Той беше много голям депутат,
може би най-най-големият –
с мощен и прелестен лебедов врат,
хитра трапчинка на челото.
Светеха в тази трапчинка добри
мисли – картечни откоси;
в малките бръчици като лехи
никнеха тежки въпроси.
Той си седеше на първия ред,
даже когато го нямаше;
парламентарният капацитет
мъдри закони си внасяше.
От разстояние движеше той
златни джуджета, паспорти
пращаше хора дори и без бой
в мрачни и скъпи курорти.
Знаеше как във съдебната паст
да насърчи диалога;
знаеше как задкулисната власт
да предизвика тревога.
Той беше много добър депутат –
скромен, почтен, мълчалив;
без да заплашва, той знаеше как
да те зарадва, че още си жив!
Г-н Балев, „Сега“