„Боят се обръща на смърт и на щик”:  Тотална война в България

0

- Advertisement -

Виждаме битка между Борисов, Пеевски и Гешев, саботажите на Радев срещу кабинета, боя между моралисти и реалполитици в реформаторския лагер. В България кипи тотална война. А имаме нужда от малко здрав разум.

„Боят се обръща на смърт и на щик“.  От погнуса на всички срещу всички клетата ни територия премина към открита институционална война на всички фронтове. Изкушавам се да продължа паралела с „Опълченците на Шипка“, където дейците на дълбоката държава, отбраняващи руските позиции у нас, изкомандваха „Грабвайте телата!“. Но май не е толкова просто – бият се наистина всички срещу всички.

ВСС показа истинското си безсилие

Да почнем с Гешев, изоставен от политическите си приятели, който започна да бълва отрова във всички посоки – от София до Брюксел. Дали е толкова глупав, та не разбира, че с поисканите изведнъж пет депутатски имунитета се уличава сам за това, че е прикривал предполагаеми престъпления? Или пък е бил задействан от неясни за публиката сили като институционално камикадзе? Във всеки случай резултатът от експлозията на тази човешка бомба е тотален срив на доверието във внезапно задействания (пак от неясни сили) Висш съдебен съвет, който ни направи свидетели на истинска забава.

В безсилието си да ни отърве със сериозни мотиви от г-н Гешев, той стигна до дискусии за психологическото му състояние, анкети сред зрителите на БНТ за това дали хората мислят за политиците същото като главния прокурор и дори до лингвистична експертиза дали метафората „боклук“ имала само негативна конотация. Кой би гледал сериозно на тази институция оттук нататък, не знам. Експертите са единодушни, че този ВСС не бива да излъчва новия главен прокурор, но преучредяването на тази важна институция едва ли ще стане по мирен път.

Тоталната война на Радев срещу новото правителство

Тотална война поведе президентът Радев, когото май също трябва да обсъждаме от гледна точка на психологическите състояния. След проблематичното си поведение при връчването на втория мандат, той тръгна в реална атака: мигновено оттегли заместник-министрите, после и областните управители, които беше назначил. Ще кажете – ами така се улеснява новото правителство, което и без това ще ги сменя. Точно обратното. Държавният глава прави всичко възможно да саботира предаването на властта в ръцете на редовното правителство – т.е. държавният глава руши държавата. Вероятно си мисли, че постигна някакви дивиденти за очаквания си политически проект след Новата левица или ИТН.

Очаквам да почне да бави подписването на различни укази като уволняването на Гешев или назначаването на служби, посланици и за каквото още отговаря. При твърде голямо изостряне на този конфликт не е изключено новото парламентарно мнозинство да му поореже пълномощията, като най-крайният вариант би бил преосмислянето на служебните правителства или дори импийчмънт. На война като на война!

Атаките на „Възраждане“

Не съм сигурен, че „Възраждане“ е под контрола на президента, нито че са продукт на ГЕРБ, макар да си взаимодействат тактически в една или друга ситуация. Новото при тях е, че излязоха на улицата. Дълго се чудехме дали да ги наричаме фашисти; като че ли започна да се налага терминът нео-нацисти. Нацисти – защото се отдадоха на пряко насилие – както в парламента, където искат да забраняват на депутати да говорят, така и с нападения над бирарии (биреният пуч на Костадинов?) и киносалони. (Да кажа само, че във филма „Близо“ не се говори за секс между деца, а за фаталните последици от хомофобските подозрения срещу двама приятели). Нео – защото за щастие не става дума за масови движения като през 1930-те години, а за хулигански акции, които главно захранват жуженето на социалните мрежи.

Дали управляващите ще имат силата в този труден момент да наложат по-строги мерки върху подобни прояви? Боя се да не решат, че тия скандали на „Възраждане“ отблъскват умерените българи и подкопават популярността им. Ще е грешка, защото този дигитален нео-нацизъм започва неусетно да подменя споменатата българска умереност.

- Advertisement -

Петата колона остава активна

По руската тема се писа достатъчно. Във всеки случай тази година войната влиза в много решителна фаза и петата колона в България е под пълна бойна готовност. Няма да има ден без фалшиви новини, без заклинания за националния суверенитет, подарен ни от дядо Иван, без оплаквания от тегобите, които ни носят украинските бежанци или жито. Може ли да се вкара малко здрав разум в публичното говорене? В този момент очевидно не, твърде много фронтове станаха. Кой да се занимава със СЕМ, с БНТ, с проверка на фактите и изобщо с информационна политика. Май ще оставим работата в ръцете на смелите украински бойци, които на дело да опровергаят българските рашисти.

Вътре в ротационната коалиция също се появяват пукнатини, за момента най-вече словесни. Говорители като Добрев, Атанасова, Биков не пропускат да ни припомнят, че са заложили на провала, подобно на онези смели финансисти, които инвестират във възможен срив на борсата. Кой с кого се е хванал за гушата можем само да гадаем. Преди време държавата се въртеше около триото Борисов – Пеевски – Цветанов, където изведнъж двамата се скараха с третия. Сега сме свидетели на война в една друга тройка: Борисов – Пеевски – Гешев, но дали са двама срещу един, на мен не ми е ясно. И каква е тук ролята на Европа, може би представлявана от г-жа Габриел? С кого играе Радев? Или сме в режим всеки е срещу всеки?

Моралисти срещу реалполитици

В реформаторския лагер пък настана тежка битка между моралисти и реалполитици. Моралистите са разочаровани от грозния компромис с ГЕРБ, късат ризи във Фейса, че повече няма да им гласуват, а както знаем, всяко крайно мнение привлича интереса на медиите – и те радикализират критиките си, а медиите ги канят още повече. Има и много честни наблюдатели, които се чувстват длъжни, без всякакви 100 дни толеранс, да започнат с предварителни критики срещу новото управление. Което от професионална гледна точка, разбира се, е правилно, но от реалполитическа наклонява силно везните в посока на президентските саботажи, неофашистките провокации и димките на кафявите медии.

Дали пък ПП-ДБ няма да спечелят от компромиса

Основен аргумент, както обикновено, е социологическият популизъм: на следващите избори в България ПП-ДБ щели да загубят електорат заради компромиса. Откъде пък знаят, че няма да спечелят електорат заради укротената инфлация, актуализираните през юли пенсии и отстранения по новите правила Гешев? Ами пак психологическо състояние – силно и честно звучиш, когато критикуваш истински яростно. Когато изкажеш някаква умерена надежда, тутакси ще те заподозрат, че някой ти плаща. Тоталната война се е превърнала в гарант за истината – воювайте, за да ви вярват!

Вижте, няма друга гаранция за демократичността на едно общество, освен мирното предаване на властта от едните на другите. Принципът „след мен потоп“ е от митологията – там наистина се очиства Земята от разни морални злини, но измират почти всички и аз викам да не прибягваме до подобни мерки.

Ивайло Дичев, Дойче веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече