Как цените на някои храни в България надминаха тези в Люксембург

0

- Advertisement -

Това, че българинът плаща прекомерно скъпи храни, не е измислица на противниците на свободния пазар, нито изкривено усещане на вечно мрънкащия български потребител, а безспорен статистически факт. Няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи в абсолютна сума дори от пазарите на далеч по-богати общества като тези в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става дума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. В същото време хлябът и месото са на сравнително приемливи нива, а плодовете и зеленчуците нито са много евтини, нито много скъпи. Това излиза от данните на Евростат за ценовото равнище в държавите членки през 2021 г.

И всичко това са данни за годината преди голямото поскъпване. Започвайки от този своеобразен трамплин, изминалата 2022 г. докара невиждани цени в българските магазини. Там вече „новото нормално“ е сирене по 25-30 лв. за килограм и кашкавал между 30 и 40 лв. Да не говорим за олиото, чиято цена полетя още през пролетта и на места удари и над 7 лева за литър, преди да започни да пада в последните месеци на 2022-а.

Проверка на Mediapool установи, че най-голямото поскъпване на храните идва от надценката на търговците. В някои случаи тя удря сензационните 100%. Най-фрапиращото обаче е, че държавният орган, който единствен може да направи нещо смислено за цените – Комисията за защита на конкуренцията, не може да направи почти нищо.

Смущаващи данни

Най-шокиращото в статистиката е, че олиото и маслото у нас са чувствително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург. И това се случва не само в най-бедната държава в общността, но и в тази, която по стечение на обстоятелствата е №3 по най-голям износ на слънчогледово олио и №2 – на слънчоглед в целия свят през 2021 г. – България.

Според обичайната логика в България като цяло би трябвало да се пазарува евтино, при положение, че тя е втора в ЕС по най-ниско ценово равнище. През 2021 -ва, година преди цените и инфлацията да дръпнат нагоре, цените в страната са били 55.6% от средноевропейските, съобщава Евростат.

Когато обаче се вземе ценовото равнище специално на храните, България изведнъж скача до 77.9% от средноевропейското. На всичкото отгоре отделни хранителни стоки са невероятно скъпи и далеч надминават 100-те процента.

Таблица: Ценово равнище на 4 категории храни при цени в ЕС=100, Източник: Евростат

Рекордьори са маслото и олиото, които се продават у нас на нива 131.6% от средноевропейските цени за същите стоки. Това означава, че със значително по-ниска заплата или пенсия, средностатистическият български потребител купува с 30% по-скъпо масло, отколкото средният европеец. С това България надминава по скъпотия дори най-богатата държава в ЕС – Люксембург (118.4% от средноевропейската цена на масло и олио), но също така Исландия, Дания, Ирландия, Швеция, Финландия, Германия, Франция, Кипър, Австрия и др.

Таблица: Ценово равнище на други категории храни при цени в ЕС=100, Източник: Евростат

Положението с цената на млякото, сиренето и яйцата е не по-малко смущаващо. Ценовото равнище на тези три стоки у нас е 111.2% от средноевропейското. Те могат да се купят значително по-евтино в Германия, Австрия, Франция, Швеция, Белгия, Естония Холандия и др., сочат данните на Евростат.

Плодовете и зеленчуците у нас също не са особено евтини – 71.4% от цените на същите стоки в ЕС.

Месото е сравнително достъпно – продава се на нива 63.6% от средната цена в ЕС към 2021 г., а хлябът и хлебните продукти – на 66.7%.

Кое колко поскъпна според НСИ през 2022 г.?

За една година млякото, млечните продукти и яйцата са поскъпнали с 40.2%, става ясно от данните на НСИ към декември 2022 г.

Маслото и олиото са се повишили с 29.5%. Цените на месото и месните продукти пък са се вдигнали с 27.5%.

Захарта и захарните изделия също са по-скъпи – с 27.7%, докато хлябът се е повишил с 20% въпреки свалянето на ставката на ДДС.

Зеленчуците са се вдигнали с 21.5%, а плодовете – доста по-умерено, с 9.6%.

*Numbeo е най-голямата в света база данни за стандарта на живот, финансирана по метода краудфъндинг. Тя съдържа данни за цени на храни, ресторантьорски и хотелиерски услуги, жилища, здравеопазване, транспорт и други за над 11 000 града в целия свят, въведени от над 720 000 потребители. Уебсайтът е основан през 2009 г. от софтуерен инженер на Google, базиран в Сърбия. Данните в сайта не са повлияни от нито една правителствена организация. Уебсайтът се ползва като източник на информация от множество авторитетни медии по целия свят като Би Би Си, Форбс, Икономист, Ню Йорк Таймс, Чайна Дейли, Вашингтон пост и др.

Производителите: Търговците на дребно слагат 100% надценка

Допитване на Mediapool до производителите обаче показа и друг шокиращ факт. Оказва се, че след напускане на фабриките, където са произведени, сиренето, кашкавалът и маслото поскъпват със 100% по пътя си към потребителите.

„Проблемът в България е, че големите и регионалните търговски вериги са оставени без никаква регулация в тяхната дейност. Веригите работят, според нас, на една ненормална печалба. Например, средната цена, на която излиза от предприятие кашкавалът, е от 16 до 18 лв., в същото време на пазара кашкавал под 30 лв. няма“, коментира пред Mediapool Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Той обясни, че за производството на 1 килограм кашкавал са необходими 10 литра сурово краве мляко. Литърът тази зима е поскъпнал от 80 ст. до 1.35 лв. заради скъпите фуражи, с които се изхранват животните. Така разходите само за суровината излизали 13.50 лв. за направата на килограм кашкавал.

„А със заплати, ток, газ и т.н. и се стига до още 2.50 – 3 лв. и така общата цена отива на 16 лева – 16.50 лв., а плюс 20% ДДС достига 18-19 лева. Колегите се борят да спечелят 1-2 лв., пък на регал (т.е. при търговците по веригата) остават 18-19 лв., което не е нормално. В Германия има регулация, при която принадената стойност на търговците не трябва да надвишава 25%“, твърди още Михайлов.

Mediapool засече анализа на Михайлов с данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), която мери цените на едро на продуктите, т.е. на производител. Те показват, че в седмицата преди Коледа цената на едро на кашкавала е била 18.26 лева за килограм.

Михайлов посочва, че цената на сиренето през декември на едро е била 13-14 лева. По думите му килограм качествено сирене се прави от 7 литра мляко, като само разходите за суровината са 10 лв. В същото време в магазините килограмът се предлага по 25-26 лв. за килограм.

„Ако се говори за една свръхпечалба от маслото, тя не е при производителя, а е при търговеца“, добавя Михайлов. Данните на ДКСБТ показват, че цената на едро на този продукт е била 2.89 лв. за пакетче от 125 грама, в същото време в магазините цената му е над 4 лева. Любопитен детайл, е че доста често в хипермаркетите се продава немско масло от 250 грама на цена за 5 лв. на промоция, при нормална цена над 7 лв. Браншът обяснява тази цена с по-високите субсидии за животновъдите в Германия, взети навреме мерки от страна на правителствата там, и със срока на годност, който скоро ще започне да изтича и затова продуктът е с промоционална цена.

Скъпите фуражи повишиха цените на млякото

Mediapool върна лентата година назад и установи, че и цените на едро на млечните стоки са се повишили значително. Сиренето в края на ноември 2021 г. е струвало 7.38 лв. за килограм, година по-късно на едро е 11.34 лв., т.е. ръстът е 56.3%. При кашкавала тази цена се е променила от 12.07 лв. на 17.39 лв., т.е. ръст от 44%. При кравето масло промяната е от 2.04 на 2.83 лв. за 125 грама, т.е. увеличението е с 39%, по данни на ДКСБТ.

Преработвателите оправдават по-високите производствени цени с по-скъпото краве мляко.

„Суровото краве мляко поскъпна от 70-75 ст. на 1.35 лева за литър. До септември цените се движеха около 90-95 ст. и левче. През октомври се наблюдава рязко повишаване – първо 1.10 лв. за литър, после 1.20 лв. И през ноември станаха 1.30 – 1.35 лв. за литър. Тогава рязко и в Европа скочиха цените и наши колеги, които успяваха да си намерят суровина внос от Унгария, от Полша, от Германия, нямаше как да намерят достатъчни количества на разумни цени“, коментира Михайлов.

Основната причина за поскъпването на суровото краве мляко са поскъпналите фуражи за изхранване на животните. Цената им е нараснала от 350 – 400 лв. на 800 лв., т.е. двойно във времето от 2021 година до 2022 година. Наскоро в интервю за Mediapool Божидар Иванов от Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия поясни, че зърнопроизводителите предварително са повишили цените на суровината си, за да посрещнат по-високите цени на торовете, които поскъпнаха покрай войната на Русия в Украйна.

Отворен остава въпросът защо зърнопроизводителите у нас, а и в ЕС, не посрещнаха по-високите разходи с европейските субсидии, които получават за земя, а предварително си гарантираха добри печалби през пазара?

Проблемът с цената на тока и газа

Друг значителен разход за мандрите се оказват енергоносителите.

„Средно за 2021 г. токът беше 110-120 лв. за мегават, в момента плащаме до 250 лв. Преди да влязат в сила държавните компенсации, плащахме сметки за 400 лв. за мегават. Миналата година едва през май бяха въведени компенсациите и цената над 250 лв. за мегават започна да се покрива от държавата. Т.е. горе-долу 5 месеца през миналата година сме плащали 4-5 пъти по-скъп ток спрямо същия период на 2021 г., а в останалите месеци сме плащали около 2.5 пъти по-скъп ток“, обяснява Михайлов.

Газът обаче е основен проблем за бизнеса, защото там няма и компенсации. „През 2021 г. цените се движеха между 30 и 60 лв. за мегаватчас. През септември 2022 г. цената му достигна 354 лв., т.е. тук имаме 8 пъти увеличение на разходите за природен газ“, разясни Михайлов.

Бой за олио още през март 2022

Интересен е фактът, че още през 2021 г. в България олиото струва с 31% над средната цена в ЕС. От Сдружението на производителите на растителни масла в България коментираха пред Mediapool, че това е невъзможно и отбелязаха, че няма как износител №3 на олио в ЕС да продава на други държави от общността и там цените да са по-ниски отколкото в България.

„Най-вероятно данните на Евростат включват и рапичното олио и други растителни мазнини, защото при тях общо се говори за растителни мазнини, а не за слънчогледово олио“, предположиха от сдружението. В същото време в България се консумира почти изцяло слънчогледово, а не рапично олио.

Браншът смята, че войната на Русия в Украйна е основна причина за скока на цената на олиото през март 2022 г. Военният конфликт е създал страхове и паника от потенциален недостиг, защото Украйна е най-големият производител на слънчоглед (около 17-17.5 млн. тона), като осигурява около 30% от световното производство. Тя е и най-големият износител (около 50%) от световния износ на слънчогледово олио. А Русия и Украйна общо държат 70% от световния износ на слънчоглед.

Отделно цените на олиото започнаха да се надигат още през 2021 г. заради слабата реколта на слънчоглед от 2020 г.

„При слънчогледа се получи едно съвпадение. Първо, 2020 г. бе неблагоприятна, имаше сериозна суша, по-ниски добиви и оттам цената на слънчогледа се повиши, но следващата година инфлацията и конфликтът в Русия и Украйна повлияха значително“, коментира пред Mediapool Яни Янев, председател на сдружението.

- Advertisement -

Непосредствено след старта на войната цените на слънчогледа са стигнали 2000 лева за тон, а преди 2 години са били 550-600 лв. Сега се нормализират и цената на слънчогледа в България е около 1000 лева на тон.

„Олиото е дълготрайна стока. Много от магазините закупиха от скъпото олио и вероятно сега по-трудно ще свалят цените, въпреки че на световните пазари цените падат“ добавиха от сдружението.

В свой анализ за олиото от ДКСБТ посочват, че в началото на март 2022 г. започва рязко покачване на олиото и през последната седмица на май цената достига до 5.25 лв./л. Поскъпването за този кратък период е 51%. През следващите два месеца стойностите се стабилизират, но на високите нива от месец май, като през първата седмица на юли е отчетена цена от 5.27 лв./л.

След достигането на тази пикова стойност, кривата тръгва надолу и в края на ноември стъпва на ниво от 4.46 лв./л. На годишна база ръстът в цената на олиото е 56%.

Именно през март се стигна до епични опашки, а понякога и бой в столични хипермаркети за олио на промоция, което впоследствие се оказа, че липсва.

През септември КЗК реагира на тези събития и наложи глоби на две търговски вериги за липсващото олио на промоционални цени. Това за момента са единствените мерки, предприети от регулатора по отношение на ценовата вихрушка. Но пък мандатът на същата тази комисия бе удължен в края на третия мандат на Бойко Борисов, буквално в „12 без 5“, а неин председател продължава да е Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

От КЗК започнаха и проверка за потенциално картелно съглашение при производителите на олио и брашно. Mediapool попита КЗК по Закона за достъп до обществена информация какво се случва с проверката и оттам отговориха, че фирмите все още попълват анкети, които тепърва ще се анализират.

„Спецификата на изисканата информация и необходимият за предоставяне обем затрудниха значително запитаните дружества и компетентните органи в определените от КЗК срокове“, уточниха от ведомството.

Подобно на маслото, сиренето и кашкавала, и при олиото се появиха данни за 100% надценка в търговската мрежа. Тогавашният министър на икономиката Корнелия Нинова обяви, че Комисията за защита на потребителите е направила изненадващи проверки и е установила спекула на пазара.

„Има олио, доставено в магазина на 2.97 лв., а се продава за 5.99 лева. Разликата е 3.02 лева. Т.е. 100% над доставната в магазина. Какво е това, ако не е спекула“, възмути се тогава Нинова. Тя даде и друг пример – доставна цена до магазина с ДДС – 3.21 лева, продава се за 6.49 лева. С 3.28 лева отгоре. Отново над 100% надценка.

„Търговецът товари цената и с паниката, която се създаде и със свръхтърсенето им даваме основание още да вдигат цената“, каза през март 2022 г. Нинова.

Реално цените в България започнаха да падат, след като евтин слънчоглед от Украйна стигна до българския пазар.

100% надценка на яйцата

Проверката на Mediapool показа, че и цена на яйцата скача със 100% от птицефермите до магазините

„Голяма, почти двойна е надценката по веригата. Почти двойна е разликата в цената на яйцето от производителя до крайния потребител. Производствената цена е около 32 ст., а в магазините вече стигна 60 ст. за яйце“, коментира пред Mediapool Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство.

От думите му става ясно, че и производствената цена на яйцата се увеличила със 100% – от 15 ст. за брой до 30 ст.

Трябва да се има предвид, че цената на яйцата тръгна от много ниска база от 12-13 ст. до 15 ст. Себестойността на производителя бе 4-5 ст. отгоре. Браншът не бе подпомогнат по време на Covid пандемията, а заради войната на Русия в Украйна фуражите за изхранване на животните поскъпнаха двойно – от 600 на 1250 лв. на тон“, каза той.

Фермите се отопляват основно на пелети, чиято цена през 2022 г. също подскочи. В същото време в Европа има редица огнища на „птичи грип“ и затова около 30% от яйцата се изнасят за Гърция, Англия, Румъния и Унгария, което създава проблем с предлагането.

Търговските вериги: Продаваме възможно най-евтино

От Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги на пазара, коментираха пред Mediapool отправените упреци от производителите.

Търговските вериги са в конкурентна среда и благодарение на големите количества, които могат да закупят от производители и преработватели, осигуряват ниски цени за своите клиенти и гарантирано качество, казаха от сдружението. Това можело да се види от всеки потребител, който пазарува в супермаркет и направи сравнение с цените на същите продукти в квартално магазинче.

От сдружението обясниха, че не може машинално да се сравняват цените на храните в различните страни от ЕС, защото размерите на пазарите са различни, прилаганият ДДС в различните страни е различен, нивото на местните суровини също е различно. Това важи и за разходите за съхранение и цените на енергоносителите.

КЗК: Таван на надценката не е решение

Въвеждането на таван на надценката за основните храни, което на пръв поглед изглежда логично, не е решение на проблема със скъпите храни. В такъв дух е становище на Комисията за защита на конкуренцията от 2019 г. по повод предложение за промяна в закона на „Обединени патриоти“ от 2018 г.

Определянето на максимална надценка на стоките от първа необходимост носи риска всички да сложат надценка, която е равна или много близка до максималната, с което би се получил ефект като този на забранено споразумение, заявява КЗК.

Комисията дава пример, че за първи път максимална надценка на цените на едро и на дребно върху плодовете и зеленчуците е наложена в Гърция след края на Втората световна война и е била премахната през юни 2011 г. Оказало се, че след премахването на регулацията е регистриран спад от 6% при цените на дребно, което е спестило на потребителите 256 млн. евро годишно. Тоест фиксираната надценка може не просто да не намали цените, а дори да ги увеличи.

КЗК смята, че фиксираната надценка може да доведе и до други проблеми като дефицит на стоки или продажба на по-евтини, но и по-некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето на хората.

Друг сценарий е търговците на дребно да прибегнат до увеличение на цените на останалите продукти, за да компенсират загубите.

Риск е също некоректни търговци на дребно да отчетат по-високи покупни цени и така да компенсират наложеното им ограничение на максималната надценка. По този начин регулацията би се отразила единствено на добросъвестните продавачи, които спазват законите.

Според КЗК има далеч по-ефективни начини да се помогне на най-уязвимите групи потребители – чрез осигуряване на индивидуални пакети храна, топъл обяд и т. н.

КЗК: Проблемът не е в търговците

КЗК публикува интересна графика за движението на цените на дребно на основни храни у нас за цяло десетилетие – от 2006 г. до 2017 г. Тя е изготвена по данни от публикацията „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2006 – 2017 година“, издадена от Националния статистически институт.

Таблица: Движение на цените на дребно от 2006 г. до 2017 г., Източник: КЗК, по данни на НСИ

Графиката показва, че хранителните стоки се характеризират с различна степен на увеличение, различна степен на променливост и различни периоди на най-висока стойност. Цената на свинското месо остава почти непроменена през целия период, цената на пилешкото и олиото се е увеличила с около 30% през 2017 г. спрямо 2006 г. Увеличението на повечето продукти за този период се движи между 52.9% (кисело мляко) и 85.3% (сирене).

Най-големият скок се наблюдава в цената на маслото, която се покачва повече от двойно (със 126.9%).

При някои стоки не се наблюдават резки покачвания в цените като свинско месо, хляб, кисело мляко, прясно мляко, кашкавал и сирене, докато при други има резки скокове в цените като олио и брашно (през 2008 г. и 2011 г.), пилешко месо (2011 г.), яйца (2012 г.), масло (2017 г.).

Това многообразие в данните за различните стоки показва, че причините за увеличението са свързани с производството на конкретните продукти, а не с продажбата им на дребно.

Ако увеличението на цените се дължеше на търговците на дребно, които продават всички тези продукти, а не само един или част от тях, то тогава би трябвало да се наблюдава сходство в динамиката на цените на отделните продукти, изтъква КЗК.

Въпросът с ДДС

Разликата между България и много от държавите в ЕС е, че много от тях прилагат намалена ставка на ДДС за храните.

До 2020 г. България прилагаше стандартната ставка от 20% ДДС върху храните, следвайки твърдото убеждение на фискалните власти, че намаляването на ставката на данъка за една или друга стока създава далеч повече проблеми, отколкото решава такива. Първо, в повечето случаи то не води до ефективно намаление на цените. Второ, създава много повече трудности при администрирането и възможности за измами. И трето, подобна мярка води до огромни загуби за бюджета, които се разпределят между всички потребители вместо средствата да са насочени към най-уязвимите.

Последното правителство на ГЕРБ обаче допусна пробив в тази политика, като първо с намалена на 9% ставка се оказаха услугите в ресторантите и баровете, а впоследствие изключенията се разраснаха, а някои от тях останаха за постоянно.

С намалена на 9% ставка в момента се облагат книгите, вестниците, списанията, ресторантьорските и кетъринг услугите, бебешките храни, памперсите, екскурзиите, туристическите автобусни превози, фитнесите и други спортни дейности.

През 2022 г. 0% ставка на данъка бе гласувана също за парното, природния газ и хляба и брашното като антиинфлационна мярка.

Единственото връщане обратно на ставката – от 9% на 20%, се случи по отношение на бирата и виното в ресторантите и баровете.

В парламентарен въпрос депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров попита доколко намалената данъчна ставка е свалила цените на съответните стоки и услуги. Служебният финансов министър Росица Велкова му отговори, че по изчисления на МФ за 2021 г. общият негативен ефект за бюджета от намалената ставка за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, детски храни, екскурзии и туристически автобусни превози, фитнеси и памперси се оценява на 218.5 млн. лв., а данните за средните цени на съответните стоки се обработват от Националния статистически институт.

От тях се вижда, че ставката на ДДС върху хляба и брашното, която бе намалена от 20% на 0% от 1 юли 2022 г., е довела до това, че през юли 2022 г. цената на хляба и зърнените храни действително е намалена на месечна база, но с 4.3%. През август има ново намаление с 0.5%, но през септември е регистрирано месечно повишение от 1.1%, през октомври – с 2%, през ноември – с 1.5%, а през декември няма промяна. За цялата 2022 г. хлябът е поскъпнал средно с 20%.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече