Не се стигна до преврат:  Мандатът беше връчен

Има исторически периоди, в които единственото, което виждаме са някакви силуети, щуращи се със зли помисли из мъглата. Само се догаждаме, какво евентуално се случва и какво означава това за нас. Има обаче и периоди, в които внезапно всички става ясно. Вижда се като на длан, защото мъглата се вдига и всички силуети, пъплещи из нея, се виждат като на цветен филм. Веднага се вижда и това, какво означава това пъплене за нас, гражданството, даващо власт и издържащо с данъците си тези пъплещи субекти.

Този път, голямото проясняване започна с „атентата“ срещу Гешев и свърши с насилването на конституцията от страна на лицето Румен Радев.

Фойерверките покрай пехливанската борба по върховете на прокуратурата, завършили (засега) с бруталното убийство на споменатия от Иван Гешев „Къро“ разпръснаха мъглата покрай срастването на олигархията, престъпния свят и прокуратурата в едно цяло. Онова, което подозирахме, гледайки години преди това щуращите се из мъглата зловещи силуети, се оказа истина – че и по-тревожна истина, отколкото сме си представяли.

Този скандал тупна в двора на ГЕРБ, отдавна парадиращ със своята близост с репресивните органи на държавата, както и с видни олигархо-бандити. Преговорната позиция на ГЕРБ в осъждането на правителство с мандат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) бе сериозно отслабена. Жизнено необходимо бе да се измисли някакъв друг скандал, който да бъде стоварен върху ПП-ДБ и да отвлече вниманието от притеснената позиция на ГЕРБ.

И този скандал дойде – в ажиотажа покрай записа, огласен от Радостин Василев. Ден-два след началото му стана ясно, обаче, че това не е просто пиар ход, а е пълноценно активно мероприятие, организирано по всички правила на КГБ-ДС отпреди 1989 година. На пълни обороти бяха активирани политици, коментатори и медии. Ден след ден те качествено подгряваха ситуацията: „Скандални записи национално предателство алчни за власт бизнес интереси преврат“.

През целия ден на 29 май, в очакване на връчването на втория мандат в 17.00, основните медии само и единствено това повтаряха. Към момента на връчване на мандата медийният образ на ПП-ДБ беше на някакви алчни далавераджии и национални предатели, дошли оня ден незнайно откъде, контролирани от тъмни външни сили и решили да превземат цялата власт.

Интензитетът на атаката навеждаше на мисълта, още в предните дни, че не става дума за пиар акция на ГЕРБ с цел да оцапат с кал опонента. Мащабно, добре проведено, ешелонирано в дълбочина мероприятие по модела на КГБ, с включването на мащабни ресурси – това е нещо доста по-сериозно.

Преди да видим, кой и защо стои в дъното на мероприятието – и какво означава то за нашия живот – нека се спрем за малко върху „скандалните записи“.

Кое, неуважаеми журналисти и коментатори, е скандалното? Че няма глас на бивш премиер, който да обяснява кому ще „майката с 200“, кой трябва да бъде смазан и кой е „ПКП“? Това ли е скандалното – че някакви очевидно прилични хора, загрижени за бъдещето на поверената им страна се опитват да измислят, в малките часове на деня, как нещата все пак да станат?

Първо, къде чухте – в този запис – доказателства, че става дума за бизнес интереси на видните фигури на ПП? Нямаше такова нещо. Защо го внушавахте?

Второ, къде в записа чухте за уволнението на хиляди учители и директори? А след като няма такова нещо – защо го въртяхте на всеки час? А стоте хиляди нарочени за уволнение служители на „службите“ – това къде го чухте? На го чухте? Ама го споделяхте изобилно…

Трето, къде чухте национално предателство и потъпкване на суверенитета? В репликата за „посолствата“? Вие ли не знаете, че България е в съюзите, наричани за краткост ЕС и НАТО – и че винаги, разбира се, страните-членки на тези съюзи се уведомяват взаимно, кого смятат да назначат за шефове на тайните служби, за да не се промъкне някой агент на враждебна чужда сила?

Четвърто, къде видяхте уронване на имиджа на България? В това, че партиен лидер и бивш премиер, Кирил Петков, може да си говори по телефона с председателката на Еврокомисията за бъдещето на България?

Пето, къде видяхте такова споделяне на държавна тайна от „Продължаваме промянат“, та с такъв възторг да подкрепите предателската теза на двама о.з. генерали, Радев и Янев, че ако има заседание на Съвета по национална сигурност, „Продължаваме промяната“ да не бъдат допускани? Точно те ли са заподозрени, че веднага ще снесат информация на руските служби – или някои други деятели са по-вероятни кандидати за руски агенти?

Шесто, къде видяхте атака срещу Румен Радев, след като записаните изрично казват, че няма да му искат импийчмънт?

Шестте лъжи, които разтърсиха страната, бяха споделяни отвсякъде, постоянно и структурирано. Очевидната цел – след като средният гласоподавател няма да си причини слушането на записа в целия му обем – бе да подготви публиката, че правителство на тия национални предатели не бива да има.

След цялата тази артилерийска подготовка дойде изнасилването на конституцията. При връчването на мандата Румен Георгиев Радев се позова точно на горните аргументи (за краткост – лъжи) за да съобщи, че не иска да дава мандата на хора, които не спазват суверенитета и т.н. Подреди речта си така, щото в първата й половина изглеждаше, че обявява преврат. После отстъпи назад и връчи мандата, препоръчвайки неговото връщане.

По конституция президентът връчва мандат. Народното събрание, България бидейки парламентарна република, е онзи орган, който решава, дали да подкрепи мандата, какви са моралните качества на неговите носители и т.н. Тук президентската институция няма ход. Но Румен Радев очевидно има.

Този „фортисимо“ акорд разкри, откъде идва цялата работа – от Румен Радев, назначил точно онези главатари на службите, които трябва да бъдат сменени. А трябва да бъдат сменени, защото – по свидетелствата на ред народни представители – в седмиците преди руското нахлуване в Украйна са уверявали властите в България, че Русия няма да нахлуе. С това си действие тези служби рязко отслабиха възможността на българските власти да реагират на ситуацията след 22 февруари 2022 година и така директно подпомогнаха атаката на Владимир Путин срещу демокрацията в Европа.

Каква е целта, т.е. какви са последствията за нас? Очевидно е: рязко отслабване на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и на проевропейските сили в България; рязко засилване на проруските и изменнически сили и агентури; сериозно разколебаване, поради масовото участие на медии и коментатори в активното мероприятие, на масата граждани в техния избор България да бъде част от Европа. Прозиращото през всичко това вероятно наше бъдеще е нещо като Сърбия, нещо като Грузия, нещо като нищо на света.

Чух връчването на мандата докато карах към София. В началото на речта, когато Радев като че анонсира преврат, реших да карам директно към жълтите павета и да забия Субаруто си в централния вход на сградата с надпис „Президент“. Не се стигна до преврат – мандатът беше връчен. Реших да си се прибирам. Докато висях в задръстването, разбрах, че пред въпросната сграда вече има присъствие. В подкрепа на Радев и неговата аргументация против втория мандат се били събрали Йоло Денев, анти-натовският агитатор о.з. ген. Шивиков и подобни екземпляри. Повтаряха точно и прецизно аргументацията на активното мероприятие така, както вече ги бяхме чули от Радев и Янев.

Румен Радев за всеки случай бе извикал клакьори. Жалка, провинциална работа. Но, от друга страна, именно тази жалка провинциалност отваря възможността България да не бъде отвлечена към Москва.

За ролята на някои медии в това най-мащабно милиционерско мероприятие от десетилетие насам ще пиша тия дни. Отдавна е време, много отдавна.

Евгений Дайнов, „Дневник„