The Economist: Има ли живот след Путин?

0

- Advertisement -

„Какво следва? Има ли живот след Путин? Как той ще си отиде и кой ще го замести?“ Тези дни такива въпроси минават през ума на руските елити, бюрократи и бизнесмени, докато наблюдават как украинската армия напредва, образованите хора напускат Русия, а Западът отказва да отстъпи пред енергийното и ядрено изнудване от страна на Владимир Путин. „Има много гневни разговори в московските ресторанти и кухни. Всеки е разбрал, че президентът направи грешка и губи“, коментира анонимен представител на елита.

Това не означава, че Путин ще се оттегли, ще бъде лишен от власт или ще прибегне до ядрено оръжие. Означава, че тези, които управляват държавата и собствените си активи там, губят доверие в своя президент. Изглежда, че руската политическа система навлиза в най-турбулентния период от постсъветската си история. Западните правителства също започват да се притесняват, че Русия може да стане неуправляема.

„Никога досега през цялото си 23-годишно управление Путин не е бил в такава ситуация“, казва руският политически анализатор Кирил Рогов. В миналото, когато е бил изправен пред трудности – например загубата на подводницата „Курск“ и нейния екипаж от 118 души през 2000 г. или трагедията в училището в Беслан през 2004 г., която приключи със смъртта на 333 души – той успяваше да отклони отговорността от себе си и да запази имиджа си на силен лидер. „Сега планира и изпълнява операции, които очевидно се провалят“, посочваРогов.

Инвазията в Украйна на 24 февруари беше шок за руското статукво, което се беше самоубедило, че Путин няма да рискува пълномащабна война. Но миксът от неговия първоначален, макар и ограничен военен напредък, липсата на икономически колапс в Русия и по-ранните опити за мирни преговори успокоиха напрежението. Някои членове на елита дори за известно време се самоуспокояваха, че президентът не може да изгуби.

- Advertisement -

Тази картина бе разбита от „частичната“ мобилизация, която Путин обяви. Тя показа, че неговата „специална военна операция“ не върви и чрез набирането на още войници той въвлича страната по-надълбоко в конфликта. И както демонстрира масовото бягство на руснаци през границата, неговият опит да превърне начинанието си в нова „Велика отечествена война“ засега се проваля. Мобилизацията пречупи основната презумпция за общественото мълчаливо съгласие с войната – че няма да се изисква активно участие. В Москва, където мъже на улицата бяха насилствено записвани в армията, кметът Сергей Собянин бе принуден на 17 октомври да обяви, че на военната повинност е сложен край. Други региони с по-малко възможности да се противопоставят ще трябва да запълнят липсите.

Путин не може да спечели своята война – в самото начало тя нямаше ясни цели, и сега, когато е загубил толкова много, той не може да я прекрати, без да бъде дълбоко унизен. Дори ако боевете в Украйна спрат, връщането към мирния живот отпреди войната е невъзможен при неговото войнствено управление. Същевременно икономиката започва да изпитва ефекта от санкциите и от напускането на най-квалифицираните и образовани представители на работната сила, а потребителското доверие спада.

Церемонията на 30 септември, в която след речта си срещу Запада Путин заяви, че анексира четири региона в Украйна, които всъщност той не контролира, бе толкова абсурдна, че вероятно е подкопала имиджа му на излъчващ сила дори в Русия. Както политическият съветник Татяна Становая посочва: „До септември руските елити бяха направили прагматичния избор да подкрепят президента, но нещата ескалираха дотам, че сега те може да трябва да избират между различни губещи сценарии.“

Източник: „Капитал“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече