След редица стъпки в посока ограничаване на употребата на руски газ, Европейската комисия предложи нови мерки. Този път те са за ограничаване на използването на газ като цяло.
Европейската комисия (ЕК) предложи държавите от Европейския съюз (ЕС) да въведат доброволно 15-процентно намаление на целевото потребление на газ. Това е част от нов план на Комисията за намаляване на използването на природен газ с цел предпазване в случай на пълно спиране на руските доставки към Европа.
Това се случи в сряда на фона на новината, че Русия намали доставките на газ по „Северен поток 1“ до близо 40% от капацитета на газопровода.
„Трябва да се подготвим за потенциално пълно прекъсване на руския газ и това е вероятен сценарий“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред журналисти в Брюксел.
„Русия ни изнудва. Русия използва енергията като оръжие. И следователно във всеки случай, независимо дали става дума за частично, основно или пълно спиране на руския газ, Европа трябва да бъде готова“, добави фон дер Лайен.
Това е поредната мярка, която Европейският съюз планира след началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари в опит да намали зависимостта си от Москва и да избегне индиректно финансиране на войната. Свободна Европа събра най-важното, което знаем до момента за новите мерки.
Какви са предложенията
Според плана 15-процентното намаление на потреблението ще важи от 1 август до 31 март 2023 г. и ще се изчислява въз основа на средното потребление на всяка страна през същия период през 2016-2021 г.
Целта е да се запази повече газ за зимата, както и да се намали отрицателният ефект върху икономиката, като се избегнат непланираните действия при кризисна ситуация по-късно.
В прессъобщение на Комисията се казва, че ЕК ще ускори работата по диверсификацията на доставките, включително съвместно купуване на газ, за да се укрепи възможността ЕС да се снабдява чрез алтернативни доставки на газ.
Комисията призовава всички държави членки да започнат кампании за повишаване на обществената осведоменост за насърчаване на намаляването на отоплението и охлаждането в голям мащаб, като предлага и варианти за краткосрочни икономии. Един от тях е целево намаляване на отоплението и охлаждането в сградите, управлявани от публични органи.
При пълно спиране на вноса или рязко намаляване на потока от изток може да се стигне до затваряне на фабрики и принуждаване на домакинствата да намалят отоплението. Евентуално прекъсване на доставките също така би повишило потребителските цени и би повишило риска от дълбока рецесия. Основната причина за това е, че 40 процента от общия внос на газ в ЕС през 2021 г. идва от Русия.
Задължително ли е
Прилагането на предложените мерки е доброволно. Комисията обаче може да направи целта задължителна, ако реши, че има значителен риск от сериозен недостиг на газ в ЕС. Задължително намаляване може да има след консултация с държавите членки и обявяване на „състояние на тревога“ в Съюза относно сигурността на доставките.
За да бъде прието, предложението се нуждае от квалифицирано мнозинство от 15 членове от 27 или държави от ЕС, представляващи най-малко 65 процента от населението на блока.
Дипломатите от ЕС ще обсъдят предложението в петък с цел то да бъде одобрено на среща на енергийните министри на страните от ЕС на 26 юли.
Путин ограничава износа за Европа
На фона на новите мерки, малко преди да бъде представен планът на ЕК в сряда, Путин съобщи за ново ограничаване на доставките на руски газ.
Става дума за газопровода „Северен поток 1“, който беше спрян за 10-дневна профилактика до четвъртък. В четвъртък той заработи отново, но с капацитет близо 30%. Газопроводът снабдява Германия – една от най-силните икономически, но и най-зависимите от руски газ страни в Европа.
Стъпката беше очаквана, след като дни по-рано „Газпром“ обяви „форсмажор“ пред няколко европейски компании, сред които и най-големият германски вносител на руски газ – Uniper. „Форсмажор“ е стандартна клауза в бизнес договорите, която освобождава едната или двете страни по договора от отговорност в случай на независещи от тях обстоятелства като война, бунт, епидемия.
Русия продължава официално да отрича, че води война в Украйна, определяйки военната си инвазия, започнала на 24 февруари, като „специална военна операция“.
Освен нея експерти заговориха и за „газова война“, която русия води спрямо Европа вследствие на противопоставянето на европейските страни на инвазията в Украйна. Международният валутен фонд (МВФ) също предупреди, че Путин може да упражни силата си, като използва износа на енергия като оръжие и „задуши“ икономиките на блока.
„Частичното спиране на доставките на газ вече засяга европейския растеж, а пълното спиране може да бъде значително по-тежко“, предупреди МВФ в социалните мрежи. В съобщението се уточнява, че брутният вътрешен продукт в страни членки като Унгария, Словакия и Чехия може да се свие с до 6 процента.
Сред мерките, които Комисията предприе през последните месеци за енергийна независимост от Русия, са планът REPowerEU за премахване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива във възможно най-кратък срок, както и ново законодателство, с което се изисква подземните газови хранилища в ЕСда бъдат запълнени до 80% от капацитета си до 1 ноември 2022г. Стимулира се и преминаването към възобновяеми източници на енергия, което е важна част от Плановете за възстановяване и устойчивост на страните членки, пише „Свободна Европа“.