Постистината за Румен Радев

0

- Advertisement -

За много хора в България президентът Румен Радев е дълбоко политическо разочарование. Изборът му се оказа христоматиен пример за постистина.

Голяма част от демократичната общност в България гласува през 2021 година за втори мандат на Румен Радев, по-късно голяма част от гласувалите съжалиха за това. Едни се оправдаха, че са го предпочели единствено като съмишленик в борбата срещу Бойко Борисов, а други признаха, че просто са се излъгали в него. Но и за едните, и за другите президентът днес е дълбоко политическо разочарование със своите зле прикрити тежнения на Изток, които го отдалечават от демократичния път на страната и го сближават с евроскептичните партии от типа на „Възраждане“.

Кой е разочарован от Радев?

Всъщност разочаровани от Румен Радев днес са всички български граждани, които искат България да е западна държава и президентът ѝ да я представлява именно като такава. Заедно с Брекзит във Великобритания или избора на Доналд Тръмп в САЩ изборът на Радев в България се оказа христоматиен пример за постистина. Терминът означава пропагандно дирижирана ситуация, при която обективните факти (истината) отстъпват пред колективните емоции и личните мнения, така че сам да направиш избор в противоречие със собствения си интерес и убеждения. А когато го осъзнаеш, да е твърде късно. Диригентският пулт по правило е в Москва…

Колективната емоция, от която Радев се възползва, бе омерзението от наложилия се модел на управление, персонифициран от Бойко Борисов (и главния прокурор в поддържаща роля), подтикнало през 2020 година хората да излязат на площада. Президентът слезе наготово сред тях и с вдигнат юмрук се самообяви за техен лидер. Колективната емоция разфокусира факта, че той съвсем не води държавата накъдето протестиращите биха искали и за което именно протестират. Дори изявлението му, че Крим е руски, заглъхна в пакетирането му като борец срещу Бойко Борисов.

- Advertisement -

След руската инвазия в Украйна Радев се възползва и от друга колективна емоция, която целенасочено разпалваше: страхът от Путин, че ще ни накаже със студ, глад, а даже и с ядрен удар. И че ще можем да се спасим, само ако стоим равно отдалечени от Русия и НАТО, нищо че за Русия сме „неприятелска държава“, а за НАТО – съюзници. Страхът трябваше да скрие факта, че прокламираният от президента неутралитет в случая пряко обслужва стратегията на заплахата, възприета от Путин спрямо Запада (за да може „на спокойствие“ да превземе Украйна). И съответно да пакетира Радев като спасител на нацията. Постепенно първият пакетаж – на бореца срещу Борисов, беше изоставен напълно в полза на втория.

Има ли шанс за обратен завой?

Онези, които се заеха да разсеят постистината около президента и с днешна дата да поправят заблудения вот на демократичната общност, са ПП (в коалиция с ДБ). Това донякъде беше неочаквано, тъй като те се приемат за една от партийните рожби на Радев. Но е вероятно тъкмо усещането за греховен произход да мотивира бунта срещу политическия им „отец“. А и амбивалентното отношение към Путин е общ недъг на европейската политика – но само до войната в Украйна. След нея за снишаването пред Кремъл вече няма какво друго да се подозира, освен зависимост. Българският президентът три години (с малък антракт) концентрира цялата власт в страната и обръща бавно, но последователно курса ѝ на Изток – към добре познатото ни от близкото минало царство на несвободата и нищетата. Шансът за обратен завой е този: Радев да бъде свален от капитанския мостик на държавата и там най-после да стъпи редовно правителство с евроатлантическа ориентация. ПП и ДБ след пет избора и с триста зора успяха да го съставят с подкрепа от ГЕРБ. Въпросът „Защо точно с тях?“ лесно намира логичен отговор, ако се трансформира в този „С кого друг в това НС?“.

Перспективата за такова правителство, която накара президента да си изпусне нервите и да зареже протоколния тон, измести основния конфликт в политическата ни драматургия от 2020 година насам – между партиите на промяната и ГЕРБ, с нов – между партиите на промяната и ГЕРБ от една страна и Румен Радев от отсрещната. Но това съвсем не значи, че старият конфликт е преодолян. ГЕРБ във всеки момент може да свали правителството, ако сам не се окаже способен на промяна. И първият тест, който трябва да реши, както обикновено, е тестът „Пеевски“. Така беше след протестите 2013-2014, когато не успя. Така е и сега, когато Пеевски, след дълго отсъствие, пак се появи на екрана…

Георги Лозанов, Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече