Хенри Кисинджър на 100: Визионер или войнолюбец?

0

- Advertisement -

За критиците му той е военен престъпник, за почитателите – гений на дипломацията и политиката. Хенри Кисинджър днес навършва 100 години и все така продължава да поляризира мненията.

След посещение на Версайския дворец през 1970-те години журналисти попитали Хенри Кисинджър какво е усещането във величествената Огледална зала. А той отговорил, че е „прекрасно“, защото е „заобиколен от гении“.

За неговите поддръжници Хенри Кисинджър наистина е дипломатически гений, който владее изкуството да разпознава политически постижимото като никой друг. За неговите критици той е военнопрестъпник. Повечето хора поставят Кисинджър и неговото политическо наследство някъде по средата между тези крайни определения.

И на 100 години Кисинджър продължава да е влиятелен мислител

По времето, когато Кисинджър е първо външнополитически съветник, а по-късно държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, той допринася за прекратяването на войната във Виетнам, за разведряването в отношенията със Съветския съюз и откриването на такива с Китай. Кисинджър обаче работи и за свалянето на демократично избрани лидери по света и прекрояването на границите на няколко държави. След като напуска поста, той продължава да предлага „геополитически консултации“ на десетки международни лидери чрез консултантската си компания Kissinger Associates.

Роден е в еврейско семейство в баварския град Фюрт и получава името Хайнц Алфред Кисинджър. Цели 100 години по-късно той продължава да е смятан за тежка категория в международната външна политика, а с мнението и позициите си участва все така активно в геополитическите дебати.

Наскоро той подписа писмо, в което предупреждава за опасностите, които изкуственият интелект представлява за света. Поставяйки изкуствения интелект наравно с опасността от ядрените оръжия, той предупреждава по-младите си колеги, че това е „напълно нов проблем“. Идващо от устата на човек, видял толкова много, това е доста сериозно предупреждение.

„Целта оправдава средствата“

По повод на руската агресия срещу Украйна Кисинджър предизвика фурор миналия ноември, призовавайки за мир чрез преговори. Той направи това в момент, когато западните съюзници на Украйна тъкмо бяха започнали да увеличават значително военната си помощ за Киев. И докато Кисинджър твърдеше, че преговори са необходими, за да се избегне нова опустошителна световна война, Киев го обвини, че се опитва да „умиротвори агресора“, като му предложи части от Украйна.

Според Кен Либертал, който многократно е работил с Кисинджър през последните десетилетия, столетникът има „ясна представа за това какво трябва да се направи“ и „как да стигнем оттук дотам“. Подходът на Кисинджър изисква „несантиментална оценка на възможностите“. Той е убеден привърженик на реалната политика, а за конфликтите казва, че „целта оправдава средствата“.

Критиките на Украйна оставят Кисинджър равнодушен. Когато говорим за отношения с Русия, трябва да отбележим, че Кисинджър, който през 1970-те години ръководи американската политика на разведряване, сам е бил на ръба на войната с Русия. По-късно той описва усилията за разведряване като „стратегия за водене на конфликта със Съветския съюз“, която печели на двете страни време за дипломация и за избягване на горещ конфликт.

- Advertisement -

Междувременно Кисинджър промени мнението си и вече подкрепя бъдещото членство на Украйна в НАТО, защото е стигнал до заключението, че идеята за неутрална Украйна при тези условия „вече не е смислена“.

Заради това, че не разглежда принципите на международното право и човешките права като безпрекословни, а ги смята просто за фактор в процеса на вземането на политическите решения, защитниците на човешките права по света настръхват при споменаване на името му. Американският сенатор Бърни Сандърс веднъж заяви, че се гордее с това, че Хенри Кисинджър не му е приятел. Той дори го нарича „най-деструктивния държавен секретар в съвременната история“ заради политиката му в Азия през 1970-те години.

Лидерството като „балансиране по въже“

Кисинджър описва своя често противоречив подход към стратегическото лидерство като „ходене по въже“, което е „окачено между относителната сигурност на миналото и неизвестностите на бъдещето“.

Кисинджър е писал много за процеса на вземане на решения. Първоначално той скрива от американската общественост бомбардировките над Камбоджа. САЩ целят да победят Виетконг там, но в крайна сметка позволяват възхода на Червените кхмери, които според различни оценки са убили повече от 2 милиона души. Целта на този план е да бъде прекратен огънят и в крайна сметка да се сложи край на войната. За него Кисинджър и северновиетнамският му колега Ле Дък Тхо получиха Нобелова награда за мир, която само бившият американски държавен секретар прие. След провала на мирните преговори и падането на Сайгон той искаше да върне наградата. Решенията, които е взел, струваха живота на десетки хиляди хора във Виетнам, Камбоджа и съседен Лаос.

Документи от Националния архив от 1970-те години, публикувани 40 години по-късно, доказват, че Кисинджър е притискал Никсън да бъде свален демократично избраният чилийски президент Салвадор Алиенде през 1973 година. Той е смятал, че ефектът от модела, по който се управлява Чили, може да е неизгоден за САЩ и техните интереси в региона. По този начин Кисинджър на практика дава възможност за възхода на чилийския диктатор Аугусто Пиночет, чието правителство убива и измъчва хиляди хора.

Наследството на Кисинджър

„Той винаги е мислел за някакъв вид баланс на силите“, казва Либертал по адрес на Кисинджър. Според него Кисинджър се е ръководел от убеждението, че „господството на една страна провокира предприемането на съответни действия от други страни“. Опасността от нестабилност, която подобна верижна реакция би могла да предизвика, кара Кисинджър да стане посредник на Никсън за историческото признаване на Китай през 1972 г. – едно политическо действие, което и до днес продължава да принужда САЩ официално да признава, че „Тайван е част от Китай“.

Напрежението в Тайванския проток днес и страхът от война показват колко влиятелна е линията на Кисинджър в американската външна политика от седемдесетте години на миналия век до днес. Разбира се, самият Кисинджър може да твърди, че е предвидил развитието на Китай и превръщането му в глобална сила и системен съперник още преди десетилетия.

Днес, когато Кисинджър отбелязва своя 100-годишен юбилей, политици и учени от цял свят продължават да дебатират значението на политиките на една американска легенда, чийто акцент все още издава неговите германски корени.

Автор: Михаела Кюфнер

Източник: Дойче веле
 

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече