Ядрено-Магнитски резонанс

Вторият списък със санкционирани заради тежка корупция българи по закона „Магнитски“, появил се, както първия, близо 2 месеца преди избори, е далекобойно оръдие. Българите вече наброяват осем от общо 10 граждани на ЕС в списъка на Държавния департамент и тази статистика е знак за евроатлантическите и европейски партньори на България, за инвеститорите, също и сигнал за избирателите. И това няма да е краят.

Пред bTV председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев заяви, че списъкът е доста по-голям. „В международните юридически среди се говори, че този списък е доста по-голям. Тази част, която излезе наяве от Държавния департамент, се твърди, че е малката част от този списък. Най-вероятно тя е провокирана от процеси в България, свързани с ядрената енергетика, с позиции на ЕС и пр.“, коментира специалистът по международно частно право.

Посланието – и последиците

Посланието е недвусмислено – в ситуация, в която геополитическото напрежение е високо заради войната в Украйна, България не е надежден партньор, а евроатлантизмът, в който се кълнат партии като ГЕРБ и ДПС, е пунта-мара. Така окончателно се провалят надеждите за евентуална „евроатлантическа коалиция“, основа за бъдещо управление в 49-ия парламент.

Провал ще претърпят и опитите на ГЕРБ да „избели“ имидж, атакувайки „Продължаваме промяната“ с обвинения в голяма корупция, за което помага и прокуратурата. Във втория списък на санкционирани по „Магнитски“ е включен Владислав Горанов, министър на финансите на ГЕРБ (2014-2020 г.). Един от мотивите е, че от май 2017 г. до юли 2020 г. имал връзки с депутата от ДПС Делян Пеевски, който е в първия списък на американските власти по закона „Магнитски“. Другият е, че е корумпирал, за да бъдат приети законодателни промени, облагодетелствали хазартния бизнес, и ощетили бюджета с над 600 милиона лева за 5 години в полза на олигарси.

Сигналът е към прокуратурата, че не може да замита най-големия корупционен скандал на държавно ниво по време на управлението на Борисов. Хазартният бос Васил Божков, укриващ се в Дубай от българското правосъдие вече четвърта година, обвини оттам Горанов и Борисов, че им е дал подкупи за 67 милиона лева кеш за три години, за да върви бизнесът му. Той още не е разпитан от прокуратурата чрез видеоконферентна връзка.

„Законодателното обслужване на тези подкупи е невъзможно без Борисов, който пък е осигурявал на Гешев политическо прикритие“, заяви в позиция съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов, който призова главният прокурор да подаде оставка. Пред „Дневник“ правосъдният министър Крум Зарков определи санкциите по „Магнитски“ като „оценка за работата на прокуратурата“.

Вкарването на Горанов в списъка вече бе разчетено и като предупреждение към Бойко Борисов, без чието позволение нищо в държавата не се решаваше. Но това е и въпрос към ГЕРБ ще събере ли сили да се раздели с лидера, за да се трансформира от авторитарна в модерна центристка партия и така да е по-приемлива за партньор. В противен случай онзи безименен „партиен лидер“ от първия списък със санкции по „Магнитски“ може да бъде назован в третия.

Самоотбраната на Борисов не е изненада – за да предпази себе си, той е хвърлял свои зад борда и при по-малки афери като „Апартаментгейт“ например. Разграничи се от Горанов, припомни, че още през 2020 г. е подал оставка заради съмненията за хазартния бизнес – и обеща „в първия ден на парламента да приемем закона на Крум Зарков (служебния министър на правосъдието, б.а.)“. Същият законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с който трябваше да бъде предложен и приет механизъм за контрол над главния прокурор, и който ГЕРБ направи всичко възможно, за да осуети приемането му. В добавка партията на Борисов поиска от Конституционния съд да разтълкува и понятието „съдебна независимост“.

Жега за прокуратурата

Ендемичната корупция и дълбоко проникнали руски мрежи, видими за чуждестрани партньори, остават невидими за българската прокуратура и институции. Видими са „резултатите“ – липсата на присъди за корупция по високите етажи и последните места за България в борбата с корупцията. За 2022 г. „Прозрачност без граници“ я постави на предпоследна позиция в ЕС, най-долното се заема от Унгария. Същото е и положението с Индекса на върховенството на закона на Световния проект за правосъдие – отново България и Унгария са на дъното в ЕС.

Според директора на Национлната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов срещу Горанов не се води наказателство производство, тъй като трябвало да се съберат достатъчно доказателства. Споменаване от Божков (през 2020 г., б.а.), не стигало да се образува производство – и обеща проверки, ревизии, данни от ДАНС и МВР. Но държавното обвинение и НАП не констатираха „неправомерна дейност“ при двама от тримата санкционирани в първия списък „Магнитски“- олигархът-депутат от ДПС Делян Пеевски и другият свързан с ДПС Илко Желязков, и прекратиха проверките срещу тях миналото лято. Такъв безславен край са имали и предишни 14 преписки срещу Пеевски. Но сега към американските санкции срещу тях и Божков се присъедини и Великобритания. Наетите от Пеевски американски лобисти и адвокати едва ли ще успеят да решат проблемите му в САЩ, които се увеличават.

Инкасаторите в енергетиката

Освен аферата с хазарта, която припалва под краката на Гешев и Борисов, руското проникване също е фиксирано във втория списък „Магнитски“ – главно в енергетиката, където зависимостите от Русия са особено силни. Заради данни, че е корумпирал съдия, е санкциониран и обвиненият за шпионаж председател на Движение „Русофили“ Николай Малинов, награден с орден „Дружба“ от руския президент Путин. Става въпрос за магистрата Андон Миталов, разрешил му да отиде в Москва и да си получи ордена, въпреки забраната да напуска страната заради обвинението.

Останалите трима са все енергетици – социалистът Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката, работил и в АЕЦ „Козлодуй“, и бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и Иван Генов. За Овчаров е отбелязано, че получавал подкупи и други облаги от руски енергийни компании в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ „Козлодуй“.

Като министър на енергетиката в кабинета на тройната коалиция именно Овчаров подписа анекса към договора с „Газпром“ в края на 2006 г., според който цените на доставяния руски газ поетапно се увеличават до 2012 г. По-късно той обясни действията си с натиск от страна на „Газпром“, че в противен случай ще наложат пазарни цени на газа. През 2012 г. Европейската комисия започна разследване и установи, че „Газпром“ е нарушил правилата на свободната конкуренция, разделяйки пазари, и е налагал по-високи цени на газа в пет държави-членки, сред които и България. В резултат цената на руското синьо гориво за България спадна с цели 40%.

Освен за газа, Овчаров попада в радарите и заради доставки на руско ядрено гориво, договорени от свързани с него лица, завишили сметките с над $50 милиона, също и заради посредниците при препродажба на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ на НЕК – въпреки че от тях няма нужда. Заради русофилството си обаче и проблемите с вътрешнопартийната опозиция БСП едва ли ще смъмри Овчаров. Той е близък до лидера Корнелия Нинова, тъй като ѝ отваря пътя към „Позитано“ 20 през 2003 г.

Офшорните сметки – в декларациите пред КПКОНПИ

Енергетиците са единствените, за които в съобщението за санкциите е упоменато „припечеленото“ от корупция и износа му в офшорни скривалища. Според него Николов и Генов приели 5 млн. лева подкупи срещу гаранции по договори, а Иван Генов поискал 3 млн. лева от бизнесмени, за да помогне за преразглеждане на договорите им с АЕЦ.

За Овчаров се казва, че е получил над 5 млн. евро в офшорни банки след като е бил министър на енергетиката. Назоваването на сумата означава само едно – че Държавният департамент е наясно къде е офшорната юрисдикция, в латиноамериканска държава, в задморска територия на Великобритания или другаде. Информацията обаче е убегнала на българските служби и БНБ.

Наличието на офшорни сметки не е закононарушение, стига преди това средствата с български произход да са декларирани и обложени в България. Бившият служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов имаше идея офшорките да влязат в декларациите пред антикорупционната комисия (КПКОНПИ) на лицата, заемащи висши публични длъжности. През 2010 г. в „Досиетата Пандора“ се появиха данни, че Пеевски е свързан с три офшорни фирми, но нямаше и следа от тях в декларацията му.

През май 2010 г. една снимка от столично заведение за кратко разплиска слухове, после всичко стихна – на Владислав Горанов, по онова време заместник-министър, и Делян Пеевски, известен тогава като собственик на медии и депутат от ДПС. Версията им беше „случайна среща на кафе“. „Магнитски“ обаче показа, че не е било случайност – и ги свърза завинаги.

Източник:  Euractiv Bulgaria