Обещанията за изборите – опорки безкрай

0

- Advertisement -

Кампанията за изборите на 2 октомври трябва да е най-слабата правена някога. Дебати няма, партийните лидери се разпиляха по страната, за да се срещат с хора, за които така или иначе знаят, че ще гласуват за тях. От идеи и програми никой не се интересува, даже самите партии, които на теория би трябвало да проглушават ушите на избирателите с идеологиите си. Това е печалният резултат след повече от 30 години демокрация. И все пак материал за четене има – макар и не с качеството, което би трябвало да очакваме.

ПРОМЯНАТА“ – ОПОРКИ ДО БЕЗКРАЙ

Програмата на ПП разочарова с това, че използва като своеобразен преамбюл „опорките“, които Кирил Петков и Асен Василев повтарят до скъсване – увеличени пенсии, безплатни детски градини и запушването на „токсичния“ контрабанден канал през ГКПП „Капитан Андреево“. Тук се усеща намесата на спецове по предизборна реклама, които са подсказали на „Промяната“, че трябва да разполага с няколко конкретни неща, които да размахва като успехи пред избирателите – за децата, за най-възрастните и за борбата срещу корупцията. Към това се лепва предизборното мото „Да си довършим работата“ и така се указва на хората какво им обещава ПП за бъдещето.

Трите „опорки“ компенсират и сравнителната липса на конкретика в самата програма. Документът е изпълнен с хубави обещания – като „справедливост и устойчивост в размера на пенсиите“ или „повишаване на жизненото равнище и доходите от труд“. Не става особено ясно обаче откъде ще дойдат парите – особено предвид на това, че се гарантира запазването на актуалните данъчни ставки, включително на плоския данък.

Прави впечатление, че както в раздела за икономиката, така и за борбата с корупцията на първо място „Промяната“ поставя смяната на ръководните кадри в основните държавни регулаторни органи. За краткото управление на ПП обаче едно от най-големите петна върху формацията остави монументалният й провал с шефа на енергийния регулатор КЕВР, когото избра, а той беше отстранен от Конституционния съд.

Сред общите приказки за светлото бъдеще хващат окото няколко неща. За енергетиката се появява мистерия – „Промяната“ обещава „ускоряване на процесите, свързани с изграждането на нови ядрени мощности“. Какво ли е това? Нови реактори в „Козлодуй“? Или съживяване на проекта „Белене“? Програмата мълчи по въпроса. Само срамежливо казва, че трябва да се търсят „алтернативни доставчици на ядрено гориво“ – т.е. някой друг освен Русия.

Разделът за антикорупцията гордо е озаглавен „Следващи стъпки в борбата с корупцията“. А какви бяха първите стъпки? А, да, „Капитан Андреево“, друго няма. На мушката на „Промяната“ сега са конституционни промени в съдебната система и ограничаване на властта на главния прокурор. Свръхмащабни начинания, при това политически – няма ли консенсус в парламента по въпроса, няма и промяна.

По чисто политическите въпроси програмата също остава без думи, включително за това как да се разреши политическата криза и кой ще влезе в следващото управление. Но пък обещава построяването на нов затвор в Банкя – родния град на експремиера Бойко Борисов, при това „по европейски стандарти“.

СКРИТАТА КАМА В РЪКАТА НА ГЕРБ

По размер на програмата ГЕРБ направо удари „Промяната“ в земята. 140 страници(link is external) – това трябва да е рекорд за родните политически програмисти! Този монументален труд носи и подобаващо за обема му заглавие – „България след кризите – план за възстановяване“. Още тук се подсказва насоката на герберския анализ за положението в страната – излязохме за кратко от властта, държавата рухна, сега се връщаме с готов план, за да оправим всичко. А дали тук влиза и онова, което те самите разрушиха?

В същия дух е и въведението на документа. В него с мрачни и драматични краски се описва пропадането на България, откакто Борисов не я управлява. Читателят е атакуван с плашещи фрази като „разрушената тъкан на нацията“, „чувствително обедняване“ и „опасна нестабилност“. Но няма страшно! Герберите обявяват готовност да инвестират „целия си политически и експертен потенциал в бързото извеждане на страната от безизходицата“. Нищо че след 12 години управление и те имат солиден принос за това положение.

За разлика от ПП хората на Борисов все пак отделят място на ключовия въпрос за политическата криза, която правилно определят като най-голямото предизвикателство в момента. Преодоляването й, смятат герберите, „изисква усилия и жертви“, заради което те са готови да „надскочим персоналните обиди и злободневните политически страсти“ и да работят за възстановяване на политическия диалог. Само трябвало да се прекратят „ляво-либералните експерименти“ – разбирай коалиции като четворната в последния парламент. Виж ти! Мир може да има в българската политика – само първо антигерберският лагер трябва да се саморазпусне!

Иначе в обширната програма се среща фразата „добре познати мерки от последните ни управления“. Тя отразява разбирането на герберите, че онова, което са предлагали в миналото, ще работи добре и срещу кризите сега.

ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ НА ДПС

- Advertisement -

В ДПС не си падат особено по дългите предизборни документи. И сега не са изневерили на вкуса си – за предстоящите избори движението се представя с „програмна декларация, в която накратко излага своите принципи. Най-интересното в декларацията е обособеният в текста „преамбюл“, който е изцяло политически по характер.

В него първо, разбира се, се отдава почит на основателя на партията Ахмед Доган. На него се приписват заслугите за „българския етнически модел“, за мирния преход, за членството на страната в ЕС и НАТО и дори за краткия икономически възход през първото десетилетие на века. Липсва само падането на социализма! След това огорчено се констатира, че когато ДПС е извън властта, страната навлиза в кризи и упадък. Да ви напомня на някого това усещане за незаменимост? На ГЕРБ, на кого другиго.

После декларацията избива в нападки срещу кабинета „Петков“, който движението си беше нарочило за основен враг. За ДПС бившото редовно правителство е „мощен извор на нестабилност и кризи“, отговорно за дълъг списък от провинения. Езикът на текста е направо яростен: кабинетът е обвинен, че „нарушаваше безскрупулно конституцията, сееше лъжи, направи фрапантни мегакорупционни сделки, взриви енергийната сигурност, подкопа жизнения стандарт, издигна шуробаджанащината в основен принцип“.

Не прилича много на предизборна програма, нали? Защото не е такава. Това всъщност е обвинителен акт срещу правителството. ДПС не можеше да го търпи заради атаките на Кирил Петков срещу бизнесмена Делян Пеевски, който остава една от централните фигури на движението.

И като се спомена за прилики между ДПС и ГЕРБ, в декларацията може да се намери още една такава – съвпадението на рецептите им за справяне с политическата криза. От движението настояват да се сглоби ново управленско мнозинство на „принципна ценностна основа“. Така на практика повтарят с други думи апела на герберите да се прекратят „ляво-либералните експерименти“.

ДБ СРЕЩУ ПУТИН

Предизборните програми по принцип доста си приличат, защото по редица основни въпроси политическите сили нямат съществени различия. Затова всеки си търси нещо, с което да изпъкне от другите. „Промяната“ си има „Капитан Андреево“. ДПС – списък с грандиозните приноси на Ахмед Доган за благото на България. ГЕРБ разполага с програма с размерите на малък роман. От „Демократична България“ се зачудиха какво да направят, което да си бъде само тяхно – и вкараха раздел в програмата си, многозначително озаглавен „Депутинизация на България“.

Тази странна думичка „депутинизация“ започна да се промъква в реториката на десницата скоро след руското нашествие в Украйна. Най-общо казано, така хората на ДБ определят мерките, които смятат, че страната трябва да вземе, за да заличи влиянието на Москва. Концепцията си заедно с всичките й основни положения (национализация на руски активи, санкции и извънредни мерки) представиха още през май т.г. Сега залегна в програмата им – и комай ще остане единственото, с което дясната коалиция ще може да се разграничи от „Промяната“, която се опитва да изсмуче електоратът й.

ЛЯВОТО ИЗБЛЕДНЯВА В БСП

В БСП са приели много насериозно нуждата от конкретика в партийните програми. Предизборната платформа, която публикува левицата, буквално изобилства от числа и проценти – толкова много, че човек направо се замайва от лавината обещания за увеличаване на доходи и придобивки от всякакъв характер. И въпреки това при по-внимателен поглед се забелязва, че „най-социалната партия“ вече изобщо не е толкова лява, колкото беше в миналото. Въпросът за идеологическата й ориентация така и така беше спорен поне от 2008 г. насам, когато воденото от социалист тогавашно правителство въведе плоския данък. Сега обаче лявата й насоченост е съвсем под съмнение.

БСП винаги можеше да бъде разпозната по едно – че говореше за прогресивна данъчна система. Да, никога нищо не правеше по въпроса, но поне говореше – най-малкото за да компенсира „греха“ с налагането на плоския данък. В сегашната платформа обаче прогресивната скала на облагане липсва. Вместо това се изтъква, че данъчно-осигурителната система трябва да се отличава с „предвидимост и устойчивост“. И предпазливо се добавя: „Всяка промяна в правилата на облагане ще бъде предмет на задълбочена обществена дискусия и предварителна подготовка.“

Иначе казано, първо ще си говорим с новите ни коалиционни партньори след изборите и после ще обсъждаме евентуално промени в данъците. А отсега е ясно, че дори разговор няма да има – нито ПП, нито ДБ са склонни да правят такива промени и са го казали ясно. Така че, който смята да гласува за БСП, защото е лява партия, определено ще се излъже.

ВЪЗРАЖДАНЕ“ В СЯНКАТА НА „АТАКА“

Преди 20 години партията на Волен Сидеров „Атака“ зададе образеца, от който се ползват много от последвалите я националистически формации. От сянката й не може да се измъкне и „Възраждане“ – а вероятно и не иска, защото я подкрепят същите хора, които някога даваха гласа си за атакистите. Програмата на партията на Костадин Костадинов, обявена през 2021 г., остава действаща и сега и в нея страната е описана така: „ … днес България е зависима държава, загубила белезите на своята държавност, по-скоро колония, управлявана от компрадорска администрация и дори директно отвън … най-нещастната нация, разрушено стопанство и унищожени цели отрасли в икономиката, разюздани олигархични и криминално-икономически групировки, феодализирани региони, гетоизирани територии и зле урбанизирани градове“. Всеки, който помни „Атака“, знае, че хората на Сидеров говореха по абсолютно същия начин. А който не я помни, нека да му бъде ясно – като гласува за Костадинов, все едно гласува за Сидеров.

Людмил Илиев, „Сега“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече