- Advertisement -
На 22 май ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ се разбраха за редовно правителство. Николай Денков („Продължаваме промяната – Демократична България“) и Мария Габриел (ГЕРБ) ще се сменят на премиерското място на всеки девет месеца. Според договорено номинираната от ГЕРБ за премиер Мария Габриел върна на президента Румен Радев неизпълнен мандат. Какви са коментарите на политическите наблюдатели за безпрецедентното договаряне за ротационно управление – „Дневник“ публикува мнения от БНР, „Дойче веле“ и „Фейсбук“ без претенция за изчерпателност, както и карикатури от социалната мрежа. На 22 май ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ се разбраха за редовно правителство. Николай Денков („Продължаваме промяната – Демократична България“) и Мария Габриел (ГЕРБ) ще се сменят на премиерското място на всеки девет месеца. Според договорено номинираната от ГЕРБ за премиер Мария Габриел върна на президента Румен Радев неизпълнен мандат.
Ето няколко коментара на политическите наблюдатели за безпрецедентното договаряне за ротационно управление.
Проф. Евгений Дайнов, политолог, преподавател в НБУ, „Дойче веле“:
Какво знаем с категоричност за сегашната ситуация:
– Не „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ), а ГЕРБ още далеч преди деня на изборите се молят за някакъв вид съвместно управление. Те, „големите“, са молителите, а следователно – слабите. Стигаше се до смешно-жалките хленчове Христо Иванов лично да бил дал „индулгенция“ на Бойко Борисов. Представяте ли си подобно поведение от страна на Христо Иванов спрямо Борисов? Не, нали? Е, кой тогава е по-силен?
– По-силната позиция на ПП-ДБ се разкри с течение на времето – но не защото са по-способни от ГЕРБ да викат или удрят под кръста. Те правеха онова, което правят принципните политици: говореха едно и също по сравнително умерен и непровокативен начин. Да, „като папагали“, скучновато, но – постоянно и неотстъпчиво. И в очите на гражданството именно те, „момчетата“, а не „мъжкарите“ от ГЕРБ започнаха да изглеждат по-силните; тук паралелите с Украйна и Русия са очевидни.
– Междувременно рухна онази властова постройка, която правеше ГЕРБ наистина опасни. Под постоянния натиск на ПП-ДБ, гражданството и чуждестранните партньори се разпадна онази част от олигархията, която беше изградена около Иван Гешев. По необходимост този разпад повлича и останалите конструкции на олигархичната власт. А международната медийна реакция от типа „Каскета срещу Тиквата“ направи онова, от което никой мафиот никога не се е излекувал: направи страшните смешни.
От самото начало на тази сага беше ясно, че рано или късно вероятно ще се стигне до онзи рунд последен, при който ГЕРБ ще трябва да бъдат допуснати да подкрепят правителство на ПП-ДБ, но без да бъдат допуснати до публичните ресурси, от „усвояването“ на които трупаха мас в продължение на десетилетие и половина.
При това положение – и при възстановено функциониране на правоналагащите органи – ситуацията става доста проста. Накисналите се в корупция в последните години ще бъдат преследвани от професионално действащи органи и съдени от безпристрастен съд. Те престават да са проблем на ПП-ДБ. А онези от ГЕРБ, които не са накиснати по подобен начин, получават възможността от присъдружни на ОПГ да се превърнат в почтена политическа партия.
Непровеждането на „ротационната операция“ означава избори, а след тях – значително по-малко депутати за ПП-ДБ и значително повече за „Възраждане“. Както се казва, с 64 депутата срещу 69 – толкоз.
Доц. Борис Попиванов, политолог, БНР:
Операция по взаимно ограничаване на щетите – това провеждат двете формации ГЕРБ и ПП-ДБ. Те са водещи за трети пореден парламент и носят най-голяма отговорност за продължаването на политическата криза и за безизходицата, която е свързана с нея.
Ситуацията и на двете коалиции се утежнява допълнително. За ПП-ДБ тенденцията е от избори на избори да свива избирателите си и за тях е важно да могат по някакъв начин да се реализират отново в управлението. При ГЕРБ последният ход е окончателно излизане от политическата изолация, в която бяха попаднали след протестите от 2020 година, както и форма на самозащита от неочакваните удари, нанесени от скандала с прокуратурата.
От ПП-ДБ се надяват, че с конкретните си действия в управлението ще успеят така да тушират негативния ефект и дори напротив – да съберат допълнителна подкрепа, като покажат, че не е важно с кого си, а е важно къде си. Надяват се, че този исторически компромис, направен през последните дни, ще им бъде простен. Смятат, че те ще контролират дневния ред на управлението, че ГЕРБ са притиснати до стената и няма да имат друг избор, освен да ги подкрепят постоянно – нещо, което мисля, че е съмнително. Напротив, имам убеждението, че ГЕРБ имат своето влияние и присъствие както в държавната администрация, така и в средите на бизнеса, особено в общините, във висшите сфери и сектори на управлението.
При този парламент единствената успешна форма на политическо коалиране за кабинет за избягване на следващи предсрочни избори, е комбинацията ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това допълнително ще донесе на Бойко Борисов европейска легитимност, която беше се поразклатила.
Ако изключим взаимното недоверие, което изпитват двете партии, ако изключим обвиненията един срещу друг – кой е по-корумпиран, ако изключим съмнението за евроатлантически лоялност или в принципност и в честност, или подозренията в задкулисие, те всъщност нямат кой знае какви различия – нито в програмите си, нито в основните си приоритети, нито в бизнеса, икономиката и това можахме да се да се убедим по реакциите им по отношение на внесения от служебния кабинет проект за бюджет за 2023 година. В този смисъл не виждам причина да не направят правителство.
Политическите лица от ГЕРБ имат богат опит – те прегръщат партньорите си като боа, а всички парламентарни сили, които през последните 14 години са влизали в сътрудничество с тях, беше изключение, винаги са понасяли много тежки, в някои случаи непредотвратими щети.
С 9-месечния срок на „политическа бременност“ ПП-ДБ си слагат главата в торбата, а за ГЕРБ е шанс да излязат сухи от водата, без да поемат отговорност за (не)свършеното.
Въпреки примерите в световната практика за ротации в управлението, при нас особеностите са свързани с многото кризи и разочарования. Освен това, при готвения кабинет не участват партийни лидери, което е удобство за непоемане или за прехвърляне на политическа отговорност. Евентуално заздравяване на правителството може да се очаква от взаимната изгода от консумация на властта, както и от напрежението, идващо в международен контекст.
Веселин Стойнев, журналист, „Дойче веле“:
Споразумението между първите две политически сили за съставяне на управление с ротационни правителства за срок от по 9 месеца, начело първо с акад. Николай Денков от ПП-ДБ, после с Мария Габриел от ГЕРБ, е възможно най-доброто решение за властта, което можеше да произведе 49-ият парламент. Първо, защото алтернативите бяха безпринципно правителство с третия мандат, зад което застава старото статукво, или нови избори, до които ще продължава да управлява президентът, а резултатът от тях би възпроизвел или същия пат, или би изкачил „Възраждане“ още по-нагоре, с претенции за власт.
Второ, и по-важно, тъкмо тази де факто голяма коалиция между първите две сили може да постигне много повече, отколкото каквато и да е друга управленска конфигурация в този парламент. Страната не само ще се стабилизира управленски с редовно правителство и стабилно парламентарно мнозинство, ще се приеме бюджет за 2023, ще се отпушат парите от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, ще може да влезем в Шенген и в еврозоната, ще се върнем на сигурна евроатлантическа орбита, отклонена към Русия от Румен Радев, руската агентура и „Възраждане“.
Но и много повече – това правителство е обявено като кабинет на конституционната реформа, който ще събира още по-широко мнозинство за радикална промяна на прокуратурата. Това нима може изобщо някога да стане без гласовете на ГЕРБ, а и на ДПС?
Ще се върне машинното гласуване – това нима можеше да стане, ако имаше кабинет на хартиената коалиция с първия или с третия мандат? Ще се назначат нови попълнения във висши държавни органи, много от които с изтекли мандати и с дълбоко компрометирани представители. Това нима може да стане без договорка между политическите сили, а сега с много по-голям шанс за подбор на читави хора, защото залог за това е цялото управление. Ще се прочистят спецслужбите от чуждо влияние – това нима можеше да стане при Радев или самостоятелната власт на ГЕРБ?
Дори само половината от всичко това да се случи, ще е много повече от кръгло нищо, каквито бяха перспективите по тези задачи при другите възможни управленски конфигурации или при нови избори.
Евгений Кънев, финансист и политически наблюдател, „Фейсбук“:
Медиите и форумите жужат с „екстравагантната“ ротация на премиера в съвместен кабинет на ПП и ГЕРБ.
С презумпцията – че това все още не е факт, нека първо кажа, че това е по-скоро обичайна, отколкото екстравагантна практика в демокрациите. Вярно, не винаги успешна.
Тя е въведена през 1984 г в Израел (Шимон Перес – Ицхак Рабин) и е типична за коалиции между първите две партии, които поотделно не могат да съберат мнозинство.
- Advertisement -
След това е пробвана многократно – в Турция през 90-те (Ербакан – Чилер); във Великобритания (Блеър – Браун), макар и в една партия; в С.Македония (Заев – албански лидер, неуспешно). Но сега в момента тече този експеримент в Румъния, където след 1.5 години през следващите месеци премиерът Чука трябва да отстъпи властта на шефа на социалдемократите.
Така или иначе, пред ПП-ДБ има следния избор:
(1) правителство във втори мандат с някаква форма на подкрепа от ГЕРБ.
(2) нови избори с подобна или по-лоша тежест в следващия парламент и същия избор.
Дотогава Румен Радев, „Възраждане“ и Русия ще продължат да се вихрят.
За предпочитане за България е първият вариант, който ще отпуши политическия процес и ще размърда балансите.
Няма да имаме радикален резултат към правова държава, защото няма как да стане това с 64 депутати. Но ще е първият път в нашата история, когато 64 депутати излъчват премиер в пакет с финанси и МВР (вероятно).
Проф. Димитър Вацов, преподавател в НБУ, БНР:
Компромисът, който се прави в момента, е най-доброто, което може да се направи, защото избираме най-малкото зло. По-голямо зло би било да оставим парламентарната демокрация да се разпада, от което печелят руската агентура в България, проруските радикали и президентът Румен Радев.
Много е лабилна политическата ситуация и обществото е твърде разколебано, но надеждата на здравия разум е, че някакъв компромис все пак трябва да се направи, за да има редовно управление на страната.
Недоволството сред сред симпатизантите и членовете на ГЕРБ и на ПП-ДБ от договореното правителство може да бъде туширано, ако то просъществува известен период от време, така че да санира базисните неща, които са нужни на България – бюджет, закони за ПВУ, приемането в Шенген и еврозоната.
Ако има провал по някое от договарянията между ПП и ГЕРБ, тогава може да има пропукване между ПП и ДБ. Всеки, който бламира този минимален шанс да се състави правителство, би бил по-тежко потърпевш. Нямаме данни от експресно проучване, но със сигурност повечето поддръжници и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ биха предпочели все пак да има правителство, което да предотврати извънредната власт на Радев, която продължава да е проруска. България остана единствената страна в ЕС, която не подкрепя осигуряването на муниции за Украйна. Такива неща автоматично ще бъдат поставени на мястото от един редовен кабинет.
Кузман Илиев, икономист, БНР:
Коалицията на ГЕРБ с ПП-ДБ вече изглежда неизбежна, тъй като това е начинът тези две големи политически обединения да останат силни. … След случилото се в прокуратурата нещата удобно се измениха.
Основните тези на ПП бяха, че те ще се преборят с ГЕРБ и негативните черти в управлението. Гласувате за Кирил Петков и получавате Бойко Борисов. Борисов казваше, че тези хора от ПП ще фалират държавата. Отиваш и гласуваш за Борисов – получаваш Петков. Как изглежда това от гледна точка на демокрацията. Как се чувстват избирателите и на едните, и на другите?
ГЕРБ и ПП-ДБ де факто бяха в коалиция по много теми, а сега стават и де юре: Това ще е брак по сметка, в който винаги има много изневери и залитания.
Проф. Ивайло Дичев, преподавател в СУ, „Дойче веле“:
Противно на медийното вайкане – за мен това, което се случи, е безспорен успех на ПП/ДБ. Ако се случи, разбира се – защото твърдите ядра още не са казали последната си дума, а и г-н Борисов често е под влияние на ретроградния Меркурий.
Кой успя да изработи спасителен компромис:
Първо, ПП за втори път успяват да построят крайно трудна управленска конструкция. За разлика от ГЕРБ, които за втори път предават празна папка, без да броим провала на ИТН преди тях. Ами добре, сривът на прокуратурата ни показа, че държава няма, путинистите у нас започнаха улични акции, парите от Европа отчаяно са ни нужни, защото лихвените проценти вървят нагоре, Радев взе да мисли за рестартиране на „Белене“…
И кой успя да изработи спасителен компромис? Младите, аджамиите, гастрольорите, шарлатаните. Е, как пък не чух една критика към старите кучета от ГЕРБ, БСП и ДПС, че не ги бива за политици!
Сред безвкусните метафори за приставането, прелъстяването и брачното ложе (където, разбира се, единият е отгоре, а другият отдолу), тече лайтмотивът за това, че Борисов надиграл „Промяната“ и ги хванал в капана. И как точно? Като върнал посрамен първия мандат и приел честно обявеното вече правителство на акад. Денков с едно допълнение – първите девет месеца вицепремиер и министър на външните работи ще е г-жа Габриел. След което то джентълменски ще се саморазпусне и ще се избере наново пак същото, този път с премиер Габриел. Аз дори не мога да си представя как редовите гербери няма да се разбунтуват пред такова поражение.
Бойко Станкушев, Антикорупционен фонд, БНР:
Фактът, че се стигна до този компромис между първата и втората политическа сила, означава, че се е стигнало до някакъв консенсус с едничката цел да се предотврати разпадът на държавата. Болезнено е мъчително е, но какво друго биха могли да направят?
Едно безвремие и липса на държавност биха дали още гориво на всички тези мръсни процеси и зависимости, които вече се виждат с просто око.
Методи Андреев, политически наблюдател, БНР:
Иновациите са хубаво нещо, стига да се използват по правилния начин. За правителство с ротационен премиер съм песимистично настроен оптимист. Нямаме кой знае колко голям избор. Но с Бойко Борисов начело на ГЕРБ е опасно да правиш каквото и да било. Най-голямата грешка, която могат да допуснат ПП и ДБ е да се откажат от това, заради което беше създадена коалицията.
ГЕРБ трябва да помислят за вътрешна лустрация против корупцията вътре в партията и да помислят за промяна по върховете на самата партия. Новото мнозинство трябва да заяви, че няма свещени крави и недосегаеми, за да е ясно на българския гражданин, че не се прави уйдурма за спасяването на Бойко Методиев Борисов, а се прави жертва и от двете страни, за да може България да направи крачка в правилната посока.
Ако това правителство заработи, в спешен порядък трябва да бъде гласуван законът за КПКОНПИ и да започне тотална проверка за интегритет на министрите, на зам.-министрите, на всички общински кметове, независимо от партийната им принадлежност, с два и с повече мандата. Огромната корупция и далаверите са в местната власт. Само тогава тази формула ще бъде работеща. Целта е правителството да покаже ново отношение към проблемите на държавата.
Карикатура на Чавдар Николов, Фейсбук
