Политолог за ИТН: Уроците трябва не само да се научават, но и да се разбират!

0

- Advertisement -

Мрачният и тегав инак германски философ Артур Шопенхауер предлага доста свежи, хапливи, заядливи и дори прозорливи есета в сборника с почти непроизносимото заглавие „Парерга и Паралипомена“. Вътре, насред едно дълго заяждане с Хегел, четем един бисер, който звучи общо взето така: Целта на образованието не е постигането на знание, това може да бъде само първата крачка, след която да се постигне истинската цел: постигането на разбиране. Точно затова сме вперили поглед в ИТН тия дни. Дали тези новаци в политиката и управлението ще могат да постигнат достатъчно знание, та да стигнат до етапа на разбиране?

Уроците трябва не само да се научават, но и да се разбират

Знание очевидно умеят да трупат. Учат се. Това се видя както от изоставянето на обявеното проектоправителство с Николай Василев начело, така и от последвалото загърбване на позата „take it or leave it“ („или го приемате, или го отхвърляте“) в полза на директни преговори с вероятните парламентарни партньори.

Учат се бързо и може би точно навреме ще стигнат до кота „знание“. С разбирането обаче нещата стоят доста по-сложно.

Разликата между знание и разбиране е съществена. Наученото знание доста лесно се забравя, особено в критични ситуации, когато трябва да се вземат бързи решения. Това е особено видно в българския публичен живот. От години ме смайва как хора, инак знаещи много за управлението, дори преподаващи го, когато се сблъскат с криза на управлението, изоставят всичките си знания. Действат така, все едно никога нищо не са научили – на принципа на емоцията или на дълбоко залегнали народопсихологически нагласи и стереотипи. Попаднали в остра ситуация, функционират точно така, както би функционирал всеки средностатистически българин без претенции за специализирани познания.

Когато принципите станат интегрална част от теб

- Advertisement -

Веднъж стигнеш ли обаче до кота „разбиране“ онова, което си научил, става част от това, което си. Започва да формира нагласи и ценности, които се превръщат в мотиватори на твоето поведение в реалността и особено – при сблъсък с някаква криза, когато решенията са бързи и съдбовни. Вместо да се договаряш със съмнителни типове – следваш закона. Вместо да се чудиш кому да угодиш – следваш националния интерес. И както казваше великият Рейгън: „Когато не можеш да изчислиш ползи – стъпвай върху принципи“.

Само че за да стъпиш върху принципи, трябва първо да знаеш какви са те и защо са такива, а не други. И след това – да си ги разбрал до такава степен, че те да са станали част от теб. Инак е само една крачка от „Това е моето правителство – ако не ви харесва, имам и друго“ до „Това са моите принципи – ако не ви харесват, имам и други“.

В случая с ИТН, усвояването на знания и последващото им превръщане в разбиране е с двойна трудност. Трябва да успеят да сторят това в политиката, а буквално дни по-късно – и в управлението на държавата. Ако са искрени в това си усилие, би следвало да им бъде оказвана всяческа подкрепа от страна на по-напредналите.

Или както пише въпросният Артур Шопенхауер: „Всяка раздяла е предчувствие за смърт; всяко събиране носи намек за възкресение“.

Автор: Евгений Дайнов

Източник: Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече