- Advertisement -
Българите, които се подготвят за четвъртите си избори за по-малко от две години, са изправени пред зима на недоимък на фона на растящата инфлация, предизвикана от войната в Украйна. Това кара мнозина да копнеят за добро управление и стабилност след години на политически сътресения.
Залогът е способността на следващото правителство да се справи с нарастващите енергийни разходи и да осигури доставките на газ на достъпни цени след спирането на тези от Русия през април заради отказа на България да плаща в рубли след инвазията в Украйна.
Но се очаква сглобяването на коалиция да се проточи след гласуването на 2 октомври на фона на дълбок разрив в политическия елит относно това как да се изкорени ширещата се корупция и неуспеха на няколко нови партии да изградят устойчива избирателна база.
Подобно на много българи, държавният служител Захаринка Кокалова се опасява, че няма край на хаоса, който започна с неуспешните избори през април 2021 г. и продължава след още две гласувания и падането на реформаторско правителство през юни. „Страх ме е да нямаме правителство“, каза 62-годишната Кокалова, седнала на дивана в кухнята си в Давидково, бедно село в Родопите в Южна България. „Страхувам се, че нещата ще се влошат. Без правителство цените се покачват и животът става по-стресиращ.“
В опит да се адаптират към ускоряващата се инфлация в цяла Европа, Кокалова и съпругът й планират тази зима да намалят размерите на порциите храна и да използват по-евтини дърва за огрев.
Това, което тя няма да направи, е да промени за кого обикновено гласува – социалистическата партия, която обещава повече помощи от правителството.
Проучванията на общественото мнение показват, че дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, който спечели пет пъти избори между 2009 г. и април миналата година, вероятно отново ще надделее – но с около 24% от гласовете.
ГЕРБ, както и други традиционни български партии като социалистите, партията на етническите турци ДПС и обявяващата се за борба с корупцията Демократична България, виждат подкрепата си почти непроменена спрямо последните избори.
Има усещане за стагнация на гласоподавателите с ниска избирателна активност, която вероятно ще бъде около 40%, което подчертава нарастващото разочарование сред българите от ендемичните подкупи и безрезултатните политически борби в най-бедната страна-членка на ЕС.
„Две трети от българите казват, че трябва да има правителство след вота и в същото време близо две трети не вярват, че това ще се случи“, каза Боряна Димитрова, анализатор от социологическата компания „Алфа Рисърч“.
- Advertisement -
„Партиите излъчват чувство на безпомощност при съставянето на правителство”, каза в свой анализ неотдавна Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“.
Неуспех в овладяването на инфлацията и контролирането на фискалния дефицит може да принуди България да отложи плановете си за приемане на еврото през 2024 г.
Бъдещите отношения на България с Русия също са под въпрос, след като заради опустошителната инвазия в Украйна София изостави традиционно благосклонния си подход към връзките с Москва.
- Очаква се Борисов трудно да сформира работеща коалиция, ако партията му излезе на първо място, както сочат проучванията на общественото мнение, като мнозина от целия политически спектър го обвиняват, че е позволил корупцията да рови България.
- Подкрепата за партията „Продължаваме промяната“, водена от Кирил Петков, чието реформаторско правителство беше свалено през юни след само шест месеца, спадна до под 20%, въпреки че центристката групировка се очаква да бъде втора в неделя.
- И ГЕРБ, и ПП смятат, че България трябва да задълбочи връзките си с евроатлантическите партньори, обещават подкрепа за Украйна, обещават да предпазят хората и бизнеса от осакатяващите енергийни разходи и искат да повишат стандарта на живот в България.
Кабинетът на Петков увеличи държавните пенсии и бюджетните заплати, но неговата четирипартийна коалиция беше крехка и много избиратели бяха разочаровани от липсата на ясни резултати в борбата с корупцията по високите етажи.
78-годишният Христо Гаджалов, пенсиониран учител от Давидково, каза, че увеличенията на пенсиите са твърде малки, за да компенсират инфлацията, която достигна 24-годишен връх от 17.7% на годишна база през август.
„Не очаквам нищо от изборите. Очаквам след това да има и втори, и трети“, каза той. „Като гледам разправиите, аз лично нямам желание да гласувам.“
Цветелия Цолова, Ройтерс
Източник: Дневник
