- Advertisement -
Хвърляне на пари от балкона – така депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев описа щедростта на 48-ото Народно събрание с новите данъчно-осигурителни и бюджетни промени за 2023 г. Нищо не може да спре народните избраници да се „погрижат“ за електората – ни политическа криза, ни война, ни инфлация, ни рецесия… Нито дори очертаващата се перспектива държавата да функционира без бюджет до средата на 2023 г.
Когато преди три месеца министърът на финансите Росица Велкова обяви, че служебният кабинет няма да представи проект на бюджет за 2023 г. и оставя това на редовно правителство с парламентарно мнозинство зад гърба си, мнозина решиха, че е добър ход. Защото така ще бъдат озаптени мераците на политическите партии за „сватбарско наддаване“ (определение на ГЕРБ за програмата на ПП).
Сметките на служебното правителство обаче излязоха криви. Депутатите изобщо не се впечатлиха от ограничението пред държавните финанси, което предполага да се простират в рамките на сега действащия бюджет поне в първите няколко месеца на новата година. При все по-ясно очертаващите се предсрочни избори напролет истински бюджет вероятно ще имаме чак към юни. Което на теория означава дотогава приходната и разходната част на бюджета да бъдат замразени на нивата от тази година с единствената възможност за известни вътрешни размествания.
Политическите сили в парламента обаче не се удържаха и родиха всевъзможни предложения за нови данъчни отстъпки, помощи и компенсации в други закони, без да се интересуват как това ще се отрази на „замразения“ бюджет. Не се впечатлиха и от предупрежденията на финансовото министерство за
разрастване на дупката в хазната с нови 3-4 млрд. лв.
над дефицита от 6 млрд. лв., заложен от тази година.
Като коледни пожелания хвърчаха из въздуха идеите на БСП, „Продължаваме промяната“, ДПС, ГЕРБ, „Възраждане“ за по-високи пенсии, заплати, помощи, обезщетения, компенсации, данъчни отстъпки. Някои от предложенията бяха отхвърлени, но все така неясно продължава да бъде с колко на минус ще излязат сметките на държавата, когато бъде направен истинският й бюджет след няколко месеца.
За пръв път обаче големите подаръци в коледния чувал на парламента са за бизнеса. Парламентът единодушно гласува увеличение на компенсациите на фирмите и другите небитови потребители на електроенергия, като държавата догодина ще покрива почти 80% от сметките им за ток. Така схемата за компенсиране става най-мащабната държавна програма с годишен разход от над 13 млрд. лв. – почти с размерите на финансирането на пенсиите.
Депутатите не се вслушаха в предупрежденията на финансисти и икономисти за сериозно свиване на компенсациите и подпомагане само на малките фирми и отделни предприятия след анализ на нуждите им. Оставиха се да бъдат убедени от работодателските организации, че това всъщност не са помощи, а връщане на парите на бизнеса, дадени за „необосновано скъп ток, търгуван на зле функциониращата електроенергийна борса“.
Последваха лицемерни призиви към бизнеса
- Advertisement -
след този жест да не вдига, а дори да свали цените
Едва ли някой очаква това да се случи, тъй като компенсации за ток има и през тази година, но това не е укротило инфлацията. Вместо това има впечатляващ ръст на печалбите на някои сектори и компании.
Големият проблем е дали догодина печалбите на държавните енергийни дружества, към които ще се присъединят и частните производители и търговци на ток, ще стигнат за покриване на гигантския разход от над един милиард лева месечно за компенсиране на небитовите потребители. Вместо тези средства да бъдат подарени на фирми, чиито продажби останаха незасегнати от кризите през последните две години, можеше да бъдат насочени към по-полезни за обществото разходи.
Другият коледен подарък за бизнеса са намалените ставки ДДС, въведени по време на ковид пандемията – от временни те стават постоянни и дори обхващат нови стоки. Както и се предполагаше, веднъж отворена, кутията на Пандора не може да се затвори. И догодина ресторантьорите ще продават с 9% ДДС, въпреки че пандемия и ограничения няма. Спестените от данъка 150 млн. лв. естествено няма да се отразят в цените, а отново ще отидат в ресторантьорите (наред с по-големите компенсации за ток). И догодина с нулев ДДС ще бъдат хлябът и брашното, но за намаление на цени и дума не става. Безсрочна става ставката от 9% за услугите на туроператорите, бебешките храни и пелени и книгите, а към тях се прибавят вестниците и списанията.
От всички тези промени ефектът за хазната ще е 520 млн. лв. по-малко приходи от ДДС през 2023 г. МФ вече предупреди, че заради удължаване действието на по-ниските ставки с актуализацията на бюджета през юли планираните постъпления от този налог тази година няма да се изпълнят.
Това увеличава риска пред най-големия приходоизточник
в хазната догодина.
„Проблемът с диференцираните ставки ДДС приема огромни размери. Те създават и много трудности с администрирането. До 2020 г. диференцираната ставка бе само една – за туристическите услуги. Сега изключенията стават постоянни. Накрая нормалната ставка ще стане 9%, а изключението – 20%“, предупреди Людмила Петкова, зам.-министър на финансите.
Но нямаше кой да я чуе. Пред перспективата след три месеца отново да отидат на избори депутатите с огромно мнозинство гласуваха намалените налози. Вероятно и с ясното съзнание, че единственото, което се постига, е увеличение на маржа на търговците. Или както откровено си призна Красен Кралев /ГЕРБ/ – вносителят на предложението да се подари още една година 9% ДДС на ресторантьорите: „Кога да ги подпомогнем, ако не сега?“.
