Мангъров отвратен от Слави! Пишман политикът се сети, че приятелчетата му от ИТН не стават за нищо

0

- Advertisement -

„Беше много интересно. Аз никога не съм се занимавал с такъв вид дейност. Обиколих цялата страна и за съжаление видях много неприятни неща, много разруха. Когато обикаляш така и се срещаш с хората, виждаш каква огромна част от страната е буквално запустяла и няма никой. Хората не виждат бъдеще, някои части на страната буквално умират“.

Това каза доц. Атанас Мангъров пред fakti.bg. по повод участието си в политиката от ПП АБВ, чийто кандидат бе за народен представител.

Той даде своя коментар и за резултата от изборите:

„Победи желанието на хората да намерят някой, който да промени нещата вместо тях, да делегират правата на някого, когото те отъждествяват повече или по-малко със себе си. Както стана и през 2009 г. при предишния месия (б.р. визира Бойко Борисов), който се появи и който сега се опитват да премахнат по един или друг начин. Сега се получава нещо подобно, но в много по-извратена форма.“

„Това, на което много ме е яд и ужасно ме дразни е, че една пария, която беше създадена с основно искане да се въведе мажоритарния вот в два тура, първото нещо, което направи, е да се откаже от това, за което беше създадена. Оттам нататък за какво говорим?“, запита доц. Мангъров.

    Новоизлюпеният политик коментира и липсата на воля за власт в партията „Има такъв народ“: „Това е нелогично, алогично. Аз не мога да го разбера. Мисля си, че там няма никой. Кухи лейки“.

„Аз много се дразнех от това, че аз съм бил не знам колко пъти там (б.р. визира телевизията им 7/8 ТВ) за Covid, за маски, за мерки, за всички тези неща, и в крайна сметка виждаш, когато представителите на тази партия отиват в парламента, все едно, че отива съставът „Черно фередже“ и очакваш да започнат да пеят техните си мръсни песни.

Всички бяха забулени с черните маски“, възмущава се доц. Атанас Мангъров, и то с основание, тъй като в телевизията на Слави Трифонов постоянно критикуваха COVID мерките на правителство от миналата година насам.

„Повторението на изборите най-вероятно ще доведе до приблизително същите резултати, защото системата повече или по-малко ще си остане същата“, смята доц. Мангъров.

„Революционизирането на избора можеше да стане, ако системата беше или бъде променена основно, тоест да се въведе този мажоритарен вот в два тура. Това е нещото, което можеше да „раздруса плъховете в щайгата“ и евентуално да доведе до някаква промяна.

    Защото това, което се казва, че мажоритарният вот ще доведе до бетониране на някои партии, нека да не забравяме, че през 1933 година в Германия Хитлер идва на власт след избори, които са пропорционални“, защити мажоритарната система на гласуване той, а след това продължи да се изказва положително за нея:

- Advertisement -

„Това е нещото, защото другото го играем вече 30 години и резултатите са налице. Едно и също нещо се повтаря и повтаря. Би трябвало да опитаме другото нещо, защото действително има страни, където то се прилага и тези страни не са диктатури. Там го няма това, с което ни плашат, че ще се случи.

Още повече, че ако системата се промени, според мен тази промяна не би трябвало да има еднократно действие за чаканите следващи избори. Това е нещото, което може да промени политическата картина за години напред. Няма друг начин. Другото ще е да продължим с още от същото и резултатите ще са налице.“

„Това, което виждаме е, че всички тези т.нар. партии на протеста, се оказва, че нямат програма. Ако те имаха някакви определени общи точки, би трябвало да ги намерят. Обаче те не ги намират и чакат нови избори. И какво ще се случи на едни нови избори? Същото нещо“, повтори тезата си доц. Атанас Мангъров.

„В нашата политическа система президентът е по-скоро фигурант. Той е като царят на шахматната дъска – има много малко ходове. Ние сме парламентарна република, там са нещата, които могат да променят нашия живот. Дали ще имаме един или друг президент – да, важно е, но това не е основното“, коментира президентската институция той.

Впоследствие той отново се върна на партия „Има такъв народ“ и в частност на въпроса защо не искат да управляват: „Едното е, че може би считат, че нямат сили, че нямат хора, че нямат капацитет.

Второто е, че може би се чака някой друг, който да обедини т.нар. партии на протеста, защото общото между всички тях е, че те имат антируска насоченост – това е, ако говорим за външно давление, по тази линия може да се натиска за създаване на нещо, на ново правителство, което е много имагинерно.“

Разбира се, в процес на разговора не ме подмината и световната коронавирусна пандемия: „Виждате, че не се очаква нищо да се промени. До момента щабът цяла година така или иначе ни тормози. За мен това беше психически тормоз, съпроводен с много сериозни икономически, политически и всякакви други последици.

Това бяха хора, в основната си част некомпетентни по проблемите, за които бяха избрани. Второто нещо е, че с тяхното медийно присъствие те насадиха такива страхове сред населението, че ние в момента се занимаваме повече да лекуваме хора от психотравмите, които са получили“, каза доц. Атанас Мангъров.

Според доц. Мангъров в момента в България наблюдаваме затихване и берем плодовете – в добрия смисъл, на това, че във времето мерките у нас не са били толкова строги, колкото в някои други страни.

„По този начин не може да се спре един такъв епидемичен процес. Виждате, че в страните, в които бяха най-затворени, най-забулени, най-маскирани, там случаите продължават да растат. Ние карахме по един български вариант на шведския модел. Живяхме много по-свободно, отколкото хората в Испания, Германия, Франция и в Обединеното кралство, което не беше лошо“, категоричен бе инфекционистът.

    Доц. Мангъров коментира и данните за високата смъртност в България: „Нека не се злоупотребява с тези данни, защото нека да не забравяме, че сме едно от най-болните населения в Европейския съюз.

Ние сме начело по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, от белодробни заболявания, ние сме начело по хората, които пушат, начело сме по аборти, начело сме по детска смъртност.

По тези неща, по които не трябва да сме, ние сме челници. Няма нищо чудно, че едно такова болно население, когато се срещне с един такъв здравен проблем, дава много повече жертви, отколкото едно население, което се намира в по-добро здравословно състояние.“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече