2021 г. – няма леви, няма десни, има популисти

0

- Advertisement -

Демагогия и популизъм са синоними – и двете понятия идват от думата „народ“ (съответно на гръцки и на латински). И с двете означаваме онази неизтребима болест, която кара политиците да обещават много, да лъжат на едро и да правят глупави и дори безумни ходове, само и само да спечелят симпатиите (и гласовете) на народа. Отиващата си 2021 г. ще запомним с богата реколта от „популизми“ – както дребни и безобидни, така и с висока вредност. Принос за изобилието имат и до болка познатите ни стари партии и лидери, и новите формации и лица.  

Дайте да дадем

46-ото Народно събрание ще се запомни с няколкото забележителни заседания на Комисията по ревизията, оглавена от Мая Манолова, и с лавината от законопроекти, сътворени с грижа за народа, но изискващи икономика и бюджет с „американски“ размери. В яростна конкуренция „Изправи се БГ. Ние идваме“ и БСП сътвориха проекти, раздаващи пари за пенсии, за родители, за деца, за данъчни облекчения и за социални помощи – на обща стойност над 3 млрд. лева. За щастие, краткият живот на този парламент сложи край и на ревизиите, и на финансовите наддавания. Проблемът е, че и новият парламент тръгна в тази посока.

В сложните преговори за съставяне на коалиция балансът бе намерен трудно, а споразумението е минирано от ангажименти за милиарди. В документа думата „безплатни“ се среща поне 9 пъти – безплатни ясли и детски градини, учебници до 12-и клас, лекарства за деца до 14 г., бързи тестове на клиенти на хотели и ресторанти, които не разполагат със зелен сертификат, насърчение за общините да предоставят безплатна спортна инфраструктура…

В това море от обещания логично възниква въпросът каква ще е сметката, която бюджетът ще плати, и това ли са най-добрите инструменти, през които да се подобрят отделни услуги и сектори. Стои въпросът и за риска от злоупотреби. Той е много висок при обещаното въвеждане на безплатни лекарства за деца до 14 години например. Това бе една от най-оспорваните мерки по темата здравеопазване при преговорите за съставяне на правителство, като въпросът как ще се контролират личните лекари да не изписват лекарства за възрастни на рецепти за деца така и не получи убедителен отговор. Разправията стана грозна, като на „Демократична България“ им се наложи да обясняват идеологически колко важно е човек сам да участва и да носи отговорност за лечението си. Този въпрос бе уреден с въвеждане на 5% доплащане, като надеждите са то да реши проблема и със злоупотребите. Няма разчети колко ще струва нововъведението, но няма да е малко – неслучайно то е отложено за уреждане едва в края на 2022 г. 

Безплатните учебници до 12-и клас и  безплатни ясли и детски градини са мерки, които БСП предлага „на калпак“. Но дали е разумно да се подпомагат и най-богатите семейства с цената на сериозно натоварване на бюджета. Само поемането на таксите за градини и ясли ще е близо 200 млн. лв. годишно. Все пак държавната каса не е бездънна каца, от която политиците да гребат и да раздават с широки пръсти.  

В изминалата година се нагледахме на 

разюздано отношение към бюджета 

Лятната актуализация например се представяше от служебния кабинет като неизбежна аварийно-спасителна акция, без която не може. С поправките приходите и разходите бяха завишени. Днес се вижда колко е била ненужна – при планиран дефицит от 4,6 млрд. лв. финансовият министър Асен Василев вече говори, че бюджетът може да приключи дори с лек плюс. Този развой до голяма степен се дължи и на сериозната инфлация и особено на бума на цените на тока, газа и бензина. Което не пречи управляващите да изтъкват друго обяснение – че са накарали НАП и митниците да работят по-здраво.  

Сред големите политически надигравания с тежък популистки заряд е растящата сметка за пенсии. Ако не представляваше

безсрамна игра със срамната бедност на възрастните,

случващото се на този фронт в последните месеци можеше да мине за комедия. Именно заради пенсиите бе роден новият парламентарен феномен на безразсъдното популистко единодушие. Благодарение на него през май депутатите гласуваха единодушно за невъзможно преизчисление на пенсиите по средата на годината. Пари за него нямаше, не стигна и времето. Но потенциалът на тези нови безпринципни мнозинства бе ясно очертан и ГЕРБ и ДПС не се поколебаха да го използват за саботаж в следващия нестабилен парламент.

Така майската излагация бе надмината при актуализацията на бюджета, когато с необичайната стратегия на БСП да гласува ва банк с всички се стигна дотам с един текст да се дават 100 лв. добавки на пенсионерите, с друг – 120 лв., а с трети – нещо съвсем различно. Само новият супер министър Асен Василев си знае как бе разплетена тази бъркотия, но последствията от това стихийно раздаване на калпак няма скоро да бъдат преодолени. Така в следващите месеци само привидно увеличенията ще са обвързани с обективни критерии (преизчисление през коефициента за стаж от 25 декември, осъвременяване с швейцарското правило от 1 юли 2022 г.). А всъщност истинската битка ще е как доходите на възрастните да бъдат запазени на сегашните си нива, в които справедливостта, нуждите и осигурителният принос вече нямат никакво значение. 

- Advertisement -

Върхът на популизма (или може би дъното?) дойде изненадващо

не кога и къде да е – а след победата на „Продължаваме промяната“ и в новия, силно подмладен парламент с качествено ново мнозинство – четворна коалиция. Като гръм от ясно небе депутатите почти единодушно гласуваха мораториум върху цените на тока, на парното и на водата – нещо, което дори изпеченият популист Бойко Борисов не си е позволявал. При това предложението, подкрепено лекомислено от управляващите „младоци“, дойде от ГЕРБ. Този ход е безумен и може да струва милиарди на бюджета, скочиха всякакви експерти. Даже синдикатите възропнаха.

Още по-притеснителното е, че премиерът Кирил Петков съзря заговор срещу новото правителство. С което показа, че не е много наясно как работи КЕВР. Първо, решение за вдигане на цените няма – комисията само обяви параметрите, по които ще текат обичайните открити и закрити обществени обсъждания, преди да вземе решение. Това са обичайни процедури и те нямат нищо общо с политическите събития. Странното е, че и депутати от ДБ съзряха пъклен план, обслужващ ГЕРБ – при положение че шефът на КЕВР Иван Иванов е „техен човек“ – бивш депутат от ДСБ.

Второ, оказа се, че новата власт няма идея какво да прави, за да смекчи шока от поскъпването. „Мораториумът ще е само докато подредим възможните мерки“, опита се да парира критиките Кирил Петков. Би било логично, ако лидерите на „Продължаваме промяната“ не бяха част от служебния кабинет. Те би трябвало да имат цялата информация за проблемите и вече да са потърсили експертно мнение как да се справят с тях. Мораториумът си има цена, а никой не я е изчислил. Тя може да се окаже неутронна бомба за бюджета – не само защото ще трябва да се плащат огромни компенсации на фирмите, потърпевши от замразяването, но и защото важни дружества от енергетиката и ВиК може да не издържат на товара на загубите. Този фалстарт на току-що родената четворна коалиция определено е от категорията на  взривоопасните популизми. 

Евтина и безвредна, но и твърде дразнеща демагогия са 

жалбите на ГЕРБ по „изгубените“ магистрали

и растящия държавен дълг. Ако слушате Бойко Борисов, животът е замрял и земята е спряла да се върти след падането на ГЕРБ от власт. Няма да има нито магистрала „Хемус“, нито тунел под Шипка, нито безплатно саниране, вайкат се бившият премиер и ко. Удивително е как бившите управляващи и днес се напъват да представят като свои успехи магистралните безобразия около „Хемус“ и други важни артерии – на фона на валящите разкрития за незаконно строителство, изнасяни в чували милиони и нанизани по веригата кухи фирми и бизнесмени клошари. Това не е просто демагогия, това е висше безочие. 

За санирането също има смешен плач. Опаковането на панелки с безплатен стиропор за милиони е представяно от ГЕРБ като висша форма на подкрепа от държавата. А всъщност това бе гигантското разхищение на парите на данъкоплатците, от което спечелиха само избрани фирми. 

В опозиция ГЕРБ се показва силно разтревожена, че кабинетите на президента Радев

тласкат България към опасна дългова спирала

И се заканва, че ще поиска мораториум върху тегленето на нови заеми. „Тихомълком, без да се знае за какво, всеки понеделник по половин милиард се тегли“, тюхка се Бойко Борисов. Всъщност точно неговият кабинет заложи в бюджет 2021 „таван“ за поемане на нови задължения от  4.5 млрд. лева и следващите правителства стриктно се придържат към него. Пълен абсурд е точно ГЕРБ, които като управляващи теглеха милиардни заеми дори когато икономиката цъфтеше и нямаше коварни вируси, пандемии и галопиращи цени, сега да се тревожат, че някой ще „счупи“ дълговия таван.

„Новобранците“ във властта трудно могат да съперничат по демагогстване на Бойко Борисов. За доброто на България е да не се и опитват. А първите им опити да си останат и последни.

Източник: „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече