Кирчо, Руди и Тошко vs. Дертлиев, Савов и Корнезов

0

- Advertisement -

Не е редно да приемаме на вяра, че онзи митичен автобус на демокрацията, за когото говорят от „Промяната“, е катастрофирал и правителството е хвърлено под колелата. Това няма как да е истина, тъй като частичното разпадане на управляващата коалиция, което наблюдаваме в момента, и дори евентуално падане на правителството, са съвсем естествени демократични процеси, в които няма нищо уникално, камо ли – недемократично. 

Драмата на ситуацията е съвсем друга

На този етап въпросът „Защо се стигна до,,тук?“ изглежда като увод в дълъг и тягостен фенски спор между платени партийци. Нещо като антидебат в социалните мрежи. Поне сто пъти за последните месеци сте чели и чули, че 4-партийната управляваща коалиция е фантастичен конструкт, който трудно ще изкара дори година. Така си е. През 2021 г. се нагледахме на антиполитически ходове от страна на ИТН, които нямат нищо общо със здравия разум. С голям зор тези хора се докараха от първа политическа сила до сегашната пълна политическа скръб. През последните 6 месеца пък новата партия ПП научно доказа обоснованото предположение, че няма капацитет да води толкова сложно нещо като българска коалиционна политика, което в сегашната ситуация означава ни повече, ни по-малко, че няма хал хабер как се управлява държава. Ама хич. Тези хора не просто не могат да разделят на две магарета сламата, те не желаят да делят никаква слама с другите магарета.

Т.е. – „защо“ не е важен въпрос – то така си беше… Разбира се, едни ще ви кажат, че Путин е натиснал прокситата си в България, щото на Путин му е много важно в България да цари хаос. Други ще ви обяснят, че мафията е разпаднала властта, щото на мафията това й е работата – като види власт, да я разпада. 

Важно е какво ще става оттук нататък

То също се поизясни. „Промяната“ имаше четири варианта за действие, след като Слави напусна коалицията. Тя можеше да се опита да състави правителство на малцинството, което изглежда трудна до невъзможност задача. За да има такова правителство, се изискват две неща, с които в ПП не разполагат – да умеят да водят политически пазарлък и да има достатъчно блуждаещи парламентарни елементи, готови да играят със „златен пръст“. Борисов водеше правителства на малцинствата, но ситуацията тогава бе съвсем, съвсем различна.

Липсата на опции в НС направи невъзможен и вариант 2 – съставянето на ново парламентарно мнозинство, това е пределно ясно. Третата опция сработи – и тя е правителството да се поддържа от трипартийна коалиция и отцепници от други партии, които за улеснение някои наричат предатели, други – ренегати, трети – демократи, а четвърти – мафиоти. 

Купени ли са тези хора,

от идейни съображения ли го правят, заради власт ли, или просто им е писнало от грубия език на Тошко – все тая. Новата българска история е пълна с примери на депутати, които влизат от една парламентарна група, а финишират с друга – затова в момента депутатското номадство е забранено. Т.е. приказките, че напусналите ИТН ще отидат в групата на ПП няма как да се случат – чл.14.5 от ПОДНС, те ще си останат независими депутати. И още нещо е сигурно – те ще подкрепят правителството не от любов, а защото при избори тяхната политическа кариера е свършена.

Пред ПП съществуваше точно такъв, 4-ти вариант – отиване на избори. Но ПП не иска избори.

Никой не иска избори

ПП не иска избори, защото е в средата на серия от кризи, които смъкват надолу рейтинга на управляващите. Ако има избори, ПП няма да ги спечели, а тъй като успя да се изпокара с партньорите си – вече няма как да е търсен партньор за коалиция. 

- Advertisement -

ИТН също не бива да изгаря от желание за избори. Ако има избори, ИТН най-вероятно ще гледа парламента от улицата. Сегашното разпадане води до разпад на структури, до липса на организация по места, която не се създава лесно и бързо.

Същата би била съдбата и на градската десница, която, влизайки във властта, по инерция престана да комуникира сериозно с избирателите. ДБ се разми в коалицията. 

БСП удари шестица от тотото миналата година – с безобразно слаб изборен резултат се превърна в управляваща партия с добро присъствие във властта. Това трудно ще се повтори при избори днес и ако е останал здрав разум на ул. „Вито Позитано“, би трябвало този факт да се отчита. 

ГЕРБ дори няма полза от избори, въпреки че би ги спечелила, ако са сега – партията на Бойко Борисов все още е под стигма, тя е нежелан партньор. Борисов може да има 25 на сто, но никой няма да го потърси за коалиция. Следващият парламент ще се напълни с леви партии, които ще преследват ГЕРБ по-яростно и от настоящите му противници.

Затова настоящият парламент ще бъде крепен с цената на всякакви акробатични политически номера. И в това – да, няма никаква драма.

Драмата се крие в нивото на българския парламент. Ако вникнете непредубедено в ситуацията, ще откриете два лагера, които взаимно се обвиняват в престъпления по целия Наказателен кодекс. Те са слуги на мафията, те са тоталитарни политици, те разпечатват ТИР-овете преди митничарите, те подлагат на детектор на лъжата собствените си хора, те заплашват по най-мутренския начин приятелите си, те изневеряват, те летят с правителствения самолет за кеф, те не спазват никакви партийни устави.

Кои „те“ ли? Всички, за бога!

В цялото меле през последните десет дни бяха изговорени всички тези неща. Премиерът ходи по частни домове да агитира чужди депутати, Слави не е виждал собствените си хора, Тошко командва народни представители като фелдфебел, министър се заканва на депутатка като мутра, депутат обяснява как се пазаруват депутати…

Това е цирк. Това е ниска топка, долнопробно ниво. Това са малки селски тарикати, които разпределят милиарди. По-лошо от това няма накъде. Няма добри или лоши – всички са от другата страна на смисъла. По своя капацитет те не са по-различни от арогантността на Борисов.  

На фона на Петър Дертлиев, Стефан Савов, Гиньо Ганев, Любен Корнезов и т.н. всички тези „политици“ приличат на събрани от улицата. Те са точно такива. И парламентът стана кръчма, в която тези хора си говорят на своя сленг. Толкоз. Нямаме си политици. Имаме си Кирчо, който е получил свише компетентност по международни въпроси, Руди – който израства за нощ от посредствен адвокат до борец срещу мафията, и Късия, който все още е глашатай на Дългия. 

Драмата е, че това е новата нормалност. Че връщането на парламентаризма, отнет ни по времето на Борисов, се оказа пропаганден блъф. Че няма светлина в този тунел, изпълнен с некомпетентност и тарикатщина. 

Петьо Цеков, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече