- Advertisement -
Правителството управлява едва от месец, така че първо ще отбележим похвалните неща в поведението на институциите около започналата пета ковид вълна. Кабинетът сформира пандемичен комитет – това повишава легитимността на взиманите решения. Добре е и че се отчитат особеностите на новия щам – бързо разпространение, по-редки и кратки хоспитализации. Премиерът Петков предпочита да изглежда диалогичен и отваря отново разговорите с противниците на мерките и ваксинацията. Какъв краен резултат цели, не е ясно. Пандемията не започна с първия ден на кабинета на Петков, а преди 3 години. Наивно е да очаква, че антиваксърите ще паднат на тепиха, изтощени от пренията.
Но за новия оперативен план на правителството за справяне с пандемията трудно могат да се посочат положителни неща. Кабинетът побърза да приеме своя версия на план, отменяйки тази на служебния кабинет, но документът е пълен с неясноти и на моменти е обидно оскъден откъм информация и данни. Явно е, че авторите му са бързали. По-лошото е, че няма никаква гаранция, че хартиеният хаос няма да се претвори и на практика. Какво предлага като подход новото правителство и защо то не е убедително?
Нови индикатори за налагане на мерки или липса на такива?
Премиерът обяви, че след анализ учените са преценили, че индикаторът за налагане на мерки при Омикрон варианта не трябва да е нивото на заболеваемост, защото вирусът се разпространява бързо, но се кара по-леко. Според този анализ най-подходящо е да се ползва показателят заетост на интензивните легла.
Планът е посветил на новия индикатор точно две изречения. “Водещият индикатор за преминаване от един към друг етап на противоепидемични мерки е натовареността на системата на здравеопазване, измерена чрез броя на наличните интензивни легла, като преминаването е съответно при нива 50, >60, >70 и >80%. Стремежът е, че чрез междуведомствена координация ще дадем на обществото предвидимост в прилагането на мерките“, пише там.
Документът не представя абсолютно никаква информация – дори обща, за броя на интензивните легла и разпределението им по области и конкретни болници, каквито данни в голяма пълнота имаше в плана на Кацаров, сега отменен. А от думите на новия здравен министър Асена Сербезова дори се разбра, че този уж точен показател е разтеглив. Сербезова обясни, че интензивните легла за ковид са 916, а с допълнително преобразуване могат да достигнат 1268. Не е ясно по какъв начин ще влияе заетостта на останалите легла за ковид и какво помага наличието на незаети интензивни легла, ако останалите са изчерпани.
Невъзможен праг за налагане на мерки
Ако броят интензивни легла е 1268, въпросът за прага от 80% за преминаване към най-ограничителния 4-ти етап на мерките става много интересен. Това означава най-ограничителните мерки да се обявят при надхвърляне на заетост от 1014 интензивни легла. В критичен коментар на новите показатели бившият здравен министър Илко Семерджиев изтъква, че такива нива на заетост на интензивните легла не е имало никога. „Максималната заетост при кабинета Борисов е 880 интензивни легла, 813 при служебното правителство. Висок е и прагът от 70% за преминаване към 3-ти етап на мерките – 887 заети интензивни легла. Това означава да не се прилагат никакви мерки и никога да не се мине към най-ограничителен режим, което обаче не спестява смъртността“, коментира Семерджиев.
В добавка към това в плана и в обясненията на премиер и министър се споменават безадресно и други показатели, които щели да се отчитат за налагането на мерки. За това говори и формулировката „водещ индикатор“, използвана по адрес на интензивните легла. Ясно е какви евентуално биха могли да бъдат останалите индикатори, но непосочването им е обидно за аудиторията и удобно за властта. Правителството правилно обяснява, че в предходните планове праговете така или иначе не са били спазвани, но това не е оправдание да наложи пълно информационно затъмнение за тях.
Самите мерки са много облекчени, като на първи и втори етап на риск такива наистина почти няма. Мерките за ограничаване на различни домашни събирания изцяло са отпаднали. Чак на трети етап се предвиждат по-сериозни ограничения като ротация за учениците и намаляване на капацитета на обекти със значение за общественото здраве на 50%. Преди ограничаването на капацитета ставаше на второ ниво на заболеваемост, при ползване на 30% от капацитета. В новите мерки няма конкретни текстове за ограничаване и на провеждането на спортни и конгресни събития.
Клъстери за мерки или просто карта с твърде обща информация
Най-голям хаос породи изказването на премиера Кирил Петков, че заради изкривявания в броя на интензивните легла – едни региони разполагат с повече, други – с по-малко, и за да е по-гъвкава политиката, областите ще бъдат обединени в 6 клъстера. „България е разделена на шест клъстера от области и мерките, които ще засягат тези клъстери, ще бъдат функция на сбора на интензивните легла в тях“, обясни Петков. „Подходихме практично по области и там, където има области с малко интензивни легла, да се вливат в области с повече и така намалява рискът за затваряне на области с по-малко интензивни легла“, опита се да обясни премиерът. Отделно от това за повече яснота на картината щяло да се представя ежедневна карта на заетост на интензивните легла по клъстери.
- Advertisement -
Тези изказвания бяха еднозначно разтълкувани от медиите като намерение за налагане на мерки на ниво клъстери. Това би означавало промяна на цялата организация на работа на РЗИ-та, областни управители, кметове и болници и огромен брой въпросителни. И тук се оказа, че планът като по-подробен документ не дава никаква яснота. Нещо повече – клъстерите изобщо не фигурират в него. При уточняващи въпроси се разбра, че мерките няма да се налагат на ниво клъстери, а както досега – на национално и на регионално ниво.
Не е много ясно и какво помага на хората новата карта за заетост на интензивните легла по клъстери, публикувана на сайта на МС. Тя дава информация за настоящо ниво на заетост на интензивни легла и прогноза след 5 дни. След като мерките няма да се взимат на ниво клъстер, информацията не е кой знае колко полезна за хората от съответната община и област.
Новият ковид план е прекалено общ и що се отнася до училищата
Освен това е и доста объркващ – от една страна, затварянето на учебните заведения вече ще зависи от процента заети интензивни легла в даден район, но, от друга, черно на бяло пише, че мерки спрямо училищата ще се въвеждат на „общинско/областно или на национално ниво, в зависимост от степента на разпространение на COVID-19 и равномерността на неговия териториален обхват“. Липсва яснота кой точно ще затваря училищата в даден град, ако бъде преминат 80-процентният праг на заети легла за интензивно лечение. Директори и учители още не са съвсем сигурни от кого трябва да чакат нужната заповед – от РЗИ, от МЗ или от МОН? „МОН не затваря училища. Трябва да има заповед от РЗИ“, уточняват от просветното министерство.
Подходът, основан на възможностите за интензивно лечение, а не на броя на случаите, отлага до последно затварянето изцяло на училищата. По старите правила София трябваше вече да бъде затворена. Когато се завишават праговете обаче, е важно да се предприемат и стъпки за осигуряване на колкото се може по-безопасна училищна среда. В случая с тази задача са натоварени щадящите тестове за учениците, но как ще я изпълнят, ако са само веднъж в седмицата. А двукратно тестване на всеки 5 дни не се очертва заради сложната логистика около поръчването и доставката на тестовете.
Въпросът за предвидимостта на мерките е особено важен за родителите, които трябва да планират кой и как ще гледа децата им по време на дистанционното обучение. Уви, в това отношение отново ще се чудим до последно. Просто защото информацията за заетите интензивни легла се предоставя твърде обобщено.
Похвално е, че МОН не отстъпва от щаденето на най-малките ученици от 1-ви до 4-ти клас, както и тези със специални образователни потребности, които могат да останат в клас дори и в най-критичните периоди на пандемията при определени условия. Гъвкавост дава и разпоредбата, според която, ако в областта има достатъчно свободни болнични легла за специализирано лечение на децата от определена община, в която заболеваемостта е 2 пъти по-ниска от средната за областта, училищата от тази община могат да продължат да учат присъствено или към ротационно обучение да преминат само част от класовете от 5-и до 12-и клас.
Акцентът върху диференцирания подход, т.е. всяко училище да може да поиска разрешение от просветния министър за превключване към дистанционно обучение за седмица в случай на висок брой заболели ученици или учители (независимо колко са заетите легла), също се оценява положително от учители и родители. Синдикатите обаче настояват процедурата да се изчисти максимално, за да могат отговорите от МОН да идват възможно най-бързо. Освен това свободата се оказва и нож с две остриета – малко са директорите, готови да понесат на плещите си внезапно дадената им автономия. На доста места те се оплакват от натиск от родители, нежелаещи обучение от разстояние. Затова и предпочитат да имат конкретен, зададен от МОН, процент заболели и отсъстващи ученици и учители, при който да могат да затворят временно врати, без угрозата да бъдат „линчувани“. „Негласното условие от 20% отсъстващи учители за искане за преминаване към дистанционни уроци е неадекватно за някои малки училища, които не могат да обезпечат нормален учебен процес дори при 5% липсващи педагози“, казват синдикатите.
Суетата да се пишат нови планове
На фона на всички тези проблеми възниква въпросът имаше ли нужда да се пише нов план за справяне с пандемията и защо не се ползва като база свършеното дотук? Сравнението между двата плана – на новото правителство и на служебния кабинет, показва, че огромни пасажи са копирани от стария в новия план. Това е разбираемо – организацията на работа не може да се изменя след всеки нов кабинет, а на администрацията сигурно й е омръзнало да пише едно и също, представяйки го за ново.
На този фон много по-чисто решение щеше да е да се запази основната структура на стария план, особено аналитичната част, която дава много по-голяма представа за всички отделни елементи на политиката по управление на пандемията, и да се поправят само онези неща, които новото правителство смята за важни. Уви, кабинетът предпочете да се държи, сякаш пандемията започва с него. Резултатът не е убедителен. Да се надяваме, че системата е научила достатъчно през изминалите 2 години и ще се справи и с недомислените неща в новия подход.
Таня Петрова, Силвия Георгиева, „Сега“
