Обезценяването на научните степени и звания в България е процес, който разяжда академичната общност отвътре. И рискува да срине и без това крехкото доверие в нея.
Ако в тоталитарната държава присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и контролирано, то днес всеки университет има правото да хабилитира кадри на принципа „днес – ти мене, утре – аз тебе“.
Тази паразитна практика е обхванала цялата система на висшето образование у нас
и вече дава своите плодове. Все пак в някои университети с отдавнашна традиция и авторитет има съпротива срещу нея. В други хабилитирането се оказва далеч по-лесно.
Нещо повече – до участие в конкурс се допускат лица, които са плагиатствали и това е било установено публично, макар и в недовършена процедура, какъвто е случаят с бившия преподавател по конституционно право в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ Петър Илиев.
Ако процедурата срещу него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше завършена с дисциплинарно производство, а не с напускането му на университета „по взаимно съгласие“, щеше да бъде отнета и хабилитационната му титла „доктор“ по право, коментира пред „За истината“ правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала казуса.
„За истината“ разкри как Петър Илиев се явява като единствен кандидат на конкурс за доцент по публично право в Тракийския университет и го печели, въпреки че не е получил необходимото по закон обикновено мнозинство „50% плюс 1“ от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след становище на юристи от университета, че правилата са спазени.
В конкурса Илиев представя една монография, четири студии и осем статии. Хабилитационната му дисертация „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ е предадена за печат от автора на 7 февруари т.г. в рекламната агенция „Евромедиа“, показа проверка.
На въпрос на „За истината“ към един от двамата издатели – Димитър Иванов, излязла ли е от печат книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които напомнят повече за стила на ДС, отколкото за позиция на издател, университетски преподавател и автор на научни книги. (Иванов е преподавател в библиотекарския университет – УниБИТ, и директор на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в учебното заведение – бел. ред.)
Отначало Иванов твърдеше, че монографията все още не е излязла от печат, после, че „няма да дочакаме книгата, защото той е издателят и ще я издаде, ако иска“. Накрая представи трета версия – че са издадени толкова бройки, колкото са необходими за хабилитацията, а тиражът бил издателска тайна.
Монографията има ISBN – международен стандартен код за книги, които са достъпни за обществеността, тоест са публични. В Националния регистър на издаваните книги в България е посочена и планираната дата на издаването й – 28 февруари т.г. Но след обстойна проверка в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че
научният труд на Петър Илиев не фигурира в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)
Монографията не е приложена и към документацията на конкурса, потвърди пред „За истината“ професор Добри Ярков – ректор на Тракийския университет (ТУ)
Книгата „черно на бяло“ не е виждала и проф. Мария Нейкова – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в конкурса. За удобство като член на журито тя поискала от автора монографията в PDF формат, но като „юрист и професор по право тя нямало как да работи освен по процедурите на закона“. Затова подложила на проверка за плагиатство всички публикации, представени за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма угризения, че е препоръчала назначаването на Илиев. За да бъде коректна и да спази изискването на Закона за развитие на академичната общност, в който едно от условията за заемане на длъжността „доцент“ е
„кандидатите да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност
на представените данни в научните им трудове“, тя твърди, че отправила питане към Министерството на образованието и науката и получила от там устен отговор, че по становището на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на бившия преподавател по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че освен авторът, издателят и членовете на научното жури на конкурса, които са написали рецензиите си и становищата си въз основа на текст, прочетен в PDF формат,
други хора нямат публичен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което възниква логичният въпрос: защо той не желае издаването му и разпространяването му в академичните среди? Нали всеки учен пише, за да бъде четен и цитиран?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде само проверка на компетентните институции. Според Закона за развитие на академичния състав в България монографията трябва да е излязло от печат оригинално научно изследване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в обем не по-малък от 100 страници. Задължително е и хабилитационният труд да е публикуван и регистриран в информационната система на Националната библиотека COBISS. Към днешна дата там няма такъв труд. „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ има ISBN, но не е отпечатана, тоест не изпълнява разпоредбите на закона.
На какво основание тогава е избран и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и необходимото мнозинство от 50%+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това означава, че Министерството на образованието и науката трябва да провери законността на конкурса и избора на Петър Илиев, както и да се провери дали не е направен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура вече води досъдебно производство за плагиатство, което беше образувано в началото на 2022 г. по сигнал на БОЕЦ срещу Петър Илиев и още не е приключено. „За истината“ попита, но не получи информация какво се случва с това разследване.
В този сюжет прави впечатление, че част от участниците са свързани с библиотекарския университет.
Издателят на апокрифната монография е заемал при тоталитарния режим ръководна длъжност в Шести отдел на Шесто управление на ДС, а сега е преподавател в УниБИТ.
След като напуска Софийския университет след скандала за плагиатство, Петър Илиев става хоноруван асистент в библиотекарския, става ясно от една от рецензиите. От началото на 2023 г. е и хоноруван преподавател по търговско, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет.
Рецензентът му проф. Мария Нейкова е част от академичния състав на УниБИТ – преподава в катедрата „Национална сигурност“. В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките“.
Интересен детайл е и номинирането на Илиев от „Има такъв народ“ за най-високи постове в двата проектокабинета на партията.
„За истината“ потърси двама професори от СУ за коментар
на този все още незавършен сюжет.
Според проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право, да се представят „удостоверения“ на конкурси, вместо книга с тираж, не е прецедент. Но това не е проблем на закона, а на неговата злоупотреба и на практиките, защото, когато е писан, авторите му не са предполагали, че ще е необходима жандармерия да следи за спазването му.
В свой пост във фейсбук проф. Огнянова публикува линк към статия в „Ню Йорк Таймс“, от която става ясно, че президентът на „Станфорд“ ще подаде оставка, след като доклад е установил пропуски в изследванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинения в научна измама и неправомерно поведение, но прегледът показва, че работата му има „множество проблеми“ и „пада под обичайните стандарти за научна строгост“. Краткият коментар на Огнянова е: „Стандарти. Да не си измисляш произволно, да не говорим за обикновените преписвачи!“
Проф. Тодор Танев, бивш министър на образованието, коментира случая: „Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които спазват закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на ДС си създадоха университети и превзеха половината от държавните. А сега искат и да са новият елит.“
Венелина Попова, „За истината“