- Advertisement -
Русия вероятно не иска пряк военен конфликт със силите на САЩ и НАТО, но има потенциал това да се случи. Руските лидери досега избягваха да предприемат действия, които биха разширили конфликта в Украйна отвъд границите на страната, но рискът от ескалация остава значителен.
Има реален потенциал военните провали на Русия във войната да навредят на позициите на руския президент Владимир Путин вътре в Русия и по този начин да предизвикат допълнителни действия за ескалация от страна на Русия в опит да спечели подкрепа на обществеността.“
Това се казва в публичната част на годишната оценка на заплахите за САЩ от разузнавателната общност на страната, разпространен в сряда. Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване, го представи на изслушване в Сената.
В текста вниманието към Русия е поставено след това към Китай и преди това към Иран. Изброени са и други глобални заплахи като климатичните промени, технологични пробиви, миграцията, разпространяване на оръжия за масово унищожение, здравни кризи, тероризъм и международна организирана престъпност.
Ето какво се казва за Русия и последиците от агресията ѝ срещу Украйна:
„Предвестник на ескалация от страна на Русия ще е появата на засилени твърдения, че Съединените щати използват Украйна като пълномощник за отслабване Русия и че военните успехи на Украйна са само резултат от намесата на САЩ и НАТО.
Руските официални лиза отдавна вярват, че САЩ се опитват да подкопаят Русия, да отслабят Путин и да установят приятелски настроени към Запада режими в постсъветските държави и други места, което те заключават, че дава на Русия свобода на действие да ескалира или разшири войната, ако реши.“
Стратегическата конкуренция между САЩ и техните съюзници, Китай и Русия за това какъв свят ще се появи прави критично важни следващите няколко години за определяне на това кой и какво ще оформи наратива – вероятно най-непосредствено в контекста на действията на Русия в Украйна, които заплашват да ескалират в по-широк конфликт между Русия и Запада, се казва в доклада.
„Непровокираното пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна подчерта, че ерата на конкуренцията между националните държави и конфликтите не са останали в миналото, а вместо това са се проявили като определяща характеристика на текуща ера. Но Русия само предизвиква САЩ и някои норми на международния ред, Китай е този, който има способността директно да се опитва да промени базирания на правила глобален ред във всяка сфера и в множество региони, като почти равен конкурент
Военните действия на Русия срещу Украйна демонстрират, че тя си остава реваншистка сила, възнамеряваща да използва каквито инструменти са ѝ необходим, за да се опита възстановява това, което смята за своя сфера на влияние, независимо какво съседите ѝ желаят за себе си, и е готова да
опитва да отблъсква Вашингтон както на местно, така и на световно ниво.
Непровокираната агресивна война на Русия срещу Украйна е тектонично събитие, което променя отношенията на Русия със Запада и Китай и в по-широк смисъл по начини, които са в процес на развитие и остават крайно несигурни. Ескалация на конфликта до военна конфронтация между Русия и Запада носи най-големия риск, с който светът се е сблъсквал от десетилетия.
Москва ще продължи да използва набор от инструменти, за да прокара това, което смята за свои интереси и да се опитва да подкопае интересите на Съединените щати и техните съюзници. Вероятно ще става дума за инструменти от военната сфера, сигурността, злонамерено влияние, кибер и разузнавателни инструменти, като икономическият и енергиен лост на Русия за влияние вероятно ще е с намаляваща ефективност.
Очакваме Москва да се замесва в кризи, когато види, че интересите ѝ са изложени на риск, очакваните разходи за действие са ниски, вижда възможност да се възползва от вакуума във властта или, както в случая с използването на сила в Украйна, възприемана като екзистенциална заплаха в съседство, която може да дестабилизира управлението на Путин и да застраши руската национална сигурност.
В постсъветските държави намаля способността на Москва да се намеси в Беларус, Централна Азия и Южен Кавказ така, като го направи през 2020 г. в Беларус и през 2022 г. в Казахстан – и в двата случая за предотвратяване изразите на народното недоволство от правителството, водещи към смяна на режима. Русия разположи в Украйна голяма част от своите сухопътни сили и свързания с тях персонал по сигурността, което вероятно е намалило вероятността от руска военна намеса в други постсъветски държави.
- Advertisement -
Китай и Русия ще запазят стратегическите си връзки, водени от споделените си възприятия за заплаха от Съединените щати, които създават потенциални заплахи в области като сътрудничеството в областта на сигурността, по-специално оръжейните продажби и съвместни учения и дипломация, където всяка страна използва в Съвета за сигурност на ООН правото си на вето.
Русия ще продължи да използва енергията като инструмент на външната политика, за да се опита да принуди към сътрудничество и да отслаби единството на Запада по отношение на Украйна.
Русия използва корупцията в други страни, за да помогне за постигането на своите външнополитически цели и да купи влияние. Въпреки това, широко разпространената корупция в самата Русия представлява дългосрочна вътрешна уязвимост, както и забавяне на икономическите резултати на Русия и способността й да привлича инвестиции.
Русия използва корупцията, за да помогне за развитието на мрежи за покровителство в страни, включително в Беларус и Украйна, за да се опитат да повлияят на вземането на решения и да помогнат за изпълнението на външнополитическите цели на Русия.
Пълният ефект от руската частична мобилизация ще започне да се усеща едва през пролетта и лятото.
Въпреки че руските сили продължават да се концентрират в Донбас, те вероятно няма да могат да го превземат изцяло през 2023 г.
Военните сили на Москва претърпяха загуби по време на конфликта в Украйна, които ще изискват години на възстановяване и оставят ги по-малко способни да представляват конвенционална военна заплаха за европейската сигурност и да действат толкова уверено в Евразия и на световната сцена. Москва ще стане още по-зависима от ядрената, кибер и космосически способности, тъй като трябва да се справя с мащабните щети на сухопътните сили на Русия.
- Тежките загуби на сухопътни сили и широкомащабни разходи за прецизни боеприпаси по време на конфликта влошиха наземните и въздушните конвенционални способности на Москва и увеличи това тя да разчита на ядрени оръжия.
- Войната принуди Москва да намали своите сухопътни сили, разположени в постсъветските държави и своите частни охранителни компании, опериращи в чужбина.
- Но Русия запазва способността да разполага военноморски сили, бомбардировачи с далечен обсег и малки въздушни и сухопътни части с общо предназначение в световен мащаб.
„Актьорите на влияние“ на Русия адаптираха усилията си, за да се прикрият все повече и „изпирайки“ своите съобщения чрез огромна екосистема от руски прокси уебсайтове, лица и организации, които изглеждат независими източници на новини. Москва „посява“ първоначалните истории или раздухва популярен или предизвикващ разногласия дискурс, използвайки мрежа от държавни медии, подставени лица и инфлуенсъри в социалните медии, след което засилва това съдържание, за да проникне допълнително в западната информационна екосистема.
В целия свят страните се борят да поддържат демократични системи и да предотвратят възхода на авторитарни режими, в някои случаи защото авторитарни режими като Русия и Китай помагат на автократите да се изкачат до властта и да останат там. Предизвикателствата често са преплетени с намалени социално-икономически постижения, ендемична корупция, натиск от изменението на климата и разпространението на екстремистки идеологии от терористични и бунтовнически групировки.
През последното десетилетие ерозията на демокрацията по света, напрежението в съюзите на САЩ и предизвикателствата пред приетите международни норми направиха по-трудно за Съединените щати и техните съюзници да се справят с транснационални предизвикателства като изменението на климата и пандемията, като същевременно създава по-големи възможности за агресивни правителства и групи да действат безнаказано.
В Европа популистките партии от целия политически спектър вероятно ще се възползват от инфлацията и високите цени на енергията, за да да увеличат подкрепата си в поне някои национални и местни избори през следващата година и да принудят правителствата – дори тези, в които не са представени – да бъдат по-предпазливи относно либерализирането на миграцията или търговията.
Популистки партии, които се противопоставят на имиграцията и по-задълбочената интеграция в ЕС, използвайки реторика против властта съставляват най-големия дял от тази група и са канализирали разочарованието на избирателите от това как основните лидери се справят с последователни кризи и предполагаемата „ерозия на националната култура и суверенитет“.
- В някои страни от Централна Европа популистките лидери започнаха да подкопават демократичните практики чрез използване на държавната власт за получаване на несправедливо политическо предимство. Тези лидери са въвели политики, които подкопават свободата на пресата, отслабват независимите съдебни системи, облагодетелстват непропорционално собствените си партии, утвърждават корупцията и лошата отчетност на управлението.
- Ако продължаващата енергийна криза в Европа се развие в продължителен икономически спад, трудностите почти сигурно биха предизвикали обществено недоволство – потенциално включително увеличаване на масовостта обществени протести – и биха подкопали подкрепата за основните европейски правителства, като същевременно увеличат тази за популистки и крайни партии.
Усилията на основните партии да си върнат подкрепата чрез приемане популистките политики като цяло са неуспешни и също могат да подкопаят качеството на демокрацията.
