Отиваш за имунизация, връщаш се с коронавирус

0

- Advertisement -

В известна степен липсата на ваксини бе добра новина за управляващите в седмиците, предхождащи изборите. Дефицитът позволи на здравния министър да обяснява, че всичко зависещо от нас е сторено, а за всичко, което се обърква, са виновни другите. Премиерът зае героичната поза на човек, борещ се със световната несправедливост, въпреки че недостигът се дължеше на собствените му недомислици. У населението постоянно се създаваше усещане, че всеки момент ще ни залее море от ваксини. А властите ни уверяваха, че изборът е излишен и никъде го няма, но щом толкова го искаме, ще ни бъде предоставен.

Цялата тази митология на ваксинационния ни модел има една-единствена цел – да скрие бездействието на властите и инерцията, с която бе организиран процесът у нас. Месеци преди от заводите да излязат първите флакони, публиката по света бе подготвяна, че това ще е безпрецедентна по логистичните си трудности операция. У нас нямаше нищо безпрецедентно – всичко бе сторено по линия на най-лекото съпротивление. Сега, когато по всичко личи, че въпросът с доставките най-сетне ще бъде решен, истинските проблеми на този подход започват да се показват в пълния си блясък. 

Преобръщане на приоритетите

Запитан на последния си брифинг преди изборите защо България така фрапантно заряза най-уязвимите си групи, здравният министър проф. Костадин Ангелов обясни, че нашите възрастни не са като техните (на Европа) възрастни. Това е факт – нашите възрастни бяха просто зарязани на произвола на съдбата. В момента в Европа има девет държави с над 70% ваксинирано население на 80 и повече години, а у нас имаме… 5.1%. Следващата на опашката – Латвия, има три пъти по-висок дял ваксинирани – 17.4%.

Здравният министър обича да повтаря, че нашите приоритети по нищо не се различават от тези на другите държави. Това обаче е вярно само за хората на първа линия – медицинския персонал и учителите. В трета фаза – преди пенсионерите и хронично болните, типично по нашенски бе направена услуга на близки хора и фирми, под предлог че са ключова инфраструктура. Така може да сме няколко обиколки зад останалите по ваксинирани възрастни, но нищо чудно да се окажем лидери по ваксинирани 20-тина годишни айтита, пиари и рекламни агенти.

Благодарение на сбърканите приоритети управляващите прахосаха ключовите месеци преди новата вълна да подготвят рисковите групи за нея, предоставяйки оскъдното количество ваксини на най-будните и търпеливите по опашките. След което подведоха хиляди хора, като преждевременно ги обявиха за щит срещу пандемията, въпреки че имунизираните с „втора игла“ и реална защита се брояха по това време на пръсти. Ваксинацията у нас започна преди повече от 3 месеца, но едва тази седмица някои болници се сетиха да отворят специални кабинети за възрастни хора.

От една бъркотия в още по-голяма бъркотия

Днес, когато най-сетне дефицитът на ваксини изглежда преодолян, ваксинацията отново е стихийна, макар и по нов начин – всички фази, приоритети, коридори и е-системи действат едновременно и можем само да съжаляваме, че у здравните професори липсва научно любопитство да съберат статистика колко хора отидоха за ваксина, а се върнаха с вирус.

- Advertisement -

Под лозунга на Борисов „Да се знае, че съм осигурил ваксини за народа“, подчинените му експериментират колко различни „коридора“ могат да натъпчат един върху друг в зрелищни опашки, които у нас явно минават за единствено мерило за успех. Миналата седмица например се ваксинираха по едно и също време членове на изборни комисии, зелени коридори със свободен достъп, фирми от трета фаза, лекари и учители от първа и втора, хора за втора доза и записани от електронната система за записване. Тази седмица „Пирогов“ ваксинираше едновременно зелени коридори, коридори за възрастни, електронно записани, хора за втора доза и адвокатската колегия (от която за три дни трябваше да се ваксинират над 1000 души).

Кой сред тези хора е първи, често не знаят със сигурност и ваксиниращите. Така, независимо къде и кога сте приоритизирани и записани, крайното преживяване в голяма степен е еднакво разтърсващо. Никой от управляващите не обяснява защо в момента се пускат няколко взаимно пречещи си линии за ваксинация, вместо просто да се остави електронната система да внесе ред, включително и чрез обособяване в нея на специални кабинети само за възрастни и хронично болни.

Светът е пълен със сполучливи модели как се прави ваксинация. САЩ и Великобритания превърнаха някои от най-легендарните си стадиони и арени във ваксинационни центрове със съвременни технологии, удобни модули и много пространство. Франция също ваксинира на „Стад дьо Франс“. Използването на стадиони и арени е логично – техният дизайн, за разлика от този на болници и РЗИ-та, е предвиден именно за управление на големи потоци от хора, избягвайки стълпотворение. Подобни решения обаче изискват отваряне на любимите спортни зали на Борисов и усилие от всички власти, а у нас всичко е оставено на ваксиниращите и ваксинираните, докато кметове и министри безучастно наблюдават навалицата пред кабинетите и си въобразяват, че изнасят открит урок на другите.

Избор има – само че не за вас

Голямата и най-скандална тайна на ваксинационната ни кампания е, че докато властите убеждават населението, че най-добрата ваксина е поставената ваксина и избор няма по целия свят, избор има. Тайната, разбира се, е публична. Бегъл поглед из статусите във Фейсбук показва, че уж всички ваксини са еднакви, но „Модерна“ приляга най-добре на онези висши касти, които през 1986-а първи научиха, че марулите не трябва да се ядат. Цели съсловия се ваксинират открито с „Пфайзер“, без обяснение защо те имат право на избор, а всички останали – не. С много фанфари тази седмица за пръв път бяха дадени РНК ваксини и на личните лекари, но колкото само да се вдигне шум – флаконите се оказаха по четири на човек.

Управляващите имат няколко дежурни обяснения за тези проблеми – „Пфайзер“ и „Модерна“ са твърде чувствителни и трябва да се прилагат само в големите болници; някои гилдии имат по-спешна нужда от пълна защита от други; и даже, че народът сам предпочита по-конвенционалната „АстраЗенека“. Всичко това обаче не е въпрос на непреодолими трудности, а на лоша организация и още по-лоша информационна кампания. И е пряк ефект от вечното убеждение, че гражданите са слуги на администрацията, а не обратното.

Автор: ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече