- Advertisement -
Работата с Трети март става доста напечена. След пресконференцията на ПП-ДБ днес и агитацията, която удариха за 24 май, работата става направо прегоряла и почва да мирише.
Мирише на пушек и на мъгла, на военна димка и конюнктурщина. Само хора, които са решили да си сложат главата в торбата и да висят на косъм по-нататък в управлението, могат да пипнат Трети март. Само хора, които се готвят да се пренасят по островите на Тихи океан след година, могат да пипат с такива нечисти ръце такова чисто и свято нещо, каквото е нашето Освобождение и какъвто е Празникът на светите братя.
Това не ви е държавен коктейл, закъснели управленски пубертети, нито ви е пица с кристали. Това е Плевенската епопея, Шипка, Шейново и София. Това е Сан Стефано. Сан Стефано е име, от което започва всичко в новата ни история.
Не ви е Росенец, нито ви е Банкя. На Сан Стефано няма как да акостираш, нито да арестуваш някого, живущ в покрайнините на София. Сан Стефано е памет, кръв, светлина, начало.
Не мога да бъда спокоен и няма да съм спокоен дори само от факта, че тези лустросани кириакстефчовци с неграмотен синтаксис и нередовни лични документи могат да говорят за Кирил и Методий. Ай сиктир оттука, ние да не сме намерени на пътя? Това, че ни се качихте на главите, е едно, това, че ви изкомандориха да ни стискате за вратовете, е друго, но това, да махате Трети март, е непоносимо.
- Advertisement -
Като махнем Трети март (това предсказах с болка още преди няколко години) ,ще последва опаковане на руските паметници, обрастването на Шипка с шипки и тръни, после ще се резне тоя период от учебниците – той вече е бая окастрен, ще потекат от всички тоалетни казанчета предавания в стил История.бг, ще погнем руските черкви, на св. Серафим ще ни забранят да му пишем писма, ще ни следят и есемесите до светеца. Такива глезотии като улици „Гурко“, „Паренсов“, „Дондуков“ ще отидат моментално на кино. Направо уау!
Всичко това – добре, знам, че можете да го направите. Можете даже да забраните буквата Р, прилагателното РУС също да стане непоносимо, Митрофанова може да я пратите не в Сибир, ами в Аляска, но ви питам, милички наши човечета – после какво?
После – ние ще престанем да ви се ядосваме, защото гневът ни ще е помитащ.
Има и друг вариант – да си глътнем, както се казва, и сълзите, и сополите, да се напикаем от страх и да кажем, че Трети март е лош. И че повече никога няма да правим така – да го честваме. Може и така да стане.
Но аз си обещавам, че няма да съм от тези последните. Ами то като няма Трети март, какво има? Какво има, ви питам, ако няма Трети март?
