Управляващата коалция вече проскърцва: Ще оцелеее ли?

0

- Advertisement -

Квотната подялба на властта никога не е била препъникамъкът в една коалиция, особено в безалтернативна като настоящата между „Продължаваме промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Разломите ще се случат при дълбоки реформи и изпълнение на ангажименти, произтичащи от договорите на България с общности като ЕС и НАТО. Няма да се чака твърде дълго време, за да бъде тествана здравината на коалиционния фундамент. Още в началото на 2022 г. правителството ще трябва да изпълни със съдържание една от договореностите в коалиционното споразумение, записана в приложение N18 „Международна политика“ – „затвърждаване на геополитическата принадлежност към ЕС и НАТО“.

Тест №1: Русия, Украйна, НАТО

Растящото напрежение между Русия и НАТО заради Украйна изисква от държавите членки, в т.ч. и България, недвусмислени позиции. През януари се свиква заседание на Съвета Русия – НАТО, а за 12-13 януари е насрочено и заседание на Военния комитет на НАТО, в което ще вземат участие началниците на генералните щабове на страните членки.

В същото време българският министър на отбраната Стефан Янев, доскорошен служебен премиер и бивш съветник по сигурността на президента Радев, побърза да изрази във фейсбук несъгласие относно дислоцирането на допълнителни войски на НАТО в България. Тази му позиция по-скоро кореспондира с искането на Москва да бъде спряно изпращането на контингенти и оръжие във всички страни, които не са били членове на НАТО до май 1997 г., (сред тях е и България), отколкото със заявеното от премиера Кирил Петков в щабквартирата на алианса, че „позицията на България за Украйна е изцяло в тон с тази на страните членки на НАТО и ЕС“. Веднага след изявлението си във фейсбук, направено на акаунта му като министър на отбраната, Янев даде интервю, в което обяви позицията си за „лична“. Министър-председателят пък каза, че не е „официална“. Само че от МО поясниха, че Янев ще отстоява личната позиция, ако възникне необходимост „от изготвянето на официална позиция на България, в случай че се появят обстоятелства, които ще трябва да аргументират решение“. Изглежда, че обстоятелствата вече чукат на вратата: след три седмици ще стане ясно дали позицията на София ще е „равнис“ по Янев или „равнис“ по евроатлантическите партньори.

Колко надежден партньор изглежда България в очите на останалите съюзници от алианса? Министърът на отбраната, с кариера на кадрови военен и чин бригаден генерал, огласява във фейсбук мнение, различно от това на премиера и договореностите в коалиционното споразумение. Единственото възможно тълкуване е, че Янев изразява по този начин позицията на президента, чийто кадър е. Само че правителството не може да пее на два гласа в ситуация като настоящата, когато са нужни единство и сплотеност на членките на НАТО и на държавите в ЕС, предупредили Москва за огромните последствия и тежка цена, ако нападне Украйна.

Веднъж вече Съединените щати заявиха, че са „дълбоко загрижени“ от изявления на президента Румен Радев, „в които той определя Крим като „руски“ (на дебата с проф. Анастас Герджиков – бел. авт.), което предизвика и остра реакция от други държави, на първо място Украйна. Позицията на неговия министър също получи международна известност – и потвърди нееднородната ценностна сплав на коалицията. Единствено „Демократична България“ чрез своя съпредседател Христо Иванов публично заяви, че предложение за увеличаването на американското военно присъствие в България би получило тяхната подкрепа. Но дали това ще е така с останалите коалиционни партньори като ИТН – или БСП например, която напусна пленарната зала през 2019 г., когато парламентът одобри протокола за ратифициране на Северна Македония в НАТО, а заедно с „Воля“ и „Атака“ гласува против сделката за закупуване на изтребители F-16V Block 70. Ако се наложи ратификация на споразумение за разполагане на допълнителни сили на НАТО в България, ще се активизират и русофилите от „Възраждане“, а вероятно и други в парламента.

- Advertisement -

Тест №2: Държавни фирми, БНБ, еврозона

Ако сега на дневен ред е тестът с евроатлантизма, по-късно идва изпитанието за еврозоната, което ще изпробва решимостта на управляващите да приемат еврото. Срокът беше заявен още при кабинета на ГЕРБ – 1 януари 2024 г. Лидерът в оставка на БСП Корнелия Нинова нееднократно е заявявала да не се бърза с еврото. Днес тя е вицепремиер и министър на икономиката и индустрията и под нейно разпореждане са държавни фирми и предприятия, чието добро управление с оглед на тяхната прозрачност и независимост от управляващите също се наблюдава по пътя към еврозоната. Всяко залитане на БСП в схеми за източване на публични дружества, практика и при ГЕРБ, не просто ще влоши състоянието им, а ще забави приемането на еврото. Своя „принос“ ще дадат и високата инфлация, и бюджетният дефицит – показатели, които също се следят, като част от икономическите критерии за конвергенция.

Предстои и избор на ново ръководство на БНБ. Селекцията за националната банка също ще затвърди или опровергае декларираните от коалицията намерения за влизане в еврозоната (макар в коалиционното споразумение да не е записан срок).

2022-ра ще покаже дали управляващата коалиция ще оцелее. Назначените от външния министър Теодора Генчовска съветници, които останаха на позициите си за по-малко от 24 часа, бяха недоразумение в сравнение с предстоящите проблеми за разрешаване. Макар да не противоречаха на коалиционното споразумение, в което няма изискване за лустрация, а министрите имат право сами да определят екипите си, те бяха отстранени заради ДС принадлежност.

Промяната още не е започнала.

Емилия Милчева, Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече