Партиите на промяната дремят, докато служебният кабинет води предизборните им битки

0

- Advertisement -

Невиждана кампания. Всички са вперили поглед към сцената, на която няколко министри водят величава битка с разпадащата се ПП ГЕРБ, а Бойко Борисов, клетият, ходи по планински пътеки с млади партизани и им каканиже за лошия вълк Радев и останалите злодеи от правителството му. Това е, общо взето, цялата кампания. От – до.

В това време няколко кандидат-депутати, от които се очаква да рутят статуквото със страшна сила, си шият нещо на баба ми на „Сингер“-а, карат си кануто по реката, ритат мачле с други сценаристи, топят си коня в Персийския залив, пият бира с електората… Тези хора не дават вид, че са в кампания, те май са в отпуск. Седят, отмарят – чакат да мине малко време. Толкоз – само министри работят предизборно.

Действат като снегорин, който разчиства пътя от гадната киша,

а след тях шепа социолози хвърлят сол – за да не поникне нищо герберско во веки веков. Амин!

Ключовото действие тук е – разчистване на пътя. След малко повече от месец в София ще има редовно правителство с мандата на „Има такъв народ“ и очевидно служебното правителство прави всичко възможно новата власт да влезе на метено. Да й е чистичко, да не си цапа ръчичките с уволнения, размествания, ремонти, преструктурирания и тем подобни нелицеприятни занимания. Преподреждането на властта, което въобще не е проста работа, е изцяло в ръцете на временното правителство. Част от министрите толкова много се борят, така добре се доказват, че със сигурност би трябвало „партиите на промяната“ да им благодарят с постоянно кресло в следващия кабинет. Щом стигнаха до данъчна ревизия на всеки ексдепутат на ГЕРБ, значи е направено доста.

А Слави Трифонов е като Нютон – седи под дървото и чака да му падне ябълката на властта. И той, и всички около него се вживяват в царската роля на „господар на мълчанието“ – за този месец Слави направи едно – даде акъл на любопитни студенти. „Има такъв народ“, „Мутри вън“ и „Демократична България“ тупкат тихо топката и броят часовете до края на мача. (БСП също не прави нещо съществено, но там и да се действа, и да се пасува – все тая – промяна не може да има).

Е, някои чакат с нетърпение. 
 

„Ние идваме! И водим възмездието със себе си!“,

написа Тошко Йорданов в Туитър и получи бурни аплодисменти в социалните мрежи. Премерен изказ, наистина. „Възмездие“ не е заплаха, близко е до обещание за справедливост – на всекиго според делата. Въпреки че ви звучи като Вазовото: „Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха“. Или като библейското: “Адът вървеше подире му“. Явно така разбраха Тошковото „възмездие“ в БСП, щом Георги Свиленски рече: „Българското общество не бива да допуска смяната на един диктатор с друг“.

Но Тошковите чувства не нарушават общото спокойствие. Откъде идва тази увереност, че изборните резултати ще бъдат добри за „партиите на промяната“ и лоши за ГЕРБ? От едно място – още на 4 април политолози, социолози, партийни шамани и обикновени любители прогнозираха, че очевидната тенденция по това време (ръст при „партиите на промяната“, спад за ГЕРБ) ще се запази и при тази избирателна активност /50 на сто/ трите партии – ИТН, ДБ, ИМВ, ще подобрят резултата си (92-ма депутати на 4 април) и ще доближат голямата цел – 121 места в НС. Тренд е това –  дори и нищо да не правят, трите партии ще подобрят резултата си. Още при старта си служебното правителство сериоизно доразклати авторитета на ГЕРБ, като даде заявка за серия от скандали, така че тенденцията можеше само да се задълбочава.


Само дето всичко това е на теория

На практика много неща могат да се объркат и не беше лошо партиите на промяната да свършат нещо за себе си, вместо да гледат кампанията отстрани.

- Advertisement -

Месец след старта на служебното правителство стана ясно, че освен ефективната подмяна на гербери друго няма да видим. Има подслушване, но няма подробности за него. Има скандал около ББР, но всичко там затъна в някаква бюрокрация – кой как да го махнем от Надзорния съвет, от УС, пък какво казала БНБ и т.н. „Канибалската“ история се появи, бурята „Магнитски“ се развихри, но нищо не удари съществено по ГЕРБ. На практика отчетливите очаквания, че далаверите на ГЕРБ ще бъдат осветени, бяха подхранени от служебното правителство, но след това не последва нищо. Дойде умората от чакането. Всичко това не е отчетено от партиите на промяната. Те не отчетоха още един аспект – липсата на завършени скандали може да подсили образа, който Бойко Борисов сам си гради – на жертва, която моли за съчувствие.

Най-голямата изненада обаче може да дойде от друго място – от активността. При ниска избирателна активност изборните резултати със сигурност ще изглеждат далеч от прогнозните. Ако активността падне до 45%, сериозно ще пострадат електоралните партии – тези, които се подкрепят широко от обществеността, но имат малко ядро и ограничен апарат. Тоест „партиите на протеста“. Ниската активност означава, че до машините ще отидат само твърдолинейните партийци, а повече такива са в ГЕРБ, БСП и ДПС (продължаваме да ги наричаме „партиите на статуквото“).

Има податки, че нещо подобно ще се случи 

Изборите са през юли – месец на отпуските. Избирателният кодекс бе така направен, че гласуването на друго място в България е просто невъзможно, освен ако не се пишете член на СИК. В чужбина може да гласувате, където си искате в изборния ден, в България – не.

Вече стана ясно, че активността на българите в чужбина, поне на фаза предварително записване за откриване на секции, е с около 20 на сто по-ниска, отколкото през април. Тези хора може да се завърнат тук през юли, а може просто да не гласуват.

За хората, които, общо взето, не се интересуват от политика, като че ли работата вече е свършена – ГЕРБ падна от власт, други управляват. Тези избиратели едва ли ще отидат да гласуват на 11 юли. Очерталата се предизборна картина – правителството гони като империалисти всички гербери, също не спомага за повишаване на активността. Освен това – социолозите постоянно предсказват как ИТН минава ГЕРБ, т.е. „работата е ясна“, така че поради каква причина колебаещите се да гласуват? Машините са последният елемент в тази история – няма достъпна разяснителна кампания и затова страхът от машините ще откаже от гласуване част от възрастния електорат.

При очерталата се тенденция, но и при по-ниска активност, ГЕРБ ще загуби места в парламента,


няма да спечели отново 75 мандата, но няма и да се провали

За сметка на това ще получи парламентарна подкрепа в лицето на Патриотите, които най-вероятно ще влязат в 46-ото НС минимум с 10 мандата. Другата партия, която ще извлече дивиденти, ще се казва ДПС – от засиленото откриване на секции в Турция /112 на брой/ ДПС може да очаква между 5 и 7 мандата.  Накратко казано, ръст може да имат партиите, които сега само очакват да им бъде връчена купата. 

Време за промяна на предизборните стратегии има. Всеизвестно е, че българската предизборна кампания трае ден до пладне, като никой не си дава зор да се докосне до електората месец-два преди изборите. Напротив – масовите мероприятия и директните контакти, съществените послания, компроматната борба, раздаването на капачки и двайсетачки, почерпката в местната кръчма и т.н., винаги се случват последните дни преди вота. Белким запомни неблагодарният електорат добрините на партиите. 

Така че – време има. Идеи май няма.

Петьо Цеков, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече