- Advertisement -
След най-тежките разделения, идва времето на нашия общ път, заяви пред БНР писателката Здравка Евтимова.
„Може би пътят напред ще е свързан с лъкатушене, но това е истината – когато има разногласия, в крайна сметка се търси най-доброто. Ако всички ръкопляскаме на една идея и казваме „Браво, браво“, то със сигурност ще паднем в пропаст. Наличието на различните мнения, когато те са изразени с аргументи и факти, всеки разумен човек ще вникне във фактите, защото пред фактите и Боговете, и Вселената мълчат“.
Тя определи българският народ като мъдър народ:
„Той винаги е разбирал свободата – да можеш да кажеш висшестоящия мнението си, когато то е противоположно на мнението на началника, на висшестоящия. Именно това е направило българите способни да извършат и Съединението на България, и Независимостта. Свобода е това – да можеш свободно да изразиш мнението си, въпреки че това мнение може да разгневи до смърт висшестоящия и да има в страната такива закони, които да защитят човека, изричащ мнението си свободно“.
Много често гласовете, които са били смели и са тръгвали срещу мрака, са оставали самотни, без особено силна подкрепа, но те никога не са били забравяни, отбеляза писателката в интервю за предаването „Преди всички“. И добави:
„В преобладаваща част българите са мъдри хора, те не са съгласни България да остава на първите места в мрачните статистики, като например свободата на словото, икономическата свобода. Тези, които остават самотни в мнението си, всъщност са онези светлини, които ни подсказват, че първите ни места в тези мрачни статистики са всъщност знак за болест, тежка болест, но лечима болест“.
Според нея това, че понякога сме разделени и гледаме само собственото си добруване, всъщност възпрепятства лечението на болестта:
„Докато не осъзнаем, че всичките ние българи днес сме лекарството на тази тежка, но лечима болест, лечението ще се протака и няма да стигнем до здравето. Стига да имаме решимостта обаче да разберем човека, който не мисли като нас, да не го обсипем с хули и обиди, а да се отнесем с респект, тогава може би ще очакваме едно по-бързо и защо не цялостно излекуване на нашето общество от тази болест“.
Разделението показва, че българският народ е мислещ народ, каза още Евтимова и обясни:
- Advertisement -
„Крясъците са само мръсната пяна, която се появява в процесите на търсене на точно това измъкване от разделението. Механизмът да отделим мръсната пяна на крясъците е в самите нас, като се опитваме да се вслушваме в аргументите на отсрещната страна. Това е може би единственото лечение, единствената вярна пътека към намиране на изход от пропастта на разделението„.
Според нея българският народ е способен да се пребори с разделението.
Връх е когато народът стане по-образован и се раздели с неграмотността си, категорична е обичаната писателка. По думите й истинският връх е способността на българските граждани да създават продукти и идеи и да ги осъществяват в България. Това са истинските върхове, които никакви политически лозунги не могат да засенчат, смята тя.
„Всеки трябва да постави своята изгода на последен план, а на първи план да постави нещата за България, в която хората ще могат да работят с пълни сили и ще могат да събират плодовете на своя труд и да ги предоставят на младото поколение и да са сигурни, че все по-малко лъжа, все по-малко корупция ще има на всяко нивот в нашия живот. Борбата с корупцията винаги е била като борба със заболяване. За да предотвратим злокачественото разпространяване на корупцията навсякъде, трябва да прибегнем към много драстични мерки и наказания към корумпираните лица. /…/ Мисля си, че днес вече се е родил този политик, който ще постави личната си изгода на възможно най-последен план в живота си. Неговото име ние ще произнасяме и него ние ще приветстваме“.
3 март е безспорен исторически факт, посочи още писателката. Тя припомни, че през последната година датата предизвиква спорове и разногласия. Напоследък тази дата започва да ни разделя:
„В мислите на някои хора се създава мост, свърващ Путин днес с Русия от 1878 г.“.
Във войната от 1878 г. обаче са участвали и украинци, и финландци, и сърби, и румънци за нашето героично опълчение:
„Не сме очаквали да ни падне свободата в ръцете като ябълка, а напротив – нашият път към свободата е започнал още през 1762 г., когато Паисий е написал своята „История Славянобългарска“ и поставя началото на Българското Възраждане. След това започва нашата освободителна борба, което показва, че ние не сме едно заспало племе, хора, отпуснали се в робската люлка. Българите активно сме се включвали и сме се борили за нашата свобода“.
Това, което може и трябва да ни обедини, е мисълта за националното ни възраждане и нашата готовност днес да се борим за нов български ренесанс в бъдеще, да не губим гордостта си от Съединението, подчерта Здравка Евтимова.
