- Advertisement -
Преди 2 години в Деня на Съединението българската полиция се опита да спре граждани, носещи българския трибагреник, да стигнат до площад „Съединение” в Пловдив. Там отново бе кметът Здравко Димитров от ГЕРБ, президентът на Републиката Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на парламента Цвета Караянчева. Успяхме да пробием блокадата и българите се съединиха на площада, за да кажат в очите на властта какво мислят.
Ето и останалата част от позицията гражданското движение „Ние идваме“:
„На 6 септември на площада отново бе кметът Здравко Димитров, президентът Радев, вицепрезидентът Йотова и вместо да бъде спряна, бе поканена руският посланик Елеонора Митрофанова.
- Advertisement -
Какво се промени за две години, та се наложи на този светъл български празник да присъства представителят на държавата, която категорично се е обявила против събирането на държавата ни в нейните естествени граници?
Това е посланикът на държавата, която и днес обяви България за враг. Това е посланикът на държавата, която не уважи 3-ти март и отиде сама, с охраната си, на Шипка ден по-рано, за да могат нейните подопечни да развалят българския национален празник на другия ден, обстрелвайки българския премиер и председателя на Народното събрание със снежни топки.
Тук няма никакво значение кой е бил тогава български премиер или председател на парламента, но има значение какво е унижението, което днес българските държавници поднасят на народа си, поставяйки руския посланик непосредствено зад българския президент. Къде е британският посланик, представител на страната, която ясно подкрепя този национален акт?
Родолюбието и унижението са на една крачка разстояние и днес няма никакво значение дали кметът е от ГЕРБ, а президентът от БСП. Унижението бе сервирано на всички, които се гордеят с действията на предците ни. И ако някой представител на днешната власт настоява да чуе за себе си онова, което Цвета Караянчева научи преди 2 години, то със сигурност ще го чуе. Главният организатор на Съединението Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ казва: „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“
